Роберто Савиано за същността и света на мафията и неаполитанската Камора

Разговор с италианския писател Роберто Савиано

Интервю с италианския писател и журналист Роберто Савиано, в което се поставя фундаменталният въпрос дали си струва борбата срещу мафията, обсъжда се  телевизионния сериал  по неговата книга „Гомор” и същността на мафията в днешни дни. Роберто Савиано е роден в Неапол през 1979 г. и се занимава с феномена на  организираната икономическа престъпност. Въпрос: Вашият телевизионен сериал „Гомор” ни показва мрачния свят на неаполитанската Камора. Виждаме брутални килъри - убийци, които същевременно са нежни бащи в семейството, виждаме камористите като дребни буржоа. Тези престъпници приличат ли на нас повече, отколкото си мислим? Роберто Савиано: Във всичко имаме общи неща с тях. На пръв поглед това не изглежда да е така, но в действителност е трудно да се открият разлики между тях и нас. Не трябва да мислим, че мафията се състои от чудовища. Напротив, нейните членове живеят ежедневие, което много често е съвършено нормално. Те обичат децата си. Когато, например, четем кореспонденцията с писма между боса Тото Риина и дъщеря му, ще опознаем едно нормално отношение между баща и  дъщеря. Да, това дори е много нежно отношение. В моя телевизионен сериал искахме да опишем това ежедневие. Това е делник, който всички ние познаваме, в семействата си и на работните си места. Книгата Ви „Гомор” излезе от печат през 2006 г. и по целия свят бяха продадени десет милиона екземпляра. Станахте известен, но и се превърнахте в затворник, тъй като оттогава живеете под полицейска охрана. Мафията многократно Ви е заплашвала със смърт. Съжалявали ли сте понякога, че сте написали книгата? Много често съм съжалявал за това. Но не искам да се дистанцирам. Ако можех да се върна назад, вече не бих я написал. Животът е твърде важен. А аз разруших живота си и живота на онези хора, които са ми на сърцето. Мафията има способността да се променя и да се приспособява. Камората, такава, каквато я описвате в книгата си, още ли е Камората от днешния ден? Днешната Камората е много по-опасна, отколкото тази от 2006 година. За нашия телевизионен сериал четохме  много съдебни преписки на камористи, осъждани по-рано. И чрез това проучване предварително съобщихме за развития в криминалния свят, които сега се случват пред очите на всички ни. Не измисляхме, че непълнолетни стават босове, а проучихме съдебните преписки и дела и чрез тях разбрахме, какво се случва. Всичко беше ясно като бял ден. Просто трябваше да бъде проучено и разбрано. Задачата на литературата и на изкуството се състои в това, да излезе извън рамките на дописките и да покаже общата картина. Не е достатъчно да се каже, че младежи водят война по улиците на Неапол с оръжие - трябва също така да се обясни, защо това се случва. Възможно ли е мафията да бъде победена? Или трябва да живеем с нея като с едно явление на обществото ни? Убеден съм, че мафията може да бъде победена само ако икономическата ни система се промени фундаментално. Съществуващите правила засилват мафията, навсякъде. Не става дума за мафиотска ДНК, това не е и въпрос на географското местоположение. Когато говорим за мафията, трябва да говорим за тромава, хаотична бюрокрация. Там, където е трудно да се започне бизнес, да се основе предприятие, където липсва инфраструктура, където няма прозрачност при търговете за обществени поръчки - навсякъде там мафиотските организации намират плодородна почва. Често казвам едно много просто нещо: трябва да си струва да се спазват законите. Опитахме се да покажем това в телевизионния сериал. Показваме как мафиотските  организации съумяват да влияят на изборите в своя полза, как те парализират демокрацията, как в много големи, много гъсто населени райони те на практика са заменили държавата на благоденствието, как излизат на сцената като посредници на социални конфликти. Как успяват, още преди съдебните решения на държавата, да събират дългове от длъжниците. Искахме да покажем, че мафиотските организации са не