Шарл Азнавур за любовта, Едит Пиаф, оптимизма и честността на сцената

Шарл Азнавур: „Говоря за любов, за дълбока любов”

Публикуваме интервю на френския певец, композитор, автор на текстове и актьор от арменски произход Шарл Азнавур. Шарл Азнавур е един от последните големи представители на класическия шансон.

Той почина на 1 октомври 2018 г., на 94-годишна възраст. Интервюто на Шарл Азнавур за вестник „Тагесшпигел” е дадено по случай 90-ия му рожден ден на 22 май 2014 г.

Въпрос: Вашата жилавост има ли нещо общо с произхода Ви? Както се говори, в Армения, кавказката страна, откъдето произхождат Вашите родители, хората живеели до дълбока старост.

Шарл Азнавур:

Има дори вицове за това.

Разкажете някой! 

Една жена вижда плачещ старец, който седи пред къщата си в  арменско село. Той ридае: „Баща ми ме би!” Смаяна, жената влиза в къщата и там среща един още по-стар мъж. „Защо биеш сина си?”, пита тя, „той все пак е стар човек”. На което другият дядо  отговаря: „Какво да правя, той обиди баща ми!” На пейката до печката седи този още по-стар мъж, на поне 130 години. Напълно изумена, жената излиза тичешком от къщата и пред вратата среща стар свещеник, на когото с удивление разказва историята. Ааа, казва свещеникът, знам ги добре и тримата – кръщавал съм ги всичките!

Самият Вие сте баща на шест деца ...

Четири. Това също е вестникарска легенда. Другите две никога не са ми се раждали! Четири деца, трима внуци. За съжаление, все още нямам правнуци - нямам представа защо внуците ми имат нужда от толкова време.

Типът дядо ли сте, който постоянно разказва истории за старите времена?

Съвсем не.

Но внуците Ви сигурно Ви задават само любопитни въпроси за Вашите любовни афери.

Не би харесало на жена ми, ако разказвам за моите бивши любовни афери.


Шарл Азнавур и френската актриса, певица и манекенка Брижит Бaрдо в далечната 1960 г.

В автобиографията си пишете, че в живота си сте обичали наистина „само четири или пет жени”. Не намирате ли това за малко?

За някой в шоубизнеса е малко. За мен е достатъчно. Човек не трябва да бърка любовта с аферите. Разбира се, понякога срещаш красиво момиче, то е остроумно и духовито, интелигентно, има сексапил, прекарваш няколко дни с него - това се случва. Но тук говоря за любов, за дълбока любов. Такава любов съм изпитвал само към четири или пет жени.

Веднъж нарекохте връзката си с Едит Пиаф „Amitié amoureuse” (влюбено приятелство)  - израз, който вероятно съществува само на френски език. 

Но е лесно да се преведе. „Amitié amoureuse” е повече от приятелство, но по-малко от любов. В живота ми имаше много такива връзки. Това не притеснява съпругата ми, много от тези жени станаха приятели на семейството.

Какво означаваше тази приятелска влюбеност в случая с Едит Пиаф?

Че винаги бяхме близки помежду си, че бяхме съучастници, без някога между нас да е имало акт на любов.

Запознали сте се с Едит Пиаф през 40-те години ...

... когато записвахме едно радиошоу. Тя седеше в публиката, аз бях с един пианист на сцената и тя ме слушаше как пея. Тя дойде към мен спонтанно и попита: „Какво ще правиш тази вечер? „Нищо”, казах аз . Тя плясна с ръце и извика: „Тогава ела с мен!” Така се започна.

След това Едит Пиаф беше Вашият ментор в продължение на дълги години. Какво Ви свързваше Вас двамата?

Имахме много общи неща. Като деца на емигранти и двамата израснахме по улиците на Париж, за разлика от френските деца, които растяха под по-строг надзор на родителите си.

Какво научихте от нея?


