С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Щастие, нещастие, успех, почести, популярност, признателност

Щастие, нещастие, успех, почести, популярност, признателност

Щастие и нещастие


Михай Чиксентмихайи ( професор по психология в университета Claremont в Чикаго) на основата на хиляди анализирани случаи стига до резултата, че чувството за щастие – не моментното, а щастието като един вид основно чувство – възниква само чрез активност, чрез полагане на усилия и чрез развитие на собствените сили. „Само по околни пътища се стига до щастието. Елизабет Ноел-Нойман, (1916-2010), основателка на Института за проучване на общественото мнение „Аленсбах”

Щастлив? Какво означава за вас щастието? Щастие за вас означава да се избегне глада, студа, мъката, живота. Такова щастие не съществува. Мъката е солта на живота. Да се бяга от мъката, значи да се бяга от живота. Но съществува търсене на щастието, както съществува търсенето на свободата, на любовта. В името на какво лично право бихте искали да отнемете на друг човек правото да търси щастието си?

Да, щастие е (да умреш във Виетнам или да те разстрелят в барселонски затвор)! Какво хубаво утвърждаване на живота бе смъртта на 20-годишния Тксики, Хуан Паредес Манот в барселонския затвор. Познавах виетнамци, които бяха щастливи да умрат, вярвайки, че правото е на тяхна страна. Познавах журналисти, които се бяха поболели от мъка, докато си уредят пътуване до Виетнам, където загинаха.

Знаете ли, да умреш за една мечта, дори и пропаднала, понякога е щастие. Ориана Фалачи (1929-2006), италианска журналистка

Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш. Емилиян Станев (1907-1979 г.), български писател

Временното появяване на щастие и нещастие и изчезването им с течение на времето наподобяват настъпването и изчезването на зимния и летния сезон. Те възникват от сетивното възприятие и човек трябва да се научи да ги търпи, без да бъде смущаван. Бхагавад гита, най-почитаната книга на индуизма

Забелязъл съм, че щастливите мигове омръзват на човека, след като ги постигне. Чарлз Пърси Сноу (1905-1980), английски писател

Ние сме народ, за когото запазването на материалното имущество е много важно. За мнозина „щастие” означава – утре материално да бъдем по-добре, отколкото днес. И е нещастие, ако това не се случи. Това редуциране на щастието в живота до благополучие и благосъстояние считам не за детски наивно, а за детинско. Йоахим Гаук, роден през 1940 г., президент на Федерална република Германия

„Щастие” е една осквернена, изхабена от обща употреба дума. Преди всичко само приказките възприемат едно и също, непроменливо състояние, за щастие. Разбирането за щастие като оставане в едно продължително неподвижно състояние е само по себе си погрешно. Оставането в неподвижно състояние би се превърнало в застиналост и смърт – само в движението, колкото и болезнено и да е то, има живот. И преди всичко, представата за щастие като положително усещане е невярна.

em stanev
Емилиян Станев, български писател: „Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си.”

Понятията щастие и нещастие губят все повече своето значение. „Всичко е да бъдеш зрял”. Вместо щастие целта на способния човек става познанието. Не от равнодушие към неволите и мъките, които могат да сполетят и самите нас, а преди всичко, защото съзираме слепотата на нашите желания. Защото желанията на народите и на отделния човек се менят и си противоречат и се отменят с времето.  Якоб Буркхарт (1818-1897), швейцарски историк на културата и изкуството

Щастието е в малките неща. Един ден  с любимите ти хора. Клише, но това остава. Проф. Коста Костов, роден през 1955 г., началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА

Вероятността хората да са щастливи е най-голяма, когато те са господари на своя живот, а не когато са прекалено обгрижвани или наставлявани. Майкъл Хауърд, роден през 1941 г., британски политик, бивш председател на Консервативната партия

Да си щастлив това не е цел и не е придобито благо. Това е решение. Карлос Сантана, роден през 1947 г., американски китарист и рок изпълнител от мексикански произход

Щастлив съм, когато мога да насочвам хората чрез книги, сказки, разговори. И когато добивам духовен опит, когато търся Бога и в тишината усещам дълбок вътрешен мир. Анселм Грюн, роден през 1945 г., немски християнски писател

Но сега, през последните три седмици на похода, той разбра още една утешителна истина – той разбра, че в света няма нищо страшно. Той разбра, че както в света няма положение, в което човек да е щастлив и напълно свободен, също тъй няма положение, в което да е напълно нещастен  и несвободен.

