Робърт Редфорд: Реших да се върна към корените си като актьор

Интервю с американския актьор Робърт Редфорд

В интервю за вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг” известният актьор Робърт Редфорд говори за своята обич към Европа, за създадения образ на красивия рус мъж със сини очи, обожаван мечтателно от жените и отношението си към Доналд Тръмп. Робърт Редфорд споделя житейската си опитност: „Когато пораснах, често чувах, че не е толкова важно дали човек печели или губи, а как играе. Но това е лъжа. Да печелиш, в Америка означава всичко”.

Г-н Редфорд, след няколко месеца ще станете на 80 години (Робърт Редфорд е роден на 18 август 1936 г. в Санта Моника, Калифорния). Как ще празнувате?

Робърт Редфорд: Предпочитам да не правя кой знае какво от това. Просто още една допълнителна година.

През последните години отново впечатлихте повече като актьор. Преди това се занимавахте много с режисура.

Бях продуцент и режисьор на много филми, за да разказвам истории, както си ги представям. Но това е изтощителна работа, която ми костваше повече от година от моя живот. Ето защо преди няколко години си казах, може би просто трябва да се върна към корените си като актьор.

Веднъж казахте, че Ви харесва, че жена Ви идва от Европа. Защо?

Самият аз прекарах там няколко години, когато бях млад и при това се влюбих в Европа. На 19 години дойдох в Париж като човек, който е израснал в Калифорния и не знае нищо друго. Наистина, бях горд да бъда американец, но исках да науча повече за останалата част от света. Забелязах колко много ми дава възможността да се движа в култури, които са толкова по-стари от моята собствена. По онова време пътувах от едно място на друго, на автостоп, защото нямах много пари. Научих много за страни като Германия, Франция, Испания или Италия. Мисля, че в Европа се превърнах във възрастен човек.

Станахте известен като рус мъж със сини очи, обожаван мечтателно от жените и винаги възприеман като „златното момче” на Холивуд, но приемахте тази роля неохотно. Какво Ви смущаваше в тези неща?

Преживявах ги като клетка за птици. Някога започнах като театрален актьор и ми харесваше, че мога да играя толкова много различни роли. Ето защо винаги съм се чувствал зле, когато заради външния си вид съм напъхан в калъп.

Но такава репутация все пак трябва да има и своите положителни страни?

Разбира се. Тя ме направи толкова успешен, че можех да правя филми, които наистина ми бяха на сърцето, например, „Спускачът” („Скиорът”, „Downhill Racer”) или „Кандидатът”.



Какво Ви привличаше в тези филми?

Те имаха нещо общо с един урок, който научих в живота си. Когато пораснах, често слушах, по време на спортуване и на други места, че не е толкова важно дали човек печели или губи, а как играе. Но забелязах, че това е лъжа. Да печелиш, в Америка означава всичко. За това става дума в тези филми.

Когато отправяте поглед назад: кое беше най-доброто време в кариерата Ви?

Седемдесетте години. Тъй като от една страна като актьор имах добра работа, а от друга страна можех да подкрепям филми, които бяха важни за мен.

Веднъж казахте, че днес и за самия Вас е трудно да реализирате филми.

Вярно е. Филмовият бизнес се е промени изключително много.

Днес живеете предимно в планините на Юта, където имате ранчо и много земя и където също се провежда Вашият филмов фестивал „Сънданс”. Сякаш сте търсили отдалечаване от филмовата индустрия в Лос Анджелис.

Израснах в Лос Анджелис и в един момент вече не ми харесваше как градът се променя. Освен това и исках по-скоро да се концентрирам върху различен вид филми, различен от тези, които правят холивудските филмови студия. Нямам нищо против Холивуд. Просто не исках да живея повече в Лос Анджелис, така че се оттеглих в планините.

