Салман Рушди: При избора между сигурност и свобода надделява свободата

Писателят Салман Рушди за тероризма и религията

Ахмед Салман Рушди, роден през 1947 г. в Бомбай, е британски писател от индийски произход. През 1988 г. неговият роман „Сатанински строфи” предизвика буря от негодувание в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах го обявява за вероотстъпник, за неговото убийство е определена парична награда. В нашумяло преди години интервю за списание „Шпигел” Салман Рушди излага размисли за тероризма, за атеизма, който споделя и за фундаменталистите от всички религии. Публикуваме откъси от това интервю.

Въпрос: Наистина ли смятате, че тероризмът е очарователен?

Салман Рушди: Да. Терорът е очарователен – не основно, но и освен всичко друго. Аз съм дълбоко убеден, че сред взривяващите се самоубийци съществува нещо като преклонение пред смъртта. Мнозина са повлияни от криворазбрания образ на някакво вълшебно очарование, присъщо на тези безумни актове. Въображението на самоубиеца-атентатор го кара да вижда цялото като блестящ героичен акт, докато в действителност той просто се взривява безсмислено, убивайки и други хора. Не забравяйте: жертвите на радикалните мюсюлмани най-често са други мюсюлмани.

Разбира се, че не може да има оправдание за тероризма. Но независимо от това има различни изходни точки. Например насилието от страна на групи, които преследват националистически, бихме могли да кажем, разбираеми цели – използвайки всички средства, които са им достъпни …

… а има и други като Ал-Кайда, които преследват каузата да разрушат Запада и целия наш начин на живот. Тази форма на тероризъм използва несправедливостите на този свят, за да прикрие истинските си мотиви – атака срещу всичко, което би трябвало да бъде свято за нас. Не е възможно да се дискутира каквото и да е с Осама Бин Ладен и неговите последователи. Не можете да сключите мирен договор с тях. С тях трябва да се воюва, с всички възможни средства.

Необходимо ли е да се опитваме да водим диалог с другите, с „националните терористи”?

Зависи от това дали те са готови да се откажат от терористичната си борба при определени условия. Изглежда, че признаци за такова развитие постепенно започват да се появяват при баските от ЕТА. Според мен ние дължим това развитие в немалка степен на Бин Ладен – лидерите на баските не искат да приличат на него. А с ИРА причината беше в загубата на доверие сред собствените им хора, които престанаха да виждат смисъл в нелегалната борба, прилагайки насилие.

Националните политически въпроси играят много важна роля, но религиозните въпроси също са ключови. Изпитвате ли безпокойство от властта на радикалните религиозни движения?

Фундаменталистите от всички вероизповедания са основното зло на нашето време. Почти всички мои приятели са атеисти – нямам усещането, че съм изключение. Ако погледнете назад в историята, ще откриете, че разбирането за добро и зло е съществувало винаги преди отделните религии. Религиите са били изобретени от хората по-късно, за да изразят това разбиране. Що се отнася до мен, аз нямам нужда от висш „свещен” арбитър, за да бъда морално същество.

Вероятно, но все пак изглежда, че много хора се нуждаят от някакъв бог. Религиите по целия свят са в период на подем. Стремежът към духовност е по-силен от всякога. Това развитие отрицателно ли е според Вас?

Да.

Това е ясен отговор. Но и обиден за много хора.

По мое мнение думата „духовен” трябва да бъде поставена в някакъв индекс и забранена за използване, да речем, за петдесет години. Колко неща само се обявяват за „духовни” – просто не е за вярване. Стига се дори до духовни кученца и духовни шампоани.

Вие самият някога написахте: „Нуждаем се от отговори на непознаваемото. Това ли е всичко, което съществува? Душата се нуждае от обяснения, но не рационални, а обяснения на душата.”

Разбира се, че съществуват неща отвъд материалните нужди, ние всички чувстваме това. Просто за мен отговорите не са в областта на религиозното, божественото. Аз не диктувам на никого в какво да вярва и в какво – не. И не искам някой да диктува на мен.

Защо става така, че ислямът, с неговите претенции за превъзходство и стриктни правила в ежедневието, привлича толкова много млади хора?

Сигурно не очаквате сериозно да Ви обясня привлекателната сила на исляма, нали?

Какво имате предвид?

Винаги съм бил стриктно срещу закони относно богохулството, чиято цел е да се защити определена религия от предполагаемо опозоряване. Абсолютно нормално е в едно свободно общество мюсюлманите да се наслаждават на същите религиозни свободи, както и всички други. Напълно нормално е те да имат възможност да протестират срещу евентуална дискриминация, когато и където се сблъскват с нея. И несъмнено на Запад често се появяват ответни реакции, които водят до незрели, антиислямски подозрения.

От друга страна, онова, което изобщо не е наред, е ислямските ръководители в нашите страни да изискват тяхната вяра да бъде защитавана срещу критика, срещу неуважение, насмешка и несъгласие. Дори и злобна критика, дори и обидни карикатури – това е част от нашата свобода на словото, от плурализма, от нашите основни ценности, пред които те трябва да се прекланят, ако искат да живеят заедно с нас.

Каква роля трябва да играе литературата, за да насърчава толерантността – и да се противопоставя на нетолерантността?

Няма алтернатива на мирното съществуване на културите. Да допринася за това е задача, която литературата трябва да си поставя. Виждате ли, фундаменталистите смятат, че ние не вярваме в нищо. Според виждането им за света те притежават абсолютни истини, докато ние изпадаме в декадентство. Ние ще можем да триумфираме над тероризма не чрез водене на война срещу него, а чрез съзнателен, безстрашен начин на живот. Ако трябва да се направи избор между сигурност и свобода, то свободата винаги трябва да надделява.

Интервюто е публикувано в Интернет изданието за политика,

изкуство и идеи www.mediatimesreview.com;