Шарл Азнавур с френската певица Едит Пиаф и американския актьор Еди Константин, 1950 г.

Дълги години я гледах как пее всяка вечер, това беше великолепно училище. И тя ми помогна да бъда свободен. Осем години живях в къщата й и имах лек живот. Едит никога не ме учеше на нещо, в смисъл, да каже: „Направи това, остави онова”. Нямах и нужда от тези неща – тогава вече бях този, който съм днес. Това, което научих от нея, е любовта към публиката. И честността на сцената.

Едит Пиаф минаваше за личност с труден характер.

Който казва това, може би самият е малко труден характер. Не, тя беше великолепна жена. С многобройни малки хапливи забележки, но и с много хумор и настроение, тя наистина беше невероятно духовита. И много отзивчива. Понякога имахме различни мнения за представления, за филми, но иначе за нищо друго.

Мнозина бяха скептични, когато през 50-те години излязохте от сянката на Едит Пиаф и започнахте соловата си кариера. Разправяха, че сте твърде дребен, че нямате глас, нямате харизма, че лицето Ви е като лице на тъжен клоун.

Това само ме подтикна да докажа на хората, че грешат. И всички те грешаха. Много от тях по-късно истински се срамуваха, когато ме срещнеха на улицата.

Това радваше ли Ви?

Не, целта ми беше просто да го направя. Човек, който носи ядове в себе си, никога няма да бъде щастлив. Аз съм щастлив човек и искам да остана така до края.

Как се става щастлив човек?

Трябва да слушаш правилния човек, не погрешния. Винаги има много хора, които намират великолепно всичко, което правиш. Предпочитам онези, които открито казват: „Тази вечер не беше толкова добър”. Важно е да вярваш в това, което правиш. Да се бориш със страховете, да им се противопоставяш. И преди всичко: да бъдеш оптимист.

Все пак песните Ви изобщо не са оптимистични.

Вече имам няколко забавни парчета в моя репертоар, те просто не са добре познати, хората искат да слушат по-скоро меланхоличните неща от мен. Но по принцип имате право: щастливите песни не са моята сила. За това човек се нуждае от определен вид талант, например Шарл Трене го имаше. Аз го нямам.

Написали сте повече от 1000 шансона.

Няколко от тях счупиха рекордите по продажба, но това и никога не беше моя цел. Не пиша хитове, а песни за сцената, песни, които остават дълго.


Шарл Азнавур с американската актриса и певица Лайза Минели, 1986 година

Чрез своето звукозаписно издателство сте придобили правата върху цялостното творчество на много от Вашите починали колеги: Едит Пиаф, Шарл Трене, Ив Монтан. Вие сте олигархът на френския шансон!

Не съм толкова богат, както винаги мислят всички. Добре е да имаш пари, но не можеш да ги вземеш в гроба със себе си, предпочитам да ги харча смислено. Ангажиментът ми към Армения, например, ми струва много, това не са десет евро тук, 20 евро там, с тях се изграждат 47 училища.

Геноцидът е накарал родителите Ви да избягат от родината си.

Пристигнали са през Солун в Марсилия, откъдето всъщност са искали да отидат в Америка. Това не станало, така че те са се озовали накрая в Париж. За което съм много щастлив. Заради френската култура. Обичам Америка, но la culture américaine (американската култура) не е моята култура.

Заради ръста Ви обичат да Ви сравняват с Наполеон, другия голям малък французин ...

...... на когото ръстът му също така никога не му е пречел. Впрочем, язденето е това, което на моята възраст ми липсва най-много. Тази лекота на движението.

Казали сте, че върху надгробния Ви камък трябва да пише: тук почива най-възрастният човек на цялото гробище.

Все още желая това. Само едно нещо бих искал да се допълни.

А именно?

Името ми!

Източник: tagesspiegel.de; автор: Йенс Мюлинг; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: nzz.ch; lofficielmaroc.ma; zeit.de;