Саксофонистът Ян Гарбарек и усещането му за музиката

Ян Гарбарек: „Оставям музиката да потече като ток през мен”

Ян Гарбарек (роден през 1947 г.) е норвежки джаз-саксофонист, чийто баща е полски военнопленник. Израства в Осло, постига първите си успехи като самоук музикант. Интервю на норвежкия саксофонист Ян Гарбарек пред известното списание „Джаз Таймс”, представено на български език от Ивайло Цветков.

Въпрос: Вие сте един от най-самобитните музиканти в съвременния джаз, някои колеги Ви намират за малко странен като личност и характер. Смятате ли, че имат основание?

Ян Гарбарек: Само донякъде. Знам за тези мнения, те може би се дължат на факта, че не обичам показността. Предпочитам да прекарвам времето си най-вече в компанията на моята музика.

Вярно ли е, че никога не репетирате, включително когато свирите с други известни джазмени. Знаем например, че когато през 90-те години сте записвали албумите „Officium” и „Mnemosyne” с прочутата вокална група Хилиард Ансамбъл, сте влезли в студиото, без да се познавате, и моментално сте започнали записите, без никаква подготовка.

Да, това последното е вярно. Не може да се каже, че никога не репетирам – просто това е особеното на джаза като стил най-общо, импровизацията. Просто оставям музиката да потече като ток през мен и започвам да свиря.

Как избирате какво точно да свирите, какъв е процесът?

Ех, само ако знаех (смее се). Не мога да обясня, просто се случва.

Известен с това, че имате уникален стил, не използвате много традиционните джаз-техники при свирене на тенор и сопрано-саксофон. Правилно ли сме забелязали?

Може да се каже. В джаза по принцип съществува определена музикална фразеология и макар преди време и аз да съм бил част от нея, отдавна съм се разграничил. Повечето музиканти я използват, особено когато репетират – било то гами, би-боп фрази или нещо друго. Аз свиря на момента, не обмислям предварително.

Може ли въобще да се каже, че правите джаз?

Не. Думата „джаз” не може да опише точно какво свиря, пък и тя по принцип е много обща. Единственото, което съм запазил от джаза, е импровизацията – но вече отдавна съм изключил по-стандартните ритми, хармонии и т.н.

Кои са любимите Ви джаз-изпълнители?

Те са доста. Тук задължително трябва да спомена може би най-важните имена – Майлс Дейвис, Каунт Бейзи, Дюк Елингтън, Ерол Гарнър, Джон Колтрейн.

Интервюто е публикувано в списание „InSpiro”;

Снимка: umbria24.it;

Усещане на Гарбарек за музика: http://www.youtube.com/watch?v=3nt4GKxd7Ms