Роберт Шпеман за модерната наука, Бога, истината и политическата коректност
Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: stuttgarter-zeitung.de;Снимки: tagesspiegel.de; salirickandres.altervista.org;
Разговор с философа Роберт Шпеман
Публикуваме едно проникновено, смислено интервю с известния немски философ, персоналист Роберт Шпеман (1927-2018). Роберт Шпеман е бил редовен професор по философия в университетите в градовете Щутгарт, Хайделберг и Мюнхен.Въпрос: Г-н Шпеман, накъде поглежда човек в напреднала възраст, напред или назад?
Роберт Шпеман: И в двете посоки. Ако човек не гледа напред, вече не живее. А ако не поглежда назад, животът става жалък и мизерен.
Все още се намесвате в публичните дебати. При това за едните Вие гледате назад, те Ви смятат за консерватор. За другите гледате напред - прогресивно, зелено. Кой има право?
Досадно е, когато винаги трябва да наместват един възрастен, склонен към размисъл човек в някое чекмедже. Никога не съм успявал да проумея мисленето в стереотипи.
Някога казахте, че пледоарията Ви за модерността се подхранва от почитанието към отиващото си. Модернист ли сте, всъщност?
Всички модернизми, които почиват на обругаването на миналото, създават у мен неприятно чувство. Така както и този консерватизъм, който мисли, че трябва да се придържаме към всичко отминало. Атиняните имали цар на име Кодрос. Той научил предсказанието на оракула, че във войната със Спарта ще победят тези, чийто цар бъде убит. Той се преоблякъл като роб и провокирал един спартански войник, който го убил.
Спартанците се оттеглили веднага, щом узнали това. Атиняните не приели никого за достоен да стане наследник на този цар, затова основали държава, чийто царски трон останал празен. Демокрацията, новото, възниква от почитта към отминалото.
Не е ли самата философия стар цар, който е угнетяван от модерната наука?
Напротив. С оглед на представата за безкрайната осъществимост, която се гласи да превърне Вселената във виртуална конструкция, задачата на философията е да напомня за действителността.
Справя ли се тя с това?
Мисля, че от векове модерното мислене се движи в определена посока, в чийто край стои премахването на човека. Някои изследователи на мозъка ни поучават, че ние не сме това, което мислим, че сме; че не сме свободни същества и поради това нямаме отговорност: Но ако сме стигнали толкова далеч, ние сме премахнали човека.
Ницше казваше: „Трябва да се учим да живеем без истината.” Той се застъпва за релативизъм, на който трудно може да се изневери, или?
По този начин изобщо не можем да живеем като хора. Ако не можем да се позовем на понятието за истина, вече не можем да преценяваме, кое мнение е по-истинското, а само, кое е по-силното. Това е нашата ситуация днес. Живеем под тирания на ценностите. Силата се налага и утвърждава.
В замяна на понятието за истина идва учението за политически коректното. Който се позовава на него, няма нужда от никакви аргументи. Управляващите определят кое е правилно. А ако дойдат други, вече важи нещо друго. Това няма нищо общо с истината.
Значи Ницше е бил прав?
Ницше е разбрал: ако няма Бог, няма истина. И когато вярата в Бога е срината, тогава е изчезнало и понятието за Бога, което е свързано с понятието за истина така, както и понятието за истина с понятието за Бога. Те принадлежат едно към друго, образуват едно цяло. И Ницше беше първият, който правилно разбра това. Като следствие на мястото на религията можеше да дойде един нов мит, който е достатъчно силен, за да бъде независим от истината.
Роберт Шпеман: Кант казва, че трябва да се ограничи знанието, за да освободи място за вярата.
Философът Ернст Тугендхат беше написал, че поведението на религията „днес вече не е съвместимо с интелектуалната честност”. Можем ли да се измъкнем от това?
Какво трябва да означава „днес” в тази мисъл? Кое е различното отпреди 200 години?
Може би това се е отнасяло до епохата на Просвещението.
Това беше категорично епоха на естественото право. Цялото Просвещение се състоеше в прокламация на естественото право срещу цялата традиция. В това отношение цялата днешна полемика срещу естественото право е едно анти-Просвещение.
Кант се опита да създаде ред, който се основава на човека като разумно същество. Той отхвърли основанието, почиващо върху доказателства за съществуване на Бога.
Има нещо нередно, Тугендхат да обвинява хора, които вярват, в интелектуална неискреност. Това е тежък морален упрек. Не знам откъде взема правото за това.
А що се отнася до Кант. Той казва, че трябва да се ограничи знанието, за да освободи място за вярата. Кант се обявява за съществуването на Бога, това за него е видимо. Дори и това да не може да бъде доказано с методите на модерната наука.
Той никога не залагаше на всемогъществото на науката, която също така се опитваше да осуети и обвързаността с морала и след това даваше само психологически обяснения. Всичко това е традиция на Просвещението.
Според схващането на Кант няма разумно доказателство за съществуването на Бога. Виждате ли това по различен начин - може ли да се докаже съществуването на Бога?
Всичко зависи изцяло от това, какво се разбира под думата „доказвам”. Трябва да се поясни: когато става въпрос за съществуването на Бога, това същевременно е въпрос за истината. Само когато има Бог, има нещо като истина. Кант мислеше, че модерната наука не може да предостави такова доказателство.
Тъй като за него теоретичният разум беше равнозначен на теоретичната наука, той казваше, че трябва да се ограничи знанието, за да се направи място за вярата. За да спася Бога, трябва да разясня, че научният разум не е достатъчен.
Ако се направи сравнение между авраамическите религии - как човек може да бъде сигурен, че е последовател на правилната религия? Нали всички твърдят това за себе си.
Този въпрос е подвеждащ. Той приема, че съществува становище отвъд и над религията, където спорът може да бъде разрешен. Религиите, които вземат нещата сериозно, са нетолерантни. Същностно за християнството е мисионерското поръчение на Иисус: „Направете всички хора мои последователи.” По своята същност универсалистките религии са мисионерски. Но целта на мисията не е „подчинението”.
Г-н Шпеман, какво всъщност е „вярата”?
Това означава да бъдеш убеден в нещо въз основа на доверието в думата на някой друг, който трябва да го знае. Християнската вяра е доверието в свидетелството на Иисус.
Какво очаквате в часа на смъртта?
Да не загубя дара на вярата, когато имам най-голяма нужда от него. „Какво ти дава вярата?”, пита свещеникът преди кръщението. Отговорът гласи: „Вечен живот”. Точно това очаквам.
Източник: stuttgarter-zeitung.de; ksta.de; de.catholicnewsagency.com;
Превод: Господин Тонев;
снимки: tagesspiegel.de; salirickandres.altervista.org;