Реч на Волфганг Шойбле при избора на Берлин за столица на нова Германия

Историческа реч на Волфганг Шойбле - 20 юни 1991 г.

Заседание на Бундестага – 20 юни 1991 година. Тема – къде да бъде седалището на парламента и правителството в нова, обединена Германия. Дванадесет часа разгорещени дебати. Липсва съгласие между отделните народни представители за единно становище. При гласуването с мнозинство от само 18 гласа печели позицията Берлин да бъде политическият център на Германия. Речта на Волфганг Шойбле е знаменателна, тя няма само историческо значение. Стилът на Волфганг Шойбле демонстрира чрез своята образност, че политиката може да бъде не толкова суха и недостъпна, а и да изразява смисъла на красивото и съдържателно слово. (на снимката - Волфганг Шойбле по време на речта си в Бундестага в Бон на 20 юни 1991 година) Волфганг Шойбле (ХДС / ХСС): „Г-жо председател, уважаеми дами и господа! Ние сме изненадани от някои неща в последните месеци. Във времето определено бяхме изненадани, че ще осъществим през изминалата година обединението на Германия в мир и свобода . Че по-късно ще се борим горещо помежду си за седалището на парламента и правителството, действително също ме изненада. Мисля, че през 40-те години, в които бяхме разделени, повечето от нас на въпроса, къде ще се установят парламентът и правителството, ако се обединим, не биха разбрали въпроса и щяха да кажат: разбира се, в Берлин. Дебатите, които водихме и които още водим, естествено, също допринесоха всеки да разбере по-добре аргументите и изумлението на другите. Аз също потвърждавам, че днес разбирам по-добре аргументите на тези, които са за Бон, отколкото преди няколко месеца. Искам категорично да подчертая и също така да засвидетелствам уважението си към тази позиция. Мисля също, че дебатите заслужават похвала и заради това, че много хора се постараха - аз също - да постигнат като основа консенсус, за да предотвратят може би неизбежно свързаните с едното или друго решение последствия. Не намерихме консенсуса. А от друга страна сега може би е добре, че днес трябва да вземем решение. За мен това не е - с цялото ми уважение – състезание между два града, между Бон и Берлин. То не засяга работни места, разходи за преместването или пътни разходи, регионалната и структурна политика. Всичко това наистина е важно, но в действителност то засяга бъдещето на Германия. Това е решаващият въпрос. С цялото ми уважение ше си позволя да кажа отново: всеки един от нас - аз не живея нито в Бон, нито в Берлин, не живея и в Бранденбург или в Северен Рейн-Вестфалия, живея в най-югозападната част, на границата с Франция – всеки един от нас не е само народен представител на своя избирателен район и на страната си, ние сме представители за целия германски народ. Всеки от нас трябва да съзнава тази отговорност, когато днес взема решение. Ние постигнахме отново единението на нашия народ през изминалата година. Това струваше много усилия. Сега ние трябва най-напред да го завършим. Това ще струва и още много усилия. Много хора често говореха, че ние, за да преодолеем разделението, трябва да сме готови да споделяме. Това е вярно. [caption id="attachment_6915" align="alignnone" width="580"] Ръкостискане с Вили Бранд след речта на Волфганг Шойбле по време на дебатите за столица на Германия[/caption] Но който мисли, че това може да се осъществи само с данъци или налози или чрез преговори за сключване на колективни трудови договори и категоризации, се заблуждава. Да споделим означава, че заедно трябва да сме готови да осъществим съвместно промените, които възникват чрез обединението на Германия. (на снимката – Волфганг Шойбле приема поздравления след произнасянето на речта си) Затова и в така наречените единадесет стари федерални провинции – впрочем Баден-Вюртемберг не е толкова древна провинция, колкото Саксония - не може всичко да остане както е било, нито в Бон, нито в Рейнска област. Ако искаме да преодолеем разделението, ако наистина искаме да открием смисъла на обединението, ние имаме нужда от доверие и трябва да можем да разчитаме взаимно един на друг. Ето защо в това решение за мен голямо значение придобива фактът, че за 40 години никой не се е съмнявал, че след възстановяване единството на Германия парламентът и правителството отново ще имат седалището си в Берлин. През тези 40 години - и това е истина – основният закон, старата Федерална република Германия с временната си столица Бон, се застъпваше за свобода, демокрация и правова държава. Но тя винаги отстояваше тези неща за цялата Германия. А символът за единство и свобода, за демокрация и върховенство на закона за цялата Германия като никой друг град беше Берлин: от въздушния мост през юни 1953 година, от издигането на Берлинската стена през август 1961 до 9 ноември 1989 година и до 3 октомври миналата година. Приобщаването към Европа и в съюза на свободния Запад ни запазиха мира и ни дадоха възможност да осъществим обединението. Но и тази солидарност на свободния свят с обединението и свободата на германците не се е проявявала никъде по-силно, отколкото в Берлин. Дали без Берлин днес наистина щяхме да бъдем обединени? Не вярвам в това. Обединението на Германия и европейското единство са взаимно свързани. Винаги казвахме това и то се оказа вярно. Моята родина, вече го казах, се намира наблизо до Страсбург. Но Европа е повече от Западна Европа. Германия, германците, ние извоювахме обединението си, защото Европа искаше да преодолее своето разделение. Затова решението за Берлин е и решение за преодоляване разделението на Европа. Казвам още веднъж, скъпи дами и господа: днес това не засяга Бон или Берлин, засяга нашето общо бъдеще, бъдещето ни в нашата обединена Германия, която трябва да намери своето вътрешно единение. Засяга също и бъдещето ни в една Европа, която трябва да осъществи единството си, ако иска да изпълни своите отговорности за мира, свободата и социалната справедливост. Затова сърдечно Ви моля: гласувайте заедно с мен за Берлин.” Превод: Господин Тонев; източник: bpb.de; Снимки: sueddeutsche.de; welt.de;