Роман Херцог: Да формираме нашето общество с по-човешки облик (2 част)

Роман Херцог, бивш президент на Федерална република Германия
Четвъртата точка, общо взето се съблюдава по-малко. Редицата от държавни услуги, от които гражданинът печели, в действителност е много по-дълга от това, което изброих досега. Ако се концентрираме само върху безплатните услуги на държавата, тук бихме могли да споменем транспортната инфраструктура, т.е. магистрали, улици, площади и мостове. Всичките тези неща при нас са безплатни и превъзходно изработени. Същото важи и за голямата част от образователната система, преди всичко в общообразователните и професионални училища, висшите училища и университети. Ако заедно с това вземем под внимание и учреждения, които събират такси, но които по начало разчитат на държавни субсидии или най-малкото на държавно покриване на вече съществуващи дефицити, тогава спектърът ще се разшири в многократен размер. Клиники и системи от спасителни служби, детски градини, всичко, което съществува в публично-правната област на масовите медии, институции за квалификации и по-нататъшно обучение, транспортни предприятия от всякакъв вид, предприятията за снабдяване с вода, за извозване на боклука, за отстраняване и почистване на отпадъчните води, не на последно място музеи, театри, оркестри и т.н. Финансовата помощ и личните финансови средства, които федералната държава, провинциите и общините отпускат, са огромни. Съществува мрежа от полезни неща, но и от удобства, която днес се счита за нормално обезпечаване на гражданина, може да се каже и за нормално обезпечаване на обществото и която може да се постави като значение редом със социалната мрежа в нейния тесен смисъл. Забелязвате, че тук става дума за една точка, която е много важна за мен и за която според мен се говори твърде малко. Тъй като тази четвърта точка съществува, за мен е толкова абсурдно, когато често към нашата обществена система се отправя упрека, че тя наистина гарантира неограничена свобода, но при равенството се ограничава само до едно равенство на възможностите, повече или по-малко отбелязано само на хартия. Най-малкото при постиженията, за които току-що говорих, става дума не за равенство на възможностите, а за съвсем конкретни реалности. Впрочем, при нас не съществува и „неподправена свобода”, поне за да я споменаваме в удобен случай. За тези неща се грижи нашият широко разклонен, много далеч отиващ, прекален правов ред, както казваме не съвсем несправедливо някои от нас, включително и аз. Не разбирам защо се впускаме отново и отново в тези формални атаки, вместо веднага да отвърнем с аргументи. Тези четири елемента са същите, които в хода на цялостните стопански, както и обществени процеси, трябва отново да се уравновесят помежду си и преди всичко спрямо решаващата пета величина, а именно спрямо свободата на действие, която трябва да остане на самите предприемачи. В един от тези процеси се намираме понастоящем и става излишно да говорим, колко тежки и обременяващи са такива процеси. Ние преживяваме това всекидневно. Решаващата отправна точка естествено е, за да избегна излишни подробности, че тези пет елемента не могат да бъдат с еднаква големина, не може на всеки един от тях да се разпредели 20 процента от брутния социален продукт. Най-важната отправна точка впрочем винаги ще бъде размерът на държавния дял. Когато повече от 50 процента от нашия социален продукт минават през държавни или други обществени ръце, то размерът на поносимото очевидно е превишен. Това перманентно разширяване на дейността на държавата доведе не само до критично състояние на публичните финанси. Със своята масивна намеса в приходите на гражданите тя отслаби значително, което ми се струва много опустошително, тяхната възможност за собствена отговорност и собствена инициатива. Тя им отне свобода, ако трябва да го кажа съвсем примитивно. Това важи на само за предприемачите, но естествено най-вече за тях. Нашата безработица се дължи само в определена степен на внедряването на нова техника и на глобализацията, но в друга степен тя идва от твърде голямата държавна икономика и от голямото обиране на каймака от страна на държавата. Съвсем сигурно, свободата е нещо повече от разполагането с пари. Но тъкмо в икономическата област в сила обаче и то на първо място е, че парите са първото условие за свободни решения, а с това и за успешна стопанска дейност. И наистина не само в интерес на предприемача, не само и в интерес на неговите работници, а изобщо в интерес на цялото. Искам да се изразя малко в разговорен стил - отделното парче от тортата няма да стане по-голямо само тогава, когато се увеличава за сметка на другите парчета. То ще стане по-голямо преди всичко тогава, когато успеем да направим самия сладкиш по-голям като цяло. А това вече е темата за икономическия растеж. Отвореното общество и Социалното пазарно стопанство заедно образуват едно цяло, това вече го казах. Но общество, в което ежегодно се създават стотици нови регулации, закони и наредби, в действителност не е вече отворено. За тези неща не е виновно само правителството в Бон, а също и Брюксел и тяхната взаимно съгласувана дейност. Но това няма да ни попречи да установим следното: не можем още дълго време да си позволяваме това. Пазарна икономика, в която за всеки замисъл са нужни огромни количества разрешения, субсидии, а при определени обстоятелства дори държавно участие, е по-малко отворено общество. А общество, чиято данъчна система от една страна става все по-непрозрачна и от друга се определя от прекалено високи тарифи и цели камари от легални и и нелегални възможности за отклоняване, дълго време няма да може да претендира за нещо друго. [caption id="attachment_8200" align="alignnone" width="580"]