Революция, война, мир, промяна, прогрес, напредък, нов свят, утопия

Революция

За революциите – Вярно е, че не можех да бъда приятел на Френската революция, защото нейните ужаси бяха твърде близо до мене и ме възмущаваха ежедневно и ежечасно, а нейните благотворни последици тогава още не можеха да се видят… Но аз също така малко бях привърженик и на грубия деспотизъм. Бях също така напълно убеден, че вината за всяка голяма революция не е у народа, а у управляващите. Революциите биха били съвсем невъзможни, ако управляващите всякога постъпват справедливо и бъдат нащрек, за да ги предотвратяват със своевременни подобрения, а не да се противят дотогава, докато необходимото се добие насилствено отдолу.

Но защото мразех революциите, нарекоха ме привърженик на съществуващото. Това определение обаче е твърде двусмислено и аз не желая да го приема. Ако съществуващото е изцяло превъзходно, добро и справедливо, аз не бих имал нищо против него. Но когато наред с многото добро съществува и много лошо, несправедливо и несъвършено, тогава привърженик на съществуващото често би означавало ни повече, ни по-малко от привърженик на остарялото и лошото.

Освен това за една нация може да бъде добро само онова, което произлиза от нейната същност и от собствената и обща потребност без маймунско подражание на друга. Защото, което за даден народ на определено стъпало на развитие може да бъде благотворна храна, за друг може да се окаже отрова. Затова всеки опит да се пренесе някакво чуждестранно нововъведение, необходимостта от което не се корени в дълбоката същност на собствената нация, е глупост и всички замислени по този начин революции ще бъдат без успех. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), немски писател, поет и драматург

Революциите са дълбоко присъщи на историческата съдба на народите. Можем да се учудваме, че още съществуват хора, които идеализират революциите и са готови да виждат в бъдещите революции тържеството на възвишеното и прекрасното.

Революциите, всички без изключение, открояват необикновената низост на човешката природа като цяло, наред с героизма на малцина. Революцията е рожба на фатума, а не на свободата. И трябва да проумеем фаталното в революцията, за да я разберем. Всяка революция до голяма степен е плащане на греховете от миналото, тя е знак, че не са стигнали творческите духовни сили за реформиране на обществото. Затова не бива да очакваме от революцията появата на нов човек.

Отмъстителят на злините от миналото не е нов човек, това още е старият човек. Революцията е многозначителна дума и с нея страшно злоупотребяват, когато я тълкуват. Ако под революция разбираме извършваните в определен исторически ден насилия, убийства, кръвопролития, ако под нея разбираме отмяната на всички свободи, концентрационните лагери и т.н., тогава не можем да жадуваме за революция и да очакваме от нея появата на нов човек; можем единствено при известни условия да виждаме в нея фатална необходимост и да желаем тя да бъде донякъде смекчена.

Ако ли пък под революция разбираме радикалната промяна на основите, върху които е изградено човешкото общество и човешките отношения, тогава трябва да я желаем и да се готвим за нея. Но идолопоклонството пред революцията е същата лъжа, както и всяко друго идолопоклонство.

Но в революцията има и друга, свързана с времето страна. Революцията пее: „Du passé faisons table rase” (фраза от Интернационала). Революционността се определя от радикалното унищожаване на миналото. Но това е илюзия на революцията. Яростното унищожаване на миналото е тъкмо минало, а не бъдеще. Но не бива да се унищожават миналите вечни, истински ценности. Идеализацията на миналото е не по-малка лъжа от идеализацията на бъдещето. Истински ценното не зависи от времето, то принадлежи на вечността. Николай Бердяев (1874-1948), руски философ и публицист

Човешкият разум следва заблуждението подобно на любяща майка, готова да следва своя син дори и в най-дълбоката пропаст. Заблуждението носи смърт, но какво значение има това за една майка, която се оставя в ръцете на сина си. Хората прегръщат заблужденията и тръгват по ума на софистите. След софистите идват революциите, зад революциите крачат палачите. Доносо Кортес (1809-1853), испански консервативен мислител и дипломат
 