През пленничеството в бараката Пиер не с ума си, а с цялото си същество, с живота си разбра, че човек е създаден за щастието, че щастието е в самия него, в задоволяване на естествените човешки потребности, и че цялото нещастие иде не от липсата, а от излишъка. Лев Толстой (1828-1910), руски писател (размисли на Пиер Безухов от романа „Война и мир”)

Като всеки човек съм щастлива само в малко, понякога много кратки моменти, например при една разходка в прекрасно време. Щастието е нещо, което изпитвам преди всичко в личния си живот, за което съм и благодарна. Щастието е ценно в живота и поради това, че е рядкост. Моето основно настроение сега е задоволството. Работата ми създава голяма радост въпреки свързаното с нея натоварване. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Canetti
Елиас Канети, писател, роден в Русе: „По-добре е човек да живее в срам, отколкото в почести.”
 

Успех, почести, популярност
 

Успехът зависи от случайността и щастието дотолкова, колкото от дейността и таланта. Само ако успеете при всички обстоятелства да запазите благоприличие, достойнство, смелост, ако не правите никакви отстъпки в съществените неща, никога няма да ви победят. Повтарям ви: целта не е да успеете да придобиете „нищожни неща” (Плутарх), а да се осмелите всеки миг да осветите със сноп лъчи своите „вътрешни пейзажи” и там да намерите причина да се гордеете с делата си или поне да не се червите заради тях. Андре Мороа (1885-1967), френски писател и историк

Има един прекрасен цитат от Т. С. Елиът: Достатъчно е само да се опитваме. Другото не е наша работа. Значи, просто не се отказвай. Прави каквото можеш, но не спирай. И определено не давай заден, когато изглежда, че ще успееш. Робърт Редфорд, роден през 1936 г., американски филмов актьор и режисьор

Постигналият успехи вече чува само аплодисментите. За всичко останало е глух. Да се нахвърляш срещу преуспяващите? Излишно, та те носят успеха в себе си като гниене. Почетните места са за слабоумните. По-добре е човек да живее в срам, отколкото в почести; никакви титли; свобода на всяка цена – на мисълта. Почестите се окачват като ковьори пред очите и ушите. Кой ли още вижда; кой чува; в почести се задушават мечтите и изсъхват плодоносните години. Елиас Канети (1905-1994), немскоезичен писател, роден в Русе

Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.

Както при конните надбягвания тези, които излизат отначало напред, не винаги са първи в края. И неуспехът е сам най-често едно благоприятно обстоятелство, което възпира дарованието от общите и лесни пътища, вдълбочава го и го укрепва. Атанас Далчев (1904-1978), български поет и преводач

 

Признателност

 

Нали няма признателност! У нас – да разчиташ на нея (признателността), значи да си някой голям будала или някой нещастник. И после – човешко е, човек обръща гръб на извора, от който си е утолил вече жаждата. Само нежните и хубави души си спомнят за тоя извор и после – и не го замътват.

Освен това признателността е свойствена само на истински дълбоки души и на оригиналните духове. А такива – кой не знае това – те са рядкост даже и у нас. Даже и у нас никой не може да търпи никакъв сърдечно оригинален и дълбок дух, веднага той е афоресан от обществото и от литературата, мразен от силните на деня, пренебрегван от хората, неразбиран от мнозина, а тия, които най-добре го разбират и знаят кой е – тъкмо те го преследват най-грозно, най-организирано. Александър Балабанов (1879-1955), български литературовед и преводач

 

Снимки: emotionale-freiheit.com; www.bg-damma.com; oberstrassweg.ch;