С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Преди Рождество Христово - Иван Панчовски: Личността на Иисус Христос

Преди Рождество Христово - Иван Панчовски: Личността на Иисус Христос

Иван Панчовски: Мисията на Иисус Христос в света

В светлите дни преди Рождество Христово публикуваме откъси от книгата „Личността на Иисус Христос” на проф. д-р Иван Панчовски. Монографията е издадена през 1959 г., в главата от същата книга с надслов „Мисията на Иисус Христос” Иван Панчовски представя ценността на християнството през духовната сила и дълговечност на най-забележителната личност в световната история Иисус Христос: Сияйният образ и божествената мисия на Иисус Христос две хиляди години занимават човешките умове и вълнуват човешките сърца. В съзнанието на милиони хора се утвърждава мисълта, че Иисус Христос е най-забележителната личност в световната история. Много идеи от Неговото възвишено учение са вградени в основата на европейската духовна култура. ... Благовестието за Иисус Христос стига до човешките души по различни, понякога неразбираеми пътища. Почти всеки човек, който чуе нещо за величавия образ на Иисус Христос и по някакъв начин влезе в обсега на излъчващото се от Него небесно обаяние, бива обзет от духовно вълнение. При раждането на Иисус Христос мъдреци от далечни страни били подтикнати да предприемат продължителни и трудни пътешествия, за да видят светия образ на божествения Младенец и да търсят обнова и спасение чрез Него. През целия земен живот на Иисус Христос множество човеци се тълпели около Него – всички искали да видят дивния My образ, да се насладят на властното My слово, да почерпят вдъхновение и сила от Него за живот, щастие, за усъвършенстване и спасение. ... Най-висшето и единствено истинско щастие за вярващия се състои в това: да възприеме в себе си Иисус Христос и да води християнски живот. Християните – според свидетелството на св. апостол Петър – обичат Иисус Христос, без да са Го видели, и вярват в Него, без да Го виждат; това обаче не им пречи да се радват „с неизказана и преславна радост ” (Петр. 1:8). Поради това всеки вярващ може да изповяда заедно със св. апостол Павел: „Аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христос Иисус, нашия Господ” (Рим. 8:38-39). ... Ние копнеем по Иисус Христос и Го търсим в някаква форма и степен, защото чрез Него намираме и познаваме себе си, нашия път към съвършенство, нашето щастие и спасение. Великият руски писател Н. В. Гогол в своята „Авторска изповед” разказва как чрез вдълбочаване в човешката душа и чрез нейното изучаване неусетно дошъл до вярата в Иисус Христос. Той четял с увлечение книгите на „душеведците” и изследователите на човешката природа. „Всичко – пише той, - където се изявяваше познание за хората и за душата на човека, от изповедта на светския човек до изповедта на анахорета и пустинника, ме занимаваше и по тази пътека неусетно, почти без сам да зная как, дойдох до Христос, като видях, че у Него се намира ключът към душата на човека и че още никой от познавачите на душата не се е издигнал на тази висота на познанието за душевното, на която стоял Той.” Образът на Иисус Христос се отразява във всичко велико и възвишено; неговото сияние може да се забележи върху всяка човечна проява и постъпка. В този смисъл всеки би могъл да каже като Блез Паскал: „Аз виждам Иисус Христос във всички лица и в себе си.” И когато сме потиснати и трудно повдигаме погледа на душата си, за да съзерцаваме небесното сияние на Иисус Христос, и тогава да не униваме и да не се отчайваме. Щом копнеем по Иисус Христос и Го търсим, Той вече е близо до нас и ние ще Го намерим. … Пред Иисус Христос се преклонил и гениалният Гьоте. Човек може да не вярва в божествеността на Иисус Христос, но при добросъвестно отношение към Него той се прекланя пред Него, както направил Гьоте - „като пред божественото откровение на най-висшия принцип на нравствеността”. [caption id="attachment_13227" align="alignnone" width="580"] Гьоте за Иисус Христос: Божествено откровение на най-висшия принцип на нравствеността![/caption] ... Нищо в този свят не е трайно и вечно. Всяко земно битие и съществуване носи върху себе си печата на променливостта; то е подчинено на закона за преходността. Всичко е „като сън – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва” (Псалом 89:6). Вторият хор от