Сезар Луис Меноти за футбола като феномен и жизнерадостен празник

Размисли на Сезар Луис Меноти за футбола

За да изложи разбирането си за добрия футболен отбор Сезар Луис Меноти ползва стилистична фигура на аржентинския писател и поет Хорхе Луис Борхес, който описва литературата като съвместно действие между реда и приключенията.

„Един отбор без приключения е като страна без поезия”, казва и човекът, който доведе Аржентина до първата световна титла по футбол през 1978 година. Това е Сезар Луис Меноти, роден на 5 ноември 1938 г., аржентински треньор и футболист, наричан заради високата си и слаба фигура „Кльощавия”.

Меноти е интелектуалец, философ, журналист, автор на книги и страстен пианист. Роденият в Росарио син на лекар е дете на аржентинската горна класа, той е женен за дъщерята на много богат банкер. „Футболът не е опиум за народа, а израз на неговата жизнерадост” – това е възгледът за футбола на този своеобразен човек и треньор.

Според Меноти ценности като достойнство, справедливост и радост трайно изчезват от футбола, който все повече изпада в състояние на едно „свободно от утопии” предприятие, създадено заради ползата. Такъв футбол е грозен, с прекалено наблягане върху физиката и мислещ само в икономически категории. Да се извоюва победата - за тази цел всяко средство е добро. Но по този начин играчите деградират до чисти „наемници за печелене на точки”.

Меноти беше първият треньор, който изповядва възгледа за футбол, в който красотата и естетиката са над успеха. „В този футбол ние не играем единствено и само за да победим, а за да станем по-добри, да изпитваме радост, да изживеем един празник, да израстваме като хора”, казваше той.

Публикуваме сборно интервю на Сезар Луис Меноти с отговори на журналистически въпроси на няколко медии, в които са изразени размисли на аржентинския треньор за ценността на футбола като обществен феномен и за способността на красивия футбол да въодушевява:

Въпрос: Реално професионалният футбол функционира според законите на труда и на пазара. Който има успехи и е на върха, прави пари. Губещият винаги е глупавият.

Сезар Луис Меноти: Тъкмо това е късогледият начин на разглеждане от страна на ограничени треньори, мениджъри и журналисти, които искат да ни убедят, че успехът е всичко, което има значение. Каква радост от футбола би могъл все още да изпитва един зрител в индустриализираните нации, ако на стадиона му се предлагат само условията на неговия трудов свят: приспособяване и трезва пресметливост вместо емоция и риск? Един ден той ще обърне гръб на спектакъла, защото такъв вече няма.

Играеш добре, а след това обаче губиш?

Не. Публиката иска честен футбол. Тя забелязва дали отборът иска да гради и да победи, дали играчите се забавляват или се играе страхлив, деструктивен футбол.


Сезар Луис Меноти (вдясно) заедно с Удо Латек - най-успешният треньор в историята на Бундеслигата

Накрая не е ли важен само резултатът?

Не само. Ако постигнете негативен резултат с вяла, бездушна, защитна игра, тогава зрителят се чувства измамен. Ако отборът тича, бори се, играе и въпреки това загуби, това се възнаграждава от зрителя. Но отборът не трябва да мами привържениците си. Никога.

Обяснете ни Вашето разбиране за играта.

Основният принцип на играта (мача) е свободата. Не можете да натикате един футболист в схема, която е базирана само на успеха, защото това би означавало смъртта на спорта. На стадиона хората винаги се чувстват като част от емоциите, които възникват в един голям мач.

Футболът не трябва да се гледа по телевизията. Ако живеех в Мюнхен, тогава не бих искал да гледам Байерн Мюнхен по телевизията, все пак ще искам да отида на стадиона. Няма нищо по-скучно от това, да гледате футболен мач по телевизията. (смее се). Разбира се, в сравнение със стадиона.

Как определяте футбола като игра?

Футболът е игра, която трябва да се върне към корените си. Той е радостен празник, в който хората трябва да участват, празник, който изразява техните чувства и им носи жизнерадост. Играта се основава на вдъхновение, поставено в служба на интелигентността.

Само тогава футболът е културен феномен. Иначе този спорт не е нищо повече от допълнителна консумация без никакво значение, подхранван от безскрупулни спекуланти. Този футбол е щедър и е задължен само на публиката. Той е искрен, не поставя резултата над всичко останало.

Какво влияние има треньорът?

Какво влияние има учителят Ви по математика? Лошият учител прави живота ти ад, затова мразех математиката. Великолепният треньор с великолепни играчи изгражда великолепен тим. Великолепният диригент с великолепни музиканти създава великолепен оркестър.

Лошият треньор постига само посредственост, дори да вземе най-добрите цигулари. А ти трябва да го направиш, за да те приемат не само заради твоите способности като треньор, но и като лоялна личност. Футболът е едно голямо задължение. Треньорът е диригент на оркестъра. Никога няма да имате голям оркестър с посредствени музиканти. Но с много упражнения и въодушевление можете да изнесете един сносен концерт

Г-н Меноти, някога казахте, че една нация живее по същия начин, по който играе футбол. Още ли сте на това мнение както и преди?



Една нация играе точно така, както живее. Културата съдържа много аспекти - от музиката до езика, от футбола до облеклото. Да определяме една страна само по футбола, ще бъде преувеличено. Но е вярно: само нравите и емоциите съумяват да придадат лице на една нация, а също и на нейния футбол.

В европейските вестници понякога четем, че Меноти говори за футбола като философ. Чувствате ли това като комплимент?

Не, защото това звучи също и така: философите винаги говорят и малко небивалици. При хората, които мислят така, ме смущава липсата на фантазия да възприемат футбола като празник, а не като борба за живот. Аз също търся успеха и моите играчи никога не излизат на терена с маргаритки в ръката. Ако е необходимо, и кръв ще потече на терена. Но искам да побеждават интелигентността и креативността, а не деструкцията и тъпоумието.

Някога Реал Мадрид, Бенфика Лисабон, Сантос или бразилският национален отбор въодушевяваха хората с увлекателен нападателен футбол. Защо представления с такова качество станаха толкова редки?

Тъй като много треньори свикнаха да живеят с лъжата, че един отбор най-напред трябва да бъде стабилизиран в защита. Хеленио Херера даде лош пример с успешно практикувания бетон на Интер Милано в 60-те години на миналия век. Всеки идиот може да съсипе нещо, но не да изгради.

Как изживявате комерсиализацията?

Това е феномен, което се проявява в много области на обществото. Публиката деградира все повече до обикновен зрител.

Какво искате да кажете?

Ако отида на балет, аз съм само зрител, защото нямам необходимите знания. Футболът беше сполетян от нещо подобно. Активната публика беше заменена от пасивния зрител, който отива на стадиона, за да гледа как танцуват момичета и талисмани, но не разбира същината на играта.

В наши дни футболът сякаш обяснява целия живот. Френският писател Албер Камю казва ...

... че е научил всичко, което знае за морала, на футболния терен. Защото футболът е война на думи. Човек не може да използва ръцете си, дори и опитът за шамар се санкционира. Разбира се, това зависи от съдията, както и в живота, но правилата са ясни. Играчът и съдията имат всичко, за да не превърнат зеления терен в бойно поле. И да не забравяме: игралното поле е много голямо, 7000 квадратни метра. Ако го разделите на десет играчи, тогава всеки трябва да се грижи за 700 квадратни метра, това е трудно.

Съставителство и превод: Господин Тонев;

Снимки: deutschlandfunk.de; dfb.de; infobae.com;