Режисьорът Вим Вендерс за киното и силата на музиката

 Вим Вендерс: Обичам да слушам музика крещящо силно

Вим Вендерс, роден през 1945 г. в Дюселдорф, е известен режисьор и филмов продуцент. През 1984 г. получава Златна палма на фестивала в Кан за филма си „Париж, щата Тексас”. Популярната музика е важен инструмент във филмите на Вим Вендерс, в „Буена Виста Сошъл Клуб” (1999 г.) той възкресява таланта на кубинските музиканти и налага кубинската музика като световна мода. Филмът на Вим Вендерс „Palermo Shooting” („Снимки в Палермо”), създаден през 2008 г., е филм за отчаянието и за прозрението, че за да изпитаме дълбочината на живота, трябва да правим нещата като за последен път. Публикуваме със съкращения интервю на Вим Вендерс пред списание „Шпигел”.

Въпрос: Г-н Вендерс, считат Ви за вероятно най-големият фен на поп-, рок- и блус музиката сред майсторите на световното кино. Работили сте с известни музиканти като Лу Рийд и Боно, направихте музикален филм като „Буена Виста Сошъл Клъб”, а в „Palermo Shooting” („Снимки в Палермо”) германският рок певец Кампино (популярен музикант и фронтмен на групата „Ди Тотен Хозен”) играе главната роля. Кое е това нещо в музикантите, което Ви очарова?

Вим Вендерс: Тяхното присъствие. Рок звездите са надарени изпълнители, които изразяват себе си. Това не означава, че те са страхотни и като актьори. За това трябва да се влезе дълбоко в смисъла на ролята, а не да се следва изградения имидж. Когато няколко седмици Мик Джагър изпълняваше роля за Вернер Херцог, той си остана Мик Джагър. Ето защо Херцог и Клаус Кински трябваше след това да започнат всичко отначало. В сравнение с този факт при мен Кампино е истински актьор, който пресъздава ролята на фотографа Фин до мозъка на костите. Кампино успя да свърши актьорската работа както трябва.

След премиерата на „Снимки в Палермо” в Кан някои критици чисто и просто оспориха това. Но всички дадоха висока оценка за изискания избор на Вашия музикален саундтрак. Можете ли да обясните, защо в тиквата на Вашия герой Фин непрекъснато гърми тази великолепна рокмузика?

Защото само така той може да се съсредоточи. И при мен е точно така. Аз също обичам да слушам музика по време на работа. Крещящо силно. За съжаление, при писане вкъщи не мога да слушам музика така силно, както бих искал. Тогава най-често слагам слушалките.

Има ли музика, която не харесвате?

Не съм способен да слушам опери и мюзикъли, те не са моята бира. Също така техно музиката и дръм енд бейс, въпреки сериозните усилия, не ми носят никакви усещания. Не знам дали това е въпрос на поколения. Предпочитам да слушам инструменти.

Днес музиката играе ли в живота Ви различна роля от тази в младежките години?

Намирам я за по-важна. Установих, че се развивам от един човек, създаващ образи, все повече и повече в човек, подтикван от музиката. В „Снимки в Палермо” музиката беше от най-съществено значение за композицията на филма от когато и да било.

Има ли конкретна песен, която Ви е вдъхновила за „Снимки в Палермо”?

Няколко. Но не мога да не изтъкна нещо, една страшна песен на Бони Принс Били, „Death to Everyone” („Смърт за всички”). Това е така да се каже химнът на филма. В общи линии историята беше в главата ми. Защо и как моят фотограф Фин би гледал смъртта в очите, това не знаех точно, и тук музиката истински ме вдъхнови. Запитах се: защо на музикантите им се удават такива песни за смъртта, докато в киното всеки казва, че не трябва да се прави филм на тази тема?

Защото на музиката кичът се прощава по-лесно?

На музиката съм готов да простя много неща, които могат да се нарекат кич. Както и текстове, за които при четене човек си мисли: не може да е вярно някой да се осмелява да говори така! Когато обаче след това текстът се слуша на концерт, човек му припява от цялото си сърце.

И тази феноменална сила на убеждаване, която съдържа музиката, искахте да използвате за филма като медия?

В продължение на дълги години живях и работих с музика, оттам се роди любопитството: какво се случва между музиката и киното? Мислех си: може би трябва да се пристъпва към един филм като към рок песен.

Според легендата някога сте заменили саксофона си за една камера. Имали ли сте мечтата да станете велик музикант?

Това не е легенда. Един ден занесох саксофона си в една заложна къща в Стария град на Дюселдорф и със сумата, която получих си взех Bolex камера с три обектива.

Ще ни издадете ли накрая тайната, коя е Вашата най-любима песен?

Много са. Може би „Wild Thing” на групата „Troggs” („Трогс”). Жестока песен, но я обичах горещо и най-искрено. Това беше една наистина ужасно лоша рок банда. Но рокендрол!

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Шпигел”;

Снимки: nmz.de; aachener-zeitung.de;

Допълнителни:

http://www.youtube.com//watch?v=icAOfeNsatc - „Wild Thing” на „Troggs”

http://www.youtube.com/watch?v=_HapZ2W2jUI – Музика от „Palermo Shooting”