Родина, отечество, родно място, дом, патриотизъм, глобализация

Родина, отечество, родно място

Старият Херодот разказва как веднъж египетски войници били порицани, задето отишли да служат на друг народ. Когато призовали пред тях името на родината, те отвърнали, посочвайки към детеродните си органи: „Където е това, там е родината.“ Мигел де Унамуно (1864-1936), испански философ и писател

Във всеки случай не вярвам, че моето непреднамерено превръщане в гражданин на света е отслабило онова, което се нарича „моите корени”, връзките ми със собствената страна.

Напротив, аз вярвам, че това, че съм живял толкова дълго извън страната, в която съм роден, е засилило онези връзки, добавяйки към тях една по-ясна перспектива, както и една носталгия, която е в състояние да разграничава второстепенното от същественото, да поддържа спомените живи. Любовта към страната, където човек е роден, не може да бъде задължителна, но като всяка друга любов тя трябва да бъде спонтанен акт на сърцето, също като онзи, който обединява влюбените, родителите и децата, и приятелите.

Нося Перу дълбоко в себе си, защото това е мястото, където съм роден, където израснах, бях формиран и изживях онези спомени от детството и младостта, които оформиха личността ми и изковаха призванието ми; където обичах, мразех, наслаждавах се, страдах и мечтаех. Онова, което се случва там, ме засяга повече, трогва и вбесява повече, отколкото нещата, случващи се другаде. Не съм си го желал, нито пък самоналагал; то просто е така.

Родината е не знамена, химни или аподиктични речи за емблематични герои; тя е една шепа места и хора, които населяват спомените ни и им придават меланхолична нотка; тя е топлото усещане, че където и да сме, винаги ще има дом, в който можем да се завърнем.

Марио Варгас Льоса, роден през 1936 г., перуански писател, носител на Нобеловата награда за литература

Който не е от някъде, той е от никъде! Народна мъдрост

Човек може да живее без родина, но няма да е щастлив, ако я е напуснал в по-зряла възраст, защото оставя зад себе си роднини, приятели, скъпи на сърцето му хора и места. Считам, че човек би успял най-добре там, където е роден. Едно цвете страда, ако го пресееш, а камо ли тази сложна система, каквато е човекът. Всички аргументи крещят в подкрепа на това – природа, физиология, езотерика, семейни ценности.

Друг е въпросът, дали се осигуряват условия за това, да се чувства добре в страната си. Поради липсата на условия за нормален и достоен живот по света се скитат два милиона не съвсем щастливи и полууспели българи. Проф. Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА

Да предположим, че във вашата родина ви мразят: в състояние ли сте поради това да отречете, че тя е ваша родина? Известно е, че и на чужда територия войниците загиват за родината си: кой определя какво дължите на родината?

Можете ли изобщо да си представите себе си без родина? Макс Фриш (1911-1991), швейцарски писател и драматург

Родно място – Какво значи родно място? Аз например, в която и страна и да отида, никъде не се чувствам чужденец, макар че не зная нито един чужд език. За мен цялата земя е родно място. Вярвам, че ако всички хора мислят така, биха забелязали какви безумни, наистина безумни неща стават на тоя свят и биха ги спрели. Време е хората да осъзнаят, че не трябва да свеждат всичко единствено до своята земя. Безпокои ме фактът, че човечеството се научи да изпраща спътници в Космоса, а човешкият дух не се извиси – хората продължават да се ровят в земята под краката си като бесни кучета. Питам се какво ли ще стане с моето родно място Земята. Акира Куросава (1910-1998), японски кинорежисьор

За мен преди всичко беше важно да имам духовно упование в родината. Израснах в Лудвигсхафен, в Пфалц (Федерална провинция Райнланд-Пфалц) извървях първите си стъпки и събирах своите основни впечатления. Там винаги ще бъде моят дом, там ще бъда погребан. От тази любов към родината съм черпил голяма част от силата си. Свързаността ми с корените е изначална. Регионалното съзнание не е провинциално. Поради франкфуртския си диалект едва разбирали Йохан Волфганг фон Гьоте във Ваймар. Родина и отечество образуват едно цяло. Затова по-късно казах: „Пфалц е моята родина, Германия е моето отечество, а Европа е нашето бъдеще”. Хелмут Кол, роден през 1930 г., бивш канцлер на Германия

Дом

Към същността на нашия свят спада това, че в централното му ядро се намира частта, която познаваме най-добре, в която се чувстваме защитени, където няма нужда нищо да откриваме, където всяко очакване вече е било или ще бъде изпълнено, и тази част наричаме „дом”. Домът не е само наш и индивидуален; с него е свързана общността; той съдържа различни типични структури, произлизащи от интересите на обществените групи, които участват в него: тесния семеен кръг и неговите жизнени функции на ежедневния най-близък контакт и ред, по-широкия периметър на свободните обществени връзки, от които човек се чувства обвързан в различна степен, и които разбира по силата на традицията и на собствените си интереси.