Шилеровата трагедия „Годеницата от Месина или враждуващите братя” художествено изразява закона за преходността: „Народи изчезват, имена потъват в забвение, тъмна забрава простира мрачните си вълни върху цели родове”. Законът за преходността полага своя печат върху всяко земно величие и го забулва в мрака на   смътния спомен или на пълната забрава. Един учител, един първосвещеник, един цар обаче не е подвластен на закона за преходността. Той е Иисус Христос, основоположникът на нашата вяра, извършителят на нашето спасение. Чрез богочовешката Си природа и чрез божествената Си мисия Той се издига над времето и пространството и не е подчинен на техните закони. В най-трагичния и най-черния миг от историята на човечеството, когато силите на тъмнината приковаха божествения Праведник на Голготския кръст, те написаха името My върху кръста на свещения език на Израил, на философския език на Елада и на цезарския език на Рим. В този обикновен на пръв поглед факт има необикновено съдържание и дълбока символика; той сочи универсалността и всемирността на Христовата личност и на Христовото дело. Иисус Христос е вечен Учител, вечен Първосвещеник и вечен Цар. Иисус Христос е вечен Учител, защото Той „со кротка реч за обич на уста” (Пенчо Славейков „ На острова на блажените”) извести учение за всички хора през всички времена. Иисус Христос е вечен Първосвещеник, защото Той принесе Себе Си в жертва за изкупване греховете на целия свят и „път от земята в небесата проправи” (Пенчо Славейков „ На острова на блажените”). Иисус Христос е вечен Цар, защото Той основа духовно царство, което обгръща в себе си всички народи и което  ще пребъде навеки. В личността и делото на Иисус Христос се съдържа безмерна сила, която стои над пространствените и временните измерения, която е предназначена за всички хора, за всички народи, за цялото човечество през всички времена, която е вечна. Това се дължи на изключителността и неповторимостта на Христовата личност и мисия. За никого не може да се каже с основание това, което е написано за Иисус Христос в „Послание до евреите”: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки” (Евр. 13:8). Многовековната история показва истинността на този новозаветен текст, а не остроумни алегорични тълкуватели.   Вече двадесет века изминават от великия исторически момент, когато ангелският хор възвести раждането на Иисус Христос на земята чрез чудна песен – напълно подходяща да характеризира вечната мисия на Иисус Христос в света:   „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14). Вековете с нищо не са потъмнили сияйния образ на Иисус Христос. Нещо повече, като че ли с всеки изминат ден духовно-нравственото величие на Иисус Христос нараства, защото с нравствения, социалния и културния напредък вярващият човек става  все пo-способен да отстранява историческите напластявания върху личността и делото на Иисус Христос и да ги вижда в Тяхната пьрвична, вечно неизменна и валидна същност. Забележителният християнски мислител проф. д-р Иван Панчовски е роден през 1913 г. в село Мечка, днес с. Оборище, община Панагюрище. Завършва Пловдивската духовна семинария през 1932 г., по-късно Богословския факултет в София през 1936 г. Продължава образованието си в Германия, през 1940 г. получава докторат по философия от университета в град Йена. След завръщането си в България работи като учител в Софийска мъжка гимназия. През следващите години е асистент и доцент в Богословския факултет на Софийския университет до неговото закриване през 1949 година. През 1949 г. при закриването на Богословския факултет и отделянето му от Софийския университет Иван Панчовски е интерниран извън София, както някои други професори и преподаватели по богословие, завършили в Германия. През 1950 г. е допуснат да преподава в Духовната академия като доцент, по-късно става професор. Почива през 1987 г. Главният път в научните търсения на проф. д-р Иван Панчовски е нравственото богословие, неговите научни занимания са свързани с проблемите на християнската нравственост. Известни негови творби са „Психология на религията”, „Пътят на модерния човек към Бога”, „Животът и щастието в християнско осветление”, „Въведение в Нравственото богословие”. Източник: Д-р Иван Панчовски, Личността на Иисус Христос, 7М/Логис, София, 1990 г.; снимки: zadrugata.com; de.wikipedia.org; ikoni.shop;