С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Роман Херцог: Нужна ни е решителност, за да намерим път към успеха (1 част)

Роман Херцог: Нужна ни е решителност, за да намерим път към успеха (1 част)

Роман Херцог, бивш президент на Федерална република Германия

Роман Херцог, роден през 1934 г., е президент на Федерална република Германия от 1994 до 1999 г. Роман Херцог е юрист, от 1980 до 1983 г. е вътрешен министър на провинция Баден-Вюртемберг, от 1983 до 1994 г. съдия в Конституционния съд. Публикуваме негово изказване, посветено на наследството на Лудвиг Ерхард: „Радвам се, че мога да говоря на този симпозиум, посветен на наследството и задачите на Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард. Когато бъдещето и способността за новаторство на едно общество са се превърнали във въпрос на оцеляване, тогава реформата на Социалното пазарно стопанство безусловно спада към формирането на това бъдеще. В тази връзка за мен днес не е важно, отправяйки поглед назад в миналото,  да оценя по достойнство Социалното пазарно стопанство и неговите бащи. Въпреки че имаме всички поводи да им бъдем благодарни. За мен по-скоро е важен въпросът, по кой път ще вървим ние, германците, при реформирането на Социалното пазарно стопанство? Социалното пазарно стопанство също не е монумент или пък неотменима догма. Защото бащите на Социалното пазарно стопанство трябваше да гледат на някои въпроси по съвсем различен начин, отколкото ги виждаме днес. И защото те не можеха да познават някои въпроси, тъй като тогава те още не съществуваха. Мнозинството от проблемите на околната среда бяха забелязани на локално и регионално ниво. Истината е, че нашите реки през 1945 г. бяха по-чисти от всякога, именно защото нямаше никакви фабрики, които да ги замърсяват. Новите динамични конкуренти тогава се намираха не в Азия, не и в Средна и Източна Европа, а при нас, в Германия. И компютрите като информационна техника бяха наистина изобретени, но още не бяха дори в началния стадий на своето развитие. Затова Социалното пазарно стопанство в Германия също трябва да е способно да се реформира и да се приспособи към променящите се рамкови условия. И нещо започва да се променя в Германия. Новаторството е станало главна тема на съвременната политическа дискусия, макар и да не съм сигурен, дали говорейки за новаторство, всеки си представя това, което имат предвид всички други. Климатът за новаторство започва да се променя. Наистина, никой не иска необмислени промени. Но става все по-трудно да бъдеш срещу промените. Какво трябва да направим, за да дадем нов импулс на Социалното пазарно стопанство? Какво можем да научим за това от Лудвиг Ерхард? Но преди всичко, какво можем да научим от многобройните, да не кажа безбройни симпозиуми по случай 100-годишнината от рождението му? Ще влезем ли със Социалното пазарно стопанство в 21 век върху сигурна основа? Продължава ли то да бъде подходяща концепция, за да устоим на познатите предизвикателства: всеобхватна глобализация, обхващащо целия свят мрежово свързване чрез информационните технологии, епохалните иновации в биотехнологиите и генните технологии, на глобалните екологични проблеми? При международнoто сравнение на постиженията ние сме изостанали и това никой не може да го отрече. Няма нищо чудно, че чуждестранните инвестиции в Германия намаляват. Но ние все пак трябва да се запитаме, дали това трябва да бъде и да остане така. Госпожи и господа, не съществува трето явление освен държавата и обществото. Ако имаме съмнения в двете, тогава вероятно заключението ще гласи, че германците са съгласни въобще да се откажат да се борят. За мен днес е важно по-скоро да обърна внимание на духовното заздравяване на основите на цялостната ни система. Точно такъв поглед  към нещата заслужава Лудвиг Ерхард. Ние може би трябва още веднъж да си спомним за основните представи на Социалното пазарно стопанство, за главните идеи на свободното, отворено и същевременно социално общество. Западните общества – най-малкото те – попаднаха от около две десетилетия в едно непрестанно увеличаващо се, от поколение на поколение, темпо на движение. Откриват се все нови възможности, по този начин се задоволяват стари, както и нови потребности. Същевременно възникват все нови въпроси и все нови проблеми и все нови потребности. Техническите и организационни способности на Запада се изнасят в други части на света и оттам се връщат отново като проблеми, най-вече просто като конкуренция. Променените условия на живот на хората – също и тук, у нас – създават други, променени състояния на съзнанието. Многократно увеличената продължителност на живота и експлодиращото състояние на знанието при широките маси създават ново разбиране за света и едно ново разбиране за човека. С една дума, обществата на западния свят – и аз повтарям, не само те – станаха това, което наричат с една разпространена актуална дума „динамични общества”. При такива обстоятелства трудностите може да преживее само общество, което е в състояние да осъзнае по възможност най-бързо и цялостно възникващите трудности, да се настрои на позиция спрямо тях, да разработи решения за това и след това да ги пренесе и в действителността. Roman-Herzog-07 