Последният Ви филм „Въпрос на истина” се базира на истински случай. Играете известния телевизионен журналист Дан Радър, който губи работата си, след като в телевизионното му предаване достоверността на разкритията за тогавашния президент Джордж У. Буш предизвиква съмнения. Самият Вие вярвате ли на медиите?

До известна степен. Те сигурно не са перфектни, а понякога се заблуждават. И тъй като искат да бъдат пред конкурентите си, се случва, че те дръзват твърде рисковани неща и не проверяват фактите в достатъчна степен. Това е проблем. От друга страна все пак е по-добре, отколкото да няма никаква журналистика.

Предубедеността спрямо медиите играе голяма роля във филма. Нали в Америка често се казва, че медиите имали склонност предимно към ляво-либерални позиции. Съгласен ли сте или смятате това за мит?

Не знам, но мисля, че предубеденост има и в двете посоки. Във всеки случай лично на мен ми е трудно да приема, когато някой рекламира себе си, че е „честен и уравновесен”, а в действителност продава една идеология.

Намеквате за кабелния канал Фокс Нюз, чийто слоган е „Честен и балансиран”. Вашият филм също така показва колко бързо в Интернет може да се надигнат чувства на ярост и в колко много злост хората могат да бъдат увлечени.

Считам Интернет за нож с две остриета. От една страна е добре, че в Интернет гласът на повече хора може да бъде чут. Но много хора говорят глупости или казват неща, които не са подкрепени с факти. Питам се, откъде обществеността може да получи точна информация при тази бъркотия от гласове.



Когато бях по-млад, имахме само Дан Радър и още няколко други по телевизията. Като зрител човек прекарваше много време с едно отделно лице, без голямо разсейване. Сега гледаме много различни хора един до друг, всички говорят бързо и изричат фрази за себе си. И често в долната част на екрана се появява движеща се лента с надписи, които казват нещо съвсем различно. Това може да накара човек да се чувства като шизофреник.

Вярно ли е, че самият Вие нямате смартфон?

Да, имам само един обикновен мобилен телефон със затварящ се капак, нямам и компютър. Намирам за невероятно колко фиксирани са хората върху своите устройства. Повървете в Ню Йорк и пребройте колко хора втренчено гледат устройството в ръката си, вместо да гледат света около себе си.

В последната президентска кампания Вие подкрепяхте Обама. Доволен ли сте от неговата работа, сега, когато мандатът му е към своя края?

Мисля, че той направи възможно най-доброто. Човек не може да бъде перфектен и да постигне всичко, което е замислил, тъй като системата не го позволява. Той направи грешката да мисли, че може да стане онази надпартийна фигура, която съединява двете страни. Но това днес е невъзможно. В консервативния лагер има екстремни сили, които се борят срещу всичко.

Какво ще кажете за сегашната предизборна кампания?

Това е като карнавал и е потискащо. Тръмп e побъркан и егоцентричен. Но трябва да му се признае, че със своя нрав направи нещо полезно. Той разголи другите кандидати като леки категории, които винаги се опитват да кажат правилното. Това имаше определена стойност. Но всичко останало в него е смешно.

Познават Ви като лъчезарен мъж, но имате и склонност към размишления.

Това се дължи може би на моите келтски корени. Семейството ми имаше по-скоро мрачен нрав. Съществуваше склонност да бъдеш скептичен и да не се доверяваш лековато на другите.

Не всички филми, които сте снимали през последните години, са приети добре от критиците. Това притеснява ли Ви?

Това слабо ме интересува. Критиците често имат предразсъдъци. За мен е важно единствено, че филмите са направени и се гледат. И тогава публиката може да реши.

Все още ли е Ваша мечта да спечелите Оскар за най-добър актьор?

Не, никога не е била и никога няма да бъде.

Едно интервю на Роланд Линднер Със съкращения от „Франкфуртер алгемайне цайтунг”:  http://www.faz.net/

Превод: Господин Тонев;

Снимки: skip.at; twitter.com; ksta.de;