Съвременният интелектуалец - силата и слабостта на днешния интелектуалец

Ян Гросарт: Бедният интелектуалец

Преди години интелектуалците предизвикваха възхищение. Днес за тях са останали много малко възможности да бъдат полезни и да оказват влияние. Нито в бизнеса, нито в науката, още по-малко в телевизията. Струва ли си все още да бъдеш интелектуалец? Размисли на Ян Гросарт, немски журналист, икономист и автор на книги за днешния интелектуалец.

Ако интелектуалецът не се измъчваше за света, той нямаше да е интелектуалец. Преди го приютяваха и му оказваха внимание, днес той трябва да ходи в токшоута, ако изобщо го поканят. Интелектуалецът Улф Ердман Циглер бил поканен да участва в телевизионно предаване и описва какво се е случило с него: „Това, което очевидно интересуваше редакторите, беше, дали ще съм в състояние образно да изложа аргументите си накратко.”

Той описва, че никой от редакцията не е чел нито една негова книга, просто е трябвало да играе злия дух в едно както обичайно разгорещено в морално отношение предаване.  „И преди ми правеше впечатление, че германската телевизия действа малко неубедително и плоско и винаги се съобразява да бъде не по-далеч от една стъпка от мейнстрийма”, пише Улф Циглер, „но си мислех, че това се инсценира преднамерено от много умни и находчиви хора.”

Преди много години тези неща все още бяха по-различни. Днес можете да гледате стари интервюта в Youtube, например с Гюнтер Гаус. Разговор с един единствен събеседник за около 75 минути. Вижда се, колко познания могат да се добият от едно интервю, когато целта не са инсценирани конфликти и групови истерии, а истинският разговор. Но за това е необходимо любопитство към поканената личност.

Многото знания не са задължителни

Някой, който разбира много, е интелектуалец. В телевизията става дума за развлечение и забавление. А интелектуалците не са подходящи за тази цел, освен ако някой не иска да им се надсмива. Какво друго може да прави в наши дни интелектуалецът?

Интелектуалецът или интелектуалката е човек, който може да мисли много добре и има повече интелект от другите. Той няма непременно много знания в главата си, посредством които с лекота да печели, например да бъде победител в шоу викторини с въпроси и отговори.

Интелектуалецът дори не е имал добри оценки и не е получил докторска степен с оценка „отличен”. Той също не трябва, мили деца, да има разрошени коси или възбудено да мига със светнали очите. Особеното при него не може да се установи по външни белези. Можем да се доближиш до него само с описания.

Той е може би е нещо като „човек, чийто дух наблюдава сам себе си” (Албер Камю), изпитва „недоверие към думите” (Вацлав Хавел), но въпреки тези сериозни качества притежава също така „нещо комично” (Макс Фриш). И все пак, да станеш ли в наши дни интелектуалец? Струва ли си? И как се получава това?

Човек може да следва специалност, която школува мисленето, например философия, физика или социални изследвания на пола. Но това само по себе също не е достатъчно. То е част от тайнствено свързване между теория и собствен житейски опит, както  изобщо житейски опит. Той не е на всеки ъгъл, а също и не се купува. В някои случаи занаятчиите и инженери са интелектуални, а абсолвентите от специалността „Социални изследвания на пола” не са.


Улф Циглер: Телевизията винаги се съобразява да бъде не по-далеч от една стъпка от мейнстрийма 

Един свободен човек с малко приятели

Сред хедхънтъри, съветници, консултанти и във Федералната агенция по заетостта не могат да се намерят звена за контакт по въпросите на трудовия пазар като възможна  работа за интелектуалци.

Изглежда никой не интересува от тях. Може би висшите училища? Там, особено в областта на изкуствата и хуманитарните науки, кариерите са най-често непредвидими и несигурни, а вътрешната мотивация в други дисциплини не рядко е пречка за кариерата.

Тук, заедно с известна хитрост, по-скоро се изисква предприемачески дух, талант да се пласираш на пазара и спортно честолюбие, а не оригинално мислене и въображение. Емпиричната насоченост на социалните науки е анти-интелектуална. Да станеш учител? От училищата може да се чуе, че учителите се превръщат в модератори на учебния час („ориентация към компетентност”) и че не трябва да се обезкуражават учениците с твърде много специализирани знания или критика.

Но интелектуалецът трябва да бъде критичен. За издателствата това не е добре, в Интернет има всички възможности да се публикува, но авторите на текстове трудно правят пари. Политиката? По-добре не. Интелектуалецът е свободен човек, но има малко приятели. Той култивира духовната независимост и отбягва масите от хора. Facebook и Whatsapp за него са виещи се растения, които се врастват в духовната оранжерия.

Понякога човек може да е самотен. „Свързването в мрежа на всички с всички е големият час на конформизма”, пише Рюдигер Сафрански.

Да имаме състрадание към интелектуалците

Търсените на пазара на труда умения мултитаскинг и работа в екип също не са силата на интелектуалеца. Отпада и свободната икономика като работодател. Тук интелектуалците не са търсени. Пп принцип концерните нямат нужда от тъжни хора. Трябва да имаме състрадание към интелектуалеца. Но остава самостоятелността.

Тук има много добри новини Някои хора са изградили съществуването си, като публикуват свои електронни книги за 99 цента. Като оратори свободните мислители също са добре дошли в предприятията, те се появяват винаги веднага след струнния оркестър и получат порядъчно добър хонорар.

Тук те могат да изглеждат малко смахнати и да провокират, да получават благосклонни аплодисменти, но трябва да приемат, че ще бъдат ругани от други интелектуалци като наемници. Обикновено канят само този, който има най-малкото професура или е познат от телевизията.

С човек без име не се кичи нито едно предприятие. Може би публиката все още се дразни от много интелектуалци - след десетилетия, в които големите немски  мислители морализатори като Гюнтер Грас присъстваха постоянно. Пак ще дойдат други времена. А дотогава - какво да се прави? Интелектуалецът има алергия към униформата. Затова военните не са подходящи за работодатели.

Остава кариерата като професионален спортист, свещеник или държавник, след като Кристиан Вулф, последния голям интелектуалец, подаде оставка като федерален президент. Добра идея е също да се омъжиш за богат мъж или да се ожениш за богата жена. Човек, който като млад интелектуалец губи дори хъса за живот, може да помисли за младия Карл Попър. Който се обучава за дърводелец и преподавател. Карл Попър наричаше това бягството в практиката.

Източник: faz.net;

превод: Господин Тонев;

Снимки: lesen.net; tagesspiegel.de;