само брутални, но че те са широко развити бизнес организации. Те са в състояние да печелят огромни суми пари, да ги пускат отново в кръгооборота на легалната икономика и по този начин да ги изперат. След това спечелените от престъпления пари не могат да бъдат разпознати. Вече не могат да бъдат открити. [caption id="attachment_12309" align="alignnone" width="580"] Роберто Савиано с главния редактор на вестник „Ди Цайт” Джовани ди Лоренцо и Ангела Меркел[/caption] В Германия все още обичат да разглеждат мафията като вид фолклористично явление на италианския юг. Мафията е много, много далече. Това не ни засяга. Можете ли да ни кажете нещо за дейността на мафията в Германия? От десетилетия насам мафиотските организации правят най-добрите сделки в Германия. Това е известно. Ето защо важна част от действието на телевизионния сериал „Гомор” се развива и в Германия. Вие държите много на това, че мафиотите трябва да бъдат възприемани и като предприемачи. Какви са последствията от избухналата през 2008 г. финансова криза? Мафиотите са на първо място бизнесмени, а не също и бизнесмени. Финансовата криза ги направи по-богати. Те разполагаха с ликвидност, която можеха да вкарат в икономическия кръгооборот, който беше в застой. Големите мафиотски групи натрупаха най-голямата печалба от това, докато по-малките се насочиха към дребната   престъпност на тяхната територия. Мафията играе ли някаква роля в трафика на хора? Не мисля, че италианската мафия играе роля в миграционните потоци. Мисля, че организации в Северна Африка и турски организации са силно забъркани с трафика на хора. Никой, например, не ни казва, че бойците в Сирия са натъпкани с химически наркотични вещества. Вие сте на мнение, че наркотиците трябва да се легализират. Може ли подобно „решение” да въздейства върху миграцията? Трябва ли да се отворят границите, за да се прекрати занаята на трафикантите на хора? Мисля, че европейските страни трябва да решават проблемите с миграцията съвместно. Тук не трябва да има разделение. Днес Европа плаща данък за липсата на интерес и за грешките в миналото. Един от многото примери - като премиер Силвио Берлускони сключи спогодба с либийския диктатор Муамар Кадафи. След това в Либия бяха построени редовни лагери за емигранти, това намали миграционния натиск за известно време . Срещали ли сте лично с хората, които споменавате в книгата „ZeroZeroZero”? Моите източници са лични интервюта и публично достъпна информация. Това са  публикувани протоколи от подслушване, правителствени източници и източници на разследващи журналисти. Нищо не е измислено, нищо не е подправено. От години насам повтарям една проста концепция: действителността надминава далеч силата на въображението. Така че, защо да се измисля? Разкажете ни нещо за Вашия стил на работа. От години Вие де факто живеете под полицейска храна. Не можете да се движите свободно, което е важно за работата на един журналист. Как правите издирвания? Как стигате до Вашите източници? Изобщо не съм журналист. Новините са средството, литературата е целта. Не излизам на улицата да търся новини, слушам телефонни записи, чета протоколи от записи, които се намират в съдебните преписки, говоря с дознатели и следователи, с правоохранителни органи. Новинарският уебсайт „The Daily Beast” ме упреква, че вземам истории от книги, които са излезли от печат преди „ZeroZeroZero”. Какъв мотив бих имал да плагиатствам други, когато самият аз имам на разположение необятен материал? Как бихте описали себе си: като писател или като журналист? Като писател, без всякакво съмнение. И като писател, който описва реални събития, съм много горд, че Светлана Алексиевич спечели Нобелова награда за литература. Тя бе приета на литературния Олимп като писател, описващ реални събития. Най-сетне получи литературното посвещаване, което досега й беше отказвано от позитивистичната англосаксонска критика, която доминира света на културата. Източник: вестник „Ди Цайт” zeit.de; със съкращения; Превод: Господин Тонев; Снимки: pinterest.co.uk; tagesspiegel.de;