С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Роланд Ян: Гражданите искат да имат доверие в своите институции

Роланд Ян: Гражданите искат да имат доверие в своите институции

Разговор с Роланд Ян за осмисляне на миналото

Роланд Ян, роден на 14 юли 1953 г. в град Йена, е активист за граждански права и журналист, един от най-известните опозиционери в Източна Германия. През 1982 г. Щази (Държавна сигурност в Германската демократична република) задържа Роланд Ян, през 1983 г. той е екстрадиран против волята му на Запад. Във Федерална република Германия Роланд Ян работи като журналист за телевизия ARD. От 15-ти март 2011 г. той оглавява Федералната служба за архивите на Щази. Интервю на Роланд Ян пред списание „Фокус”.

Въпрос: Г-н Ян, Йоахим Гаук е федерален президент, Вие, някогашен източногермански дисидент, сте федерален пълномощник за архивите на Щази. Пренебрегваните със снизходителна усмивка бивши правозащитници от Източна Германия осъществяват ли сега марша в институциите?

Роланд Ян: Аз не съм бивш, все още съм радетел за защита на гражданските права. А с избора на Йоахим Гаук за федерален президент се признава, че изясняването осмислянето на диктатурата на ГЕСП (Германската единна социалистическа партия - управляващата комунистическа партия в ГДР) е голяма ценност за демокрацията.

Спорите и с Йоахим Гаук: в 90-те години на миналия век като шеф на службата за архивите на Щази той беше подписал безсрочни работни договори на мнозина бивши сътрудници на Щази. Вие разглеждате даването на работа на бивши офицери от Щази в тази институция като „шамар в лицето на жертвата”. Все още ли стоите непримиримо един срещу друг по тази тема?

Ние водим дискусията вече в продължение на 20 години и наскоро отново я проведохме при една дискусионна среща с граждани. Между Йоахим Гаук и мен има добро отношение и можем да проявим взаимно уважение в тези дебати. Зарадва ме фактът, когато по време на дискусията Йоахим Гаук каза, че е възможно тогава да не са му дали много добър съвет.

Междувременно закон трябва да прекрати трудовото правоотношение на 45 бивши хора на Щази във Вашето учреждение. Вие настоявахте за такава мярка. Но тя работи ли на практика?

Този процес е в ход. Става дума за това, бившите офицери от Щази, които работят при нас, да получат работни места в други учреждения. Един от 45-те сътрудници вече работи в друга сфера на обществените услуги. Впрочем, сътрудникът седеше тук на тази маса и ми беше обяснил, че е решил да предприеме тази стъпка от уважение към жертвите. Това е един много добър знак. Благодарих му изрично за това.

Като някогашен затворник на Щази нямате проблем да говорите с бивши офицери от Щази?

Не, изобщо. Отнасям се към тези сътрудници в службата с респект. Наскоро след доклад в Хамбург един бивш офицер от Щази ме заговори и каза: „Въобще не сте озлобен.” Той е прав, по природа съм дружелюбен човек.

Може би отново предизвиквате недобри чувства у много хора. Една тема, по която говорите в докладите си, се казва: приспособяване в диктатурата. Но не се ли приспособиха твърде много хора? Защо трябва да се води тази дискусия?

Ако искаме да разберем как функционираше диктатурата като цялост, трябва да разглеждаме всичко. ГДР се опираше именно и на много хора, които се бяха приспособили. Въпросът всъщност е: „Защо системата съумя да се крепи толкова дълго?” Всеки е предизвикан да попита себе си: къде се приспособих, къде бих могъл да се държа по друг начин? Разбира се, за тези неща няма всеобщ критерий. Това, което за единия е принудителна ситуация, за друг не е била такава дълго време. Един неоженен млад човек, например, имаше възможности да постъпва по съвсем различен начин, отколкото една жена, която сама отглежда двете си деца.

r jahn-
Роланд Ян от западната страна на Берлинската стена, след като през 1983 г. е прокуден от ГДР

 

Най-напред сте живял в относително съгласие със системата в Йена, били сте в Комсомола (Свободна немска младеж - младежката организация на ГЕСП), отбили сте военната си служба и след това сте се присъединили към опозицията. Вашата биография помага ли Ви да разберете пукнатините в биографиите на много източногерманци?

Да, естествено, тъй като придържането към собствената биография е важно. Дискусията трябва да се води открито и да не се изгражда от упреци. Всеки трябва да има шанса да се позовава на биографията си, без да бъде притискан веднага в ъгъла.

Може би тази дискусия за миналото може да бъде водена едва сега, едно поколение по-късно?

Какво означава „може”? Мисля, че досега тя не е провеждана правилно. Сега сме в момент, в който по-младите хора питат как са се държали техните родители, баби и дядовци, в ГДР.

Така, както на Запад през 60-те години много хора бяха задавали въпроса: „Какво правеше ти преди 1945 година?”

Вярно, и дискусията трябва да се състои преди всичко в семейството. Наистина осъзнаването винаги е трудно, когато стане конкретно. Понякога то също така може да причинява болка. От друга страна, в семействата хората се познават един друг, човек може по-добре да разбере другия. Но това не трябва да доведе до просто извинение, а до това, че някой също така поема и отговорност.

16-годишните интересуват ли се  изобщо от Щази и ГДР?

Често общувам с млади хора. При тези разговори не става дума само за Щази и диктатурата, а винаги и за настоящето. Когато говорим за агенти, ние говорим по темата предателство, когато говорим за нагаждане и приспособяване, ние говорим също и за противоречие и съпротива, за това, че противоречието е нужно, за да се намерят най-добрите решения. И когато обсъждаме манията за събиране на данни на Щази, ние също така говорим за опасностите, които застрашават свободното общество, когато се злоупотребява с данните.

Съвсем близо да Вас, в Бранденбург, трябва да се говори много за миналото. Там работят, както и преди, десетки съдии, прокурори и полицейски служители с минало в Щази. Те могат да останат - и често техните имена остават в тайна. Защо там проучването и осъзнаването на миналото се провали така фундаментално?

Бранденбург е пример за това, че няма никаква полза по темата Щази да се действа така, сякаш не се е случило нищо или сякаш то не си струва да се споменава. Колкото повече тези неща се смитат под килима, толкова повече те отново се надигат. Гражданите искат да имат доверие в своите институции и те няма да го имат, ако не се създаде прозрачност.

Отварянето на архивите принадлежи към малкото неща, които източногерманците наложиха и спасиха при обединението - понякога срещу огромно неудоволствие на западногерманската бюрокрация. Всъщност какви следи остави щурма за документите на Щази през 1989 г.?

Идеята за прозрачност, за отваряне на архивите тогава навлезе в обединена Германия. Мисля, че в Германия се извърши голяма промяна в разбирането за прозрачност. Отнася се до това, гражданите да контролират държавата, а не държавата да контролира гражданите. Това е моето разбиране за свобода.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Фокус”;

Снимки: n-tv.de; welt.de;