Затова системи, които работят с полицентрално намиране на проблеми и решения, по правило устояват по-добре. Техните способности да осъзнават проблемите, да търсят и да намират  решения за тях и след това да ги приложат в реалността, са по-големи – изразено много по-просто – тяхната способност за учене е по-голяма. Успехът им наистина също не е сигурен, тъй като изобщо няма нищо сигурно в човешкия живот. Но успехът е по-вероятен, отколкото във всяка друга система. Общо взето може да се каже: той е много по-вероятен, отколкото при всяка друга система. Тук е големият шанс на отвореното общество. Това може да се изрази – описвайки  внимателно – и по следния начин: колкото повече лица, колкото повече институции , колкото повече стопански предприятия участват в откриването на нови проблеми и потребности и колкото повече хора полагат усилия при тяхното решаване, респективно при задоволяване на потребностите, толкова по-голяма ще бъде вероятността и двете неща да бъдат действително постигнати. Естествено, икономиката се е превърнала в главна сфера на приложение на нашия обществен модел, откакто през 1776 г. Адам Смит написа своето класическо произведение „Богатството на нациите”. Принципът на пазарното стопанство според него не е измислен и наложен, както често се твърди, само за защита и привилегироване на предприемачите, а преди всичко и затова, защото хората очакват изграждането на стопански ред, в който всеки човек преследва най-напред своите собствени интереси, същевременно този стопански ред представлява възможно най-доброто управление или по-общо формулирано -  има най-големия капацитет за решаване на проблеми. Който чете това изложение ще каже с право, че досега се опитвам да обоснова само пазарната икономика, но не и Социалното пазарно стопанство. Това е вярно, но естествено то не е даване на оценка. Трябва да си спомним преди всичко за Лудвиг Ерхард и неговите съмишленици, които не се умориха да се застъпват за виждането, че плодовете на нашата икономическа система се полагат не само на малцина, а на всички граждани, a също така те трябва да са от полза за всички. „Благосъстояние за всички”, както те нарекоха тази идея, за тях беше не само повеля на политическата мъдрост, до известна степен на тактиката, това беше просто етичната основа, от която и за която те се бориха и излагаха своите аргументи. Ще се откажа да изброявам отново големите успехи, които бяха постигнати и от които ние – при всичките принуди и несигурности, в които живеем – и днес още живеем. Но искам всички ние да си спомним, че това , което се нарича „социалната компонента на пазарната икономика”, за тях не беше красив орнамент към тази икономическа система, а нейното същинско оправдание. И че успехът беше постигнат по четири начина, на които трябва да обърнем внимание, тъй като днес, в процеса на дискусии, всички говорим отново за тях. Първият от тези пътища се нарича политика на пазара на труда, да се изразя точно, това е въпросът за пълната заетост. Днес ние разглеждаме това като утопия. Но защо всъщност трябва да се откажем да назоваваме отново тази цел и да се опитваме да се приближим колкото е възможно по-близо до нея. Истина е, че успешната политика на пазара на труда все още е най-добрата социална политика. А за това фактически са призовани всички: не само държавата – от която изобщо не очаквам да създава работни места - , а също така и социалните партньори, за чийто принос към цялото трябва отново и отново да настояваме, при всичките трудности, които нито за миг не бих желал да отричам.  Вторият път е тясно свързан с предишните мисли.  Политиката в областта на работната заплата, която днес естествено e подложена на внимателно и критично изследване, в изминалите десетилетия обаче постигна удивителни постижения. Може да спорим за отделни подробности и това могат да бъдат доста значителни подробности, за които може да се спори. Но днес заслугите на социалните  партньори в тази област, погледнато цялостно, се признават твърде малко, преди всичко само някои много благоразумни договори в областта на работната заплата през последните години.  Ние означаваме третия път, за който искам да говоря,  най-често като социалната мрежа, която създадохме през изминалите десетилетия. Мога накратко да се изкажа върху това, тъй като всеки познава ключовите понятия: трите класически стълба на социалното осигуряване, допълнени през двадесетте години със осигуряване в случай на безработица и в най-ново време, допълнителното социално подпомагане при полагане на определени социални грижи. Към същия контекст се причислява и социалната помощ, макар и тя да има съвсем различни исторически корени.” Откъс от сборника „Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето” –  съвместно издания на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”; Съставител и преводач на сборника: Господин Тонев; Преводът е направен по материал от: Ludwig Erhards Soziale Marktwirtschaft: Erbe und Verpflichtung, 40.Symposion der Ludwig-Erhard-Stiftung, Sinus-Verlag, Krefeld, 1997; Mit der Sozialen Marktwirtschaft in die Zukunft, Bundespräsident Prof. Dr. Roman Herzog; Снимки: postbranche.de; bundespraesident.de;