Война, мир
 

Бях твърде глупав, за да разбера смъртоносната сериозност на войната. Наистина аз съм свидетел на бомбардировките над Нюрнберг. Но децата имат собствена форма на цинизъм, ако мога да се изразя така. За тях огнените пожари са нещо любопитно, а на мен във всеки случай ми харесваше как се сгромолясваха авторитетите и как партийните големци седяха, треперейки в мазето. Ханс Магнус Енценсбергер, 1929 г.,  немски поет и драматург

Има ситуации, в които се знае: войната наистина е ужасна, но в този случай е неизбежна. Следователно в някои случаи войната и днес е продължение на политиката с други средства. Нещата навярно ще останат така. Но това по никакъв начин не оправдава една агресивна политика, камо ли военно настъпление.

Ние сме по-слабо податливи на идеологии. Ако имате зад себе си цялата мръсотия на войната, тогава не сте склонен непременно да вярвате на Ленин или на Сталин или на господин Че Гевара или на някой друг, даващ идеи. Ние сме по-прагматични по принуда.

И обратно, колкото по-отдалечени от някого са зверствата на нацизма и на войната, колкото повече някой може несмущавано да философства в собствения си работен кабинет – сега преувеличавам в другата крайност – толкова повече той би бил склонен да развива големи идейни постройки или да вярва в такива. Хелмут Шмит (1918-2015), бивш федерален канцлер на Германия

Мирът е добродетел на цивилизацията, войната е нейното престъпление. Виктор Юго (1802-1885), френски поет, писател и драматург

Никога не настъпва мир от падащи бомби. Карлос Сантана, роден през 1947 г., американски китарист и рок изпълнител от мексикански произход

Ние се бием, за да няма право никой да чете публично писмата ни, за да не бъдем подчинени на масата. За да се молим, когато ни се иска, ако сме религиозни. За да пишем както ни харесва, ако сме поети. Бием се, за да спечелим една война, която е разположена точно на границата на вътрешното царство. Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател
 

Промяна
 

Ако искаш да промениш света, трябва да кажеш: ето, такъв е светът и това трябва да се направи. Не бива да се изгубваш в романтични съзерцания. Не е ефективно. Мишел Уелбек, роден през 1956 г., френски писател

Преди да променяме света, все пак може би е по-важно да не го погубваме. Пол Клодел (1868-1955), френски писател, поет и дипломат

Най-съществената промяна, която ще настъпи, ще бъде в областта на познанието, във формата и съдържанието му, в неговото значение и отговорност, както и в смисъла на понятието „образован човек”. Питър Дракър (1909-2005), американски професор по социални науки и политология

Ужасното е не, че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият. Атанас Далчев (1904-1978), български поет и преводач
 

Прогрес, напредък

 

Прогрес изкуствено усилен не е нищо друго освен изкуствено приближен упадък и изкуствено докарана провала. И действително, епохите и фазите на напредъка са епохи и фази на живота – та като ускоряваме напредъка, сиреч като съкращаваме казаните епохи и фази, ние всъщност съкращаваме живота! Стоян Михайловски (1856-1927), български писател, общественик и политик
 

Нов свят, утопия

 

Авторите на Търновската конституция говореха: Новото публично устройство ще създаде нови хора! Тая надежда не се оправда, а се оправда твърдението на историята, че ново публично устройство не може да създаде нови хора, а наопаки, новите хора създават ново публично устройство. А нови хора не се изкалъпват моментално, не се импровизирват. Нов свят не иде внезапно.

Изражението нов свят е едно от най-безсмислените игродумства. Нов свят не може да има, нов свят не е имало никога, нов свят никой не е виждал. Историята говори само за градуирана трансформация. Стоян Михайловски (1856-1927), български писател, общественик и политик

Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, чрез които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не така съвършено, но по-свободно”. Николай Бердяев (1874-1948), руски философ и публицист

Снимки: de.pinterest.com; voskresensk.prihod.ru;