Родители, деца, майки, рождени дни
И сега, и в бъдеще се старайте да бъдете добри със своите родители. И ако това ви звучи твърде подобно на „Почитай баща си и майка си (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава”, какво пък. Аз искам само да кажа: старайте се да не въставате срещу тях, защото най-вероятно те ще умрат преди вас, така че най-малкото можете да се избавите от този източник на вина, ако не и на мъка.
Ако ви е нужно да се бунтувате, бунтувайте си против някой, който не е така лесно раним. Родителите са твърде близка мишена (така както впрочем братята, сестрите, съпругите или съпрузите) – дистанцията е такава, че не можете да пропуснете. Бунтът срещу родителите с всичките „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас” по същество е извънредно буржоазен, защото дава на бунтуващия се най-висшето удовлетворение – душевно удовлетворение, получавано от убеждението.
Колкото по-късно стъпите на този път, толкова по-късно ще се превърнете в духовен буржоа. Тоест, колкото по-дълго останете скептици, съмняващи се, интелектуално неудовлетворени, толкова по-добре за вас. От друга страна, разбира се, това мероприятие с „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас” има практически смисъл, доколкото вашите родители по всяка вероятност ще ви завещаят всичко, което имат – и бунтовникът късметлия ще получи цялото състояние.
С други думи, бунтът се оказва много ефективна форма на спестяване, макар че процентът е непечеливш и обикновено води до банкрут. Йосиф Бродски (1940-1996), руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература
Би трябвало да станете най-напред човек, а след това мъдрец. Последното е възможно само при точно изпълнение на човешките задължения, вменени ви от самата природа. Първото ви задължение е било да обичате родителите си и да се грижите за тях, но вие не сте го изпълнили и тази небрежност става причина за сполетелите ви нещастия. Конфуций (551-471 пр. Хр.), древен китайски философ
Няма нищо в миналото, което може да бъде по-важно от раждането на сина ми. Той е моята гордост. Това е една огромна задача за мен. Тъкмо започваме да казваме „моля” и „благодаря”, той иска страшно много от мен и ми връща обратно същото отношение. Всичко, което съм постигнала в миналото, бих разменила за моя син. Франциска ван Алмзик, родена през 1978 г., световна шампионка по плуване от Германия
Какво искате за вашето дете? Никога да не е гладно, да не му е студено, да не го боли, никога да не рискува, за да не заплаща никога поетите рискове. Колко сте лоши с него.
Излизате от предпоставката, че детето ви принадлежи, че е нещо ваше, като чифт обувки, като съпруг или любовник или дори че е самото ваше тяло. Но детето не принадлежи на никого. Принадлежи на себе си. То трябва да реши какво да прави със своя живот, дали да се остави да го убият или не, дали да убива или не. Независимо от факта, че това е болезнено за майките. В името на любовта майките не бива да си присвояват правото да решават кое е добре за детето и кое не. Любовта не е притежание.
А когато смятате, че детето ви принадлежи, не се страхувате за неговите страдания, страхувате се за своите. Ако детето се качи на дърво и падне, вие страдате повече от него. Оставете го да се качи на дървото! Оставете го да си счупи главата! Оставете го да открие само, че когато се качи на дърво, може да падне и да си счупи главата. Радост е да се открива.
Когато хората искат да изглеждат смели, казват: „Не бива да се страхуваме, че ще умрем.” Аз казвам: „Не бива да се страхуваме, че живеем.” Който се страхува да живее, се страхува и да умре. Ако аз бях успяла да родя дете вместо книга, бих му казала: „Ето ти света! Какво чудесно приключение ти предлагам. Върви, тичай, забавлявай се, умри. Не се страхувай да живееш…” Ориана Фалачи (1929-2006), италианска журналистка
Децата не биват принуждавани да работят, защото родителите им са бедни. Или заради неграмотността, заради невежеството, несполучливите програми за развитие и обучение. Децата са експлоатирани единствено и само защото техните работодатели винаги печелят от това. Защото децата са най-евтината работна сила и често работят дори без никакво заплащане.
Какво ни пречи да обичаме и онези деца, които не познаваме лично, но които са в опасност? Даваме ли на младежта достатъчно перспективи, слушаме ли децата си? Помагаме ли им да водят достоен живот и да устояват на изкушенията на екстремистите, защото децата са съумели да развият собствената си силна личност чрез симпатия и обич, уважение и образование? Не винаги и не в достатъчна мяра. Ние всички трябва да правим повече. Кога, ако не сега? И ако не от нас, тогава от кого? Кайлаш Сатярти, борец за правата на децата, носител на Нобеловата награда за мир за 2014 г.
