Роман Херцог: Да формираме нашето общество с по-човешки облик (2 част)

Роман Херцог, бивш президент на Федерална република Германия

Четвъртата точка, общо взето се съблюдава по-малко. Редицата от държавни услуги, от които гражданинът печели, в действителност е много по-дълга от това, което изброих досега. Ако се концентрираме само върху безплатните услуги на държавата, тук бихме могли да споменем транспортната инфраструктура, т.е. магистрали, улици, площади и мостове. Всичките тези неща при нас са безплатни и  превъзходно изработени. Същото важи и за голямата част от образователната система, преди всичко в общообразователните и професионални училища, висшите училища и университети.

Ако заедно с това вземем под внимание и учреждения, които събират такси, но които по начало разчитат на държавни субсидии или най-малкото на държавно покриване на вече съществуващи дефицити, тогава спектърът ще се разшири в многократен размер. Клиники и системи от спасителни служби, детски градини, всичко, което съществува в публично-правната област на масовите медии, институции за квалификации и по-нататъшно обучение, транспортни предприятия от всякакъв вид, предприятията за снабдяване с вода, за извозване на боклука, за отстраняване и почистване на отпадъчните води, не на последно място музеи, театри, оркестри и т.н.

Финансовата помощ и личните финансови средства, които федералната държава, провинциите и общините отпускат, са огромни. Съществува мрежа от полезни неща, но и от удобства, която днес се счита за нормално обезпечаване на гражданина, може да се каже и за нормално обезпечаване на обществото и която може да се постави като значение редом със социалната мрежа в нейния тесен смисъл.

Забелязвате, че тук става дума за една точка, която е много важна за мен и за която според мен се говори твърде малко. Тъй като тази четвърта точка съществува, за мен е толкова абсурдно, когато често към нашата обществена система се отправя упрека, че тя наистина гарантира неограничена свобода, но при равенството се ограничава само до едно равенство на възможностите, повече или по-малко отбелязано само на хартия.

Най-малкото при постиженията, за които току-що говорих, става дума не за равенство на възможностите, а за съвсем конкретни реалности. Впрочем, при нас не съществува и „неподправена свобода”, поне за да я споменаваме в удобен случай. За тези неща се грижи нашият широко разклонен, много далеч отиващ, прекален правов ред, както казваме не съвсем несправедливо някои от нас, включително и аз. Не разбирам защо се впускаме отново и отново в тези формални атаки, вместо веднага да отвърнем с аргументи.

Тези четири елемента са същите, които в хода на цялостните стопански, както и обществени процеси, трябва отново да се уравновесят помежду си и преди всичко спрямо решаващата пета величина, а именно спрямо свободата на действие, която трябва да остане на самите предприемачи. В един от тези процеси се намираме понастоящем и става излишно да говорим, колко тежки и обременяващи са такива процеси. Ние преживяваме това всекидневно.

Решаващата отправна точка естествено е, за да избегна излишни подробности, че тези пет елемента не могат да бъдат с еднаква големина, не може на всеки един от тях да се разпредели 20 процента от брутния социален продукт. Най-важната отправна точка впрочем винаги ще бъде размерът на държавния дял. Когато повече от 50 процента от нашия социален продукт минават през държавни или други обществени ръце, то размерът на поносимото очевидно е превишен. Това перманентно разширяване на дейността на държавата доведе не само до критично състояние на публичните финанси.

Със своята масивна намеса в приходите на гражданите тя отслаби значително, което ми се струва много опустошително, тяхната възможност за собствена отговорност и собствена инициатива. Тя им отне свобода, ако трябва да го кажа съвсем примитивно. Това важи на само за предприемачите, но естествено най-вече за тях. Нашата безработица се дължи само в определена степен на внедряването на нова техника и на глобализацията, но в друга степен тя идва от твърде голямата държавна икономика и от голямото обиране на каймака от страна на държавата.

Съвсем сигурно, свободата е нещо повече от разполагането с пари. Но тъкмо в икономическата област в сила обаче и то на първо място е, че парите са първото условие за свободни решения, а с това и за успешна стопанска дейност.  И наистина не само в интерес на предприемача, не само и в интерес на неговите работници, а изобщо в интерес на цялото.

Искам да се изразя малко в разговорен стил - отделното парче от тортата няма да стане по-голямо само тогава, когато се увеличава за сметка на другите парчета. То ще стане по-голямо преди всичко тогава, когато успеем да направим самия сладкиш по-голям като цяло. А това вече е темата за икономическия растеж.

Отвореното общество и Социалното пазарно стопанство заедно образуват едно цяло, това вече го казах. Но общество, в което ежегодно се създават стотици нови регулации, закони и наредби, в действителност не е вече отворено. За тези неща не е виновно само правителството в Бон, а също и Брюксел и тяхната взаимно съгласувана дейност. Но това няма да ни попречи да установим следното: не можем още дълго време да си позволяваме това.

Пазарна икономика, в която за всеки замисъл са нужни огромни количества разрешения, субсидии, а при определени обстоятелства дори държавно участие, е по-малко отворено общество. А общество, чиято данъчна система от една страна става все по-непрозрачна и от друга се определя от прекалено високи тарифи и цели камари от легални и и нелегални възможности за отклоняване, дълго време няма да може да претендира за нещо друго. 


