Сезар Луис Меноти: Футболът не е опиум за народа, а израз на неговата жизненост

Интервю с аржентинския футболен треньор Сезар Луис Меноти

Сезар Луис Меноти (1938 г.) е един от най-интелигентните футболни треньори. Той беше начело на аржентинския национален отбор през 1978 г., който спечели световното първенство в своята родина. За Меноти стойността на футбола не се определя само от резултатите, а и от качеството на играта. „Ако ние не можем да предложим на зрителите нещо повече от „победа на всяка цена”, насилие и грубости, стадионите сигурно ще опустеят”. Публикуваме откъси от интервю със Сезар Луис Меноти от 80-те години на миналия век за футбола като жизнерадостен празник.

Въпрос: Какво е Вашето определение за футболната игра?

Сезар Луис Меноти: Футболът трябва да се върне към своя първообраз. Това е жизнерадостен празник, в който хората трябва да участват и който спомага за жизнения им тонус. Играта се основава на вдъхновението, поставено в служба на интелигентността. Само тогава футболът е културен феномен. Иначе този спорт не е нищо друго освен безсмислена допълнителна консумация, която се подклажда от комерсиални типове.

Но все пак професионалният футбол съществува реално по законите на труда и пазара. Който жъне успехи и е на върха – печели пари. Който губи, той винаги е глупакът.

Това е именно късогледият начин за разглеждане на проблемите от недалновидни треньори, мениджъри и журналисти, които искат да ни убедят, че победата е единственото нещо във футбола, което има смисъл. Как може един зрител в развита страна да получава радост от футбола, когато по стадионите му предлагат същите неща, както и на работното място: нагаждане и пресметливост вместо емоции и рискове? Един ден той ще обърне гръб на този спектакъл, тъй като това вече не е спектакъл.

Професионалистите и по-добре платените футболисти могат да Ви възразят: ние не живеем зле и при сегашното състояние на нещата.

Като например Диего Марадона, който сега дори иска да си купи „Ролс-ройс”.

Ако може да го плати, защо не.

Той отдавна е загубил своята самоличност. Футболът е игра на народа. Аз изисквам от един професионален футболист да не забравя интересите на обществената прослойка, от която самият той произхожда или която най-малкото му дава възможност да се занимава с това, което му доставя най-голямо удоволствие. И където си изкарва хляба. Той не може да води изолиран луксозен начин на живот, като подчертава постоянно дистанцията между себе си и хората.

Това отговаря на манталитета на проспериращия – да се стреми да запази постигнатото. Наистина, повечето от футболистите произхождат от дребнобуржоазни слоеве, но те отдавна се чувстват така, сякаш принадлежат към по-висшите слоеве.

С този декор се обграждат глупавите младежи, докато все още представляват интерес за обществото. С изключение на няколко суперзвезди повече никой не се интересува от професионален футболист, който е прехвърлил 34-те години, има 4 килограма наднормено тегло и не е толкова бърз, както преди. Той вече не е специалист.

И така, какво бихте препоръчали на един млад професионален футболист?

Той трябва да осъзнава своето социално положение. Той е играч, а не представител на висшето общество. Това важи също и за отношенията със средствата за масова информация, които го изкарват герой.

Вие изразявате мислите си ясно, без затруднения. Но повечето футболисти нямат високо образование и стоят по-долу в реториката от интервюиращите ги репортери.

Всеки човек има възможности да се учи. Професионалните футболисти също разполагат с достатъчно време. Във всеки случай повече от младите работници, които след края на работния ден посещават курсове, организирани от профсъюзите им, а след това участват в политически разговори. За разлика от повечето футболисти, които са безразлични към тези неща.

През 1978 година, след като спечелихте световното първенство по футбол, Вие отказахте да се ръкувате с тогавашния президент Видела, но по-късно една Ваша снимка обиколи света, от която личи сърдечното ви отношение към генерал Галтиери.

Отношението ми съвсем не беше сърдечно. Галтиери дойде неочаквано на тренировка на националния отбор, заговори ме след края на тренировката и изпратените от хунтата фотографи имаха желаната снимка. Това беше типичен метод на фашистите да повишат цената си в очите на световната общественост и да компрометират някой човек от народа пред самия народ.

Все още е жив споменът, когато след спечелването на световната титла през 1978 г. повече от 100 000 Ваши сънародници до сутринта в почти безмълвен екстаз преминаха по булевард „9-ти юли” в Буенос Айрес. Задавали ли сте си някога въпроса, дали по този начин не подкрепихте диктатурата?

Футболът не е опиум за народа, а израз на неговата жизненост. Ако не бяхме станали тогава световни шампиони, това нямаше да свали Видела от поста му. Винаги съм се изказвал в полза на демокрацията и поради това съм имал много неприятности.

Снимки: kicker.de; lacapital.com.ar;