Ако използваме твърде малко силата на фантазията по време на детството, като възрастни ще ни се отдаде много трудно да се справяме с ежедневието. Еске Нанен, родена през 1942 г., немски изкуствовед
Важно е детето да вниква само и да натрупва собствени познания. Това изисква да се обърне внимание на всички сетива и постоянно да се събират нови познания. Но за тази цел детето има нужда от свободни пространства, които вече не могат да му бъдат дадени.
Днес детството е строго организирано. Липсва натрупването на богат опит, както и играта с другите деца. Общовалидно е изискването за придобиване на основни компетентности като език, социално поведение и двигателни умения. Всичко друго детето учи по-късно в училище.
Отношението идва преди възпитанието! Най-ценното нещо, което можете да дадете на детето си, е Вашето време. Отидете с него в гората. Нито един курс на света не учи повече от познанието, което може да се събере сред природата. И говорете с детето си за това. Ремо Ларго, роден през 1943 г., швейцарски педиатър
Родителите правят всичко за едно дете. Всъщност, разумно. Но детето развива претенция за господство, която първоначално се разпростира върху собствената заобикаляща среда, а по-късно върху целия свят. Това е едно нарцистично предразположение, при което не се възприема и не се схваща съпротивата, която предлага светът.
Децата започват, още когато са на две или на три години, да търсят нарцистично обгрижване. Това води до безкрайно неспокойствие, тъй като винаги се пораждат очаквания спрямо детето и във всяко очакване е стаено изискването: трябва да бъдеш чудесно дете.
Те трябва да бъдат доволни от постиженията на детето си. Трябва да бъдат ощастливени от това, че детето е там, че лявата му ноздра е по-голяма от дясната. Трябва да изпитват изначална радост от съществуването на това дете.
Ние поставяме децата си в постоянно напрежение, за което те не са дорасли. Решението е в тези две думи: свързаност и любов. Родители и деца трябва да се научат да се обичат безрезервно. Как да се научим на това, не знам, но знам, че това е почти невъзможно в нашата култура. Волфганг Бергман (1948-2011), немски психолог и педагог
Деца, майки
Дори и да не е лесно като работеща майка да отглеждаш сама децата си, мога само да окуража всяка самотна жена в това усилие. Децата притежават вродена мъдрост, проникновеност и присъствие, които са превъзходни. Те се пренасят и върху нас и ни помагат да се научим да познаваме себе си по-добре. Човек вижда нещата по-ясно, защото възприема всичко с простотата и непредубедеността на едно дете. Когато имаме деца, собствените приоритети се подреждат по друг начин.
Когато бях по-млада също исках да имам деца – свои или осиновени. Но някак си никога не почувствах, че имам подходящата връзка за да стигна до това. Шарън Стоун, родена през 1958 г., американска актриса
Животът е устроен така, че някои деца имат, а други нямат късмет. Но поне можем да опитаме да възстановим донякъде справедливостта. Пол Нюман (1925-2008), американски актьор и режисьор
Рожден ден, родители, деца
Едно новородено дете винаги е в опасност, защото ние се раждаме невъоръжени, не като таралежа.... От това старо суеверие, че може да се случи нещо, днес във всяко нормално семейство празнуваме рожден ден. Кланът се събира в знак на закрила около новороденото и това се повтаря година след година, с родители и кръстници, лели и чичовци, баби и дядовци. Те тържествено обещават на детето, което има рожден ден: ние те обичаме, ние те закриляме. Както при добрия цар, който получава клетва за вярност от поданиците си.
Всеки рожден ден има отношение към понятието власт... В сатанинската литература се завещава преданието, че рожденият ден трябва да се празнува като пищно основно тържество. Човекът бил в състояние да се обяви за Бог. Това е триумфът на дявола.
Възрастен човек, който празнува рождения си ден, винаги разиграва маскарад. Всъщност, това е детска работа, и то в положителен смисъл. Възрастният човек няма нужда от това, няма нужда от обещанието да бъде закрилян, че веднага ще го нападнат духове. Рожденият ден е ден на коронясването на индивидуализма. Докато Бъдни вечер има и нещо друго, съдържа компонента на солидарност. Александър Клуге, роден през 1932 г., германски филмов продуцент, режисьор, писател, сценарист и адвокат
Снимки: deavita.com; koerber-stiftung.de;