Президентът Роман Херцог връчва федералния кръст за заслуги на режисьора Стивън Спилбърг 1998 г.

Бих желал да добавя и следното: други препятствия, които в наши дни пречат на създаването на нови фирми и които и най-добрата държавa не би могла да отстрани сама – това например са да жертваш пари, свободно време, семеен живот, да пожертваш свободата от грижи, които един живот  като предприемач носи със себе си. Чрез държавата не може да се премахне и завистта на околната среда, когато постигнеш успех, както и злорадството, когато  не успееш в намеренията си.

В тази насока е необходимо пренастройване на мисленето на цялото общество. Постоянно си задавам въпроса, защо предприемачите, тъкмо по-младите, малките и средните предприемачи, не правят всекидневно опити да изискват такова пренастройване. Естествено, това беше моят поглед навътре, който със сигурност е необходим, и с който съумях да разгледам нещата в най-едри черти. Но как стоят нещата навън, в международната конкуренция?

Фактът, че днес няма различни национални икономики, а само една единствена, малко или много глобализирана световна икономика, излага германското стопанство на конкуренцията и на такива страни, които или изобщо не са ориентирани или са много по-малко ориентирани към социален ангажимент на държавата, отколкото Федерална република Германия.

Може би ще остане окончателно неясно, дали това се дължи на размера на възнагражденията, на друго оценяване на семейството като социална основа на сигурността, на един по-нисък общ стандарт на живот или на всички тези елементи взети заедно.

Адам Смит и следващите класически либерали са живели с една, за тях почти естествена надежда. На хората се дава свобода и тогава те самите ще направят от това най-доброто, и то не само за себе си, а същевременно чрез пазара и неговите пазарни закони, за общността като цяло. Това беше надеждата, която крепеше този модел. Основната професия на Адам Смит, ако мога да се изразя така, беше моралната философия. Но днес този въпрос се поставя може би по малко по-различен начин.

Какво всъщност се случва, когато хората не искат вече да се възползват от свободата си, може би не искат да направят  нито опит повече да осъществят свободата си, защото са загубили куража за това? Какво всъщност се случва тогава с този модел? Ние сме изправени пред един от решаващите въпроси на нашето време.

Ние изискваме повече готовност за постижения и естествено това е правилно. Но съобразно нашата система към това принадлежи и разбирането, че трябва да си струва усилието да постигаш добри резултати. И то независимо, дали постигаш успехи като предприемач или работник, дали в конструкторски бюра или във висши училища. Ние изискваме повече собствена отговорност и готовност да се помага. Имаме наложителна нужда и от двете.

Веднъж, за да облекчим нашите социални мрежи, но преди всичко, за да формираме отново нашето общество с по-човешки облик. Защо всъщност никога не казваме това? Защо използваме винаги аргументите за финансовото обременяване?  Искам да допълня и следното: и по-нататък ще се говори за целта да придадем на нашето общество по-човешки вид. Но вечните призиви към държавата досега не са утихнали забележимо.

Не на последно място, ние изискваме повече готовност за поемане на риск. И това също е правилно. Но нима в ментално отношение ние  имаме по-малки способности да преценяваме правилно и да третираме дори и неуспешния опит? Нашата система почива на принципа на опита и грешката. Защо тогава всяка грешка, всяка заблуда се заклеймява така безмилостно?

С радост бих говорил за борческия дух, но не искам да го правя. Това също би било заблуждаващо. Ще се задоволя, както често го правя, с един апел към волята за оцеляване на германците, преди всичко на германската младеж, която е обхваната от такива настроения. Това се забелязва при младите хора. Те нямат чувството, че трябва да бъдат потискани от нещата, които нашето поколение сътвори.

Ние имаме проблеми. И който ги преценява и степенува като незначителни, той лъже самия себе си. Намирам, че ако сме сплотени и всеки допринася това, на което е способен, ако всеки върши малко повече и се включва малко повече, отколкото му предписва законът, тогава можем да се справим и с тези проблеми. Защото съвсем сигурно е, че те не са неразрешими.

За едно общество, което не иска да се отписва само, всъщност трябва отново да бъде възможно да намери път към успеха - с отказване от някои неща, с известна солидарност, но преди всичко с решителност и изобретателност, добавете от мен също и с озлобеност.

Който участва в това усилие, за него бих одобрил дори награждаването с един отличителен признак, който дълго време в Германия, отново по разбираеми причини, е превръщан в табу. Без значение какво е учил, колко пари получава, какво професионално облекло носи, на кое място е, за мен той ще бъде част от елита на нашата страна. 

Откъс от сборника „Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето” – съвместно издания на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”;

Съставител и преводач на сборника: Господин Тонев; Преводът е направен по материал от: Ludwig Erhards Soziale Marktwirtschaft: Erbe und Verpflichtung, 40.Symposion der Ludwig-Erhard-Stiftung, Sinus-Verlag, Krefeld, 1997; Mit der Sozialen Marktwirtschaft in die Zukunft, Bundespräsident Prof. Dr. Roman Herzog;

Снимки: kas.de; bundespraesident.de;