Макс Фриш, швейцарски писател: „Можете ли изобщо да си представите себе си без родина?”

В рамките на дома в широкия смисъл се диференцират области, светове на различните професии, където всеки по свой начин се „чувства у дома си”, и откъдето поглежда към останалите; всички човешки професии, чиито функции удържат общността, принадлежат към „дома” в широкия смисъл на думата. Степенуването на дома на семеен, местен, общински, областен, народен, държавен и пр. се извършва чрез смесването на познато и непознато, далечно и близко.

За разлика от перспективата обаче, домът не е център, ориентиран спрямо позицията ми в даден момент. Домът не е непременно там, където съм в момента, тъй като аз самият мога да бъде далеч от дома. Домът е убежище, място, където принадлежа повече, отколкото където и да било другаде; ако домовете са повече от един, те не могат да бъдат изживявани с еднаква интензивност. Домът е онази част на универсума, която е най-силно човешки облъхната …Ян Па́точка (1907-1977), чешки философ – персоналист

Домът ни – независимо дали става дума за семейство, жизнена среда, човечество – езикът не би могъл по-добре да изрази, че става дума за собствените ни неща, следователно за тези, за които няма никаква нужда да ни подтикват да се чувстваме отговорни. Дени дьо Ружмон (1906-1985), швейцарски писател и философ

Патриотизъм

Патриотизъм, едно здравословно, щедро чувство на любов към страната, в която сме били родени, където са живели предците ни, където са се породили първите ни мечти; един познат ландшафт от географии, хора, които обичаме и събития, които са се превърнали в крайпътни знаци на паметта и защита против самотата. Марио Варгас Льоса, роден през 1936 г., перуански писател, носител на Нобеловата награда за литература

Когато говорим за патриотизъм, трябва да го разграничаваме най-напред от национализма. Национализмът е бил едно ужасно нещастие не само за нашия народ. Патриотизмът е нещо друго, той винаги, още през 19 век например при Хайнрих Хайне е съчетавал свободата и демокрацията. Преди враговете на свободата да завладеят това понятие, за да подхранват с неговата сила своята агресивна политика. Удо Ди Фабио, роден през 1954 г., немски юрист и университетски преподавател

Естествено, днес ние се застъпваме изцяло за нашата страна, за нашия език, за нашата култура и за нашата конституция. Изведнъж усещаме живия, увличащ дух на нашите свободолюбиви ценности. Ние сме германци и обичаме страната си без каквато и да е надменност, весели, гостоприемни и любопитни. Това е патриотизъм в най-добрия смисъл. Това просто е великолепно. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Ако ме питат за моята идентичност, не мога наистина да отрека, че съм германец и лично аз намирам това за нещо добро.

Но се опитвам да бъда например християнин, макар и това със сигурност да не ми се удава винаги, може би дори по често, също искам да бъде демократ. Тези две идентичности за мен са по-важни от германската ми идентичност. Истинският патриотизъм поставя човешкото достойнство над националната принадлежност. Това трябва да бъде отличителното за една страна. Това означава: демократичният политик от Полша ми е по-скъп от немския скинар. Хайнер Гайслер, роден през 1930 г., бивш генерален секретар на Християндемократическия съюз

Глобализация

Глобализацията засяга междувременно почти всички области. Това, че тя има и нечовешки страни, от дълго време вече не може да се пренебрегва. Ето защо имаме нужда от глобализация на етоса: етични основни правила, които важат за всички. Ханс Кюнг, роден през 1928 г., швейцарски католически теолог

Трябва да примирим противоречието между глобализацията, от една страна и дълбоката вкорененост в нашата собствена страна, от друга. Това е задачата, пред която ние, християндемократите в Германия, сме изправени. Алтернативата на глобализацията би била изолацията. За нас това не може и не бива никога да бъде сериозна алтернатива. Важното е да приемем възможностите на глобализацията за благото на всички в нашето общество – за социалната, вътрешната и външната сигурност, за хората в тази страна и тяхната идентичност. Ако глобализацията служеше за благото на малцина, тя щеше да се провали и загние.

Считам, че разграничаването между външна и вътрешна политика с оглед на глобализацията не е адекватно на времето. Интересите на гражданите на нашата страна, тяхното благоденствие, техния живот, тяхното здраве, могат да бъдат закриляни само тогава, когато Германия е силна и дееспособна навътре и навън. Това е водещата идея на моята политика. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Глобализацията носи със себе конкуренция, естествено. Но тя също така предлага шансове. Като цяло фирмите не се отнасят достатъчно креативно спрямо нея. Не се вглеждат в нейните силни страни, реагират със страх, уволняват работници и служители, вторачват се само в разходите. Това са закостенели догми. Анселм Грюн, роден през 1945 г., немски християнски писател 

Снимки: sagen.at; kunst-magazin.de;