Пламенна TED реч на учителката Рита Пиърсън: Всяко дете има нужда от герой

Рита Пиърсън: Ученето трябва да носи радост

 Учителката Рита Пиърсън в един пламенен TED разговор. „Ние сме преподаватели. Родени сме да предизвикаме промяна”. И най-важният извод от речта на Рита Пиърсън: „Преподаването и ученето трябва да носят радост. Колко ще е силен светът ни, ако имахме деца, които не се страхуват да поемат рискове, които не се страхуват да мислят и които имат свой герой?”

Вдъхновяващи думи на учителката Рита Пиърсън – еталон за учители и ученици по целия свят:

„Прекарах целия си живот или в училище, или на път за училище, или говорейки за това, какво се случва в училище. И двамата ми родители бяха преподаватели, баба ми и дядо ми по майчина линия също бяха учители, а през последните 40 години аз се занимавах със същото.

През това време имах шанса да видя промените в образователната система от много различни перспективи. Някои от тези реформи бяха добри. Други - не чак толкова.

Добре знаем защо децата напускат училище. Знаем защо не учат. Поради бедност, слаба посещаемост или негативно влияние от другите ученици. Но едно от нещата, което никога не обсъждаме, е ценността и значението на връзките между хората и човешките взаимоотношения.

Джеймс Комър казва: „Никое важно учение не може да се случи без здрава връзка”.

Джордж Вашингтон Карвър пък смята, че „всяко учение е разбиране на взаимовръзките”. Всеки в тази зала се е повлиял от учител или възрастен. От години наблюдавам хора, които преподават. Виждала съм най-добрите, но съм виждала и някои от най-лошите.

Една колежка веднъж ми каза: „Не ми плащат да харесвам децата. Плащат ми да преподам урок. Децата трябва да го научат. Аз трябва да го преподам. Това е.” Аз й казах: „Знаеш ли, децата не учат от хората, които не харесват.” Тя отвърна: „Това са глупости.” А аз й казах: „Е, годината ти ще е дълга и трудна, скъпа.” Излишно е да споменавам, че беше така.

Някои хора мислят, че или можеш да осъществиш връзка, или не можеш. Мисля, че Стивън Кови имаше правилната идея. Той казваше, че са ни нужни простички неща като стремеж да разберем, вместо стремеж към това, само да бъдем разбрани. Простички неща като извинението. Замисляли ли сте се някога над това? Кажете на дете, че съжалявате и то ще бъде шокирано.

Веднъж преподавах урок за дробите. Не съм добра по математика, но работех по въпроса. След края на часа прегледах учителското помагало. Бях преподала целия урок грешно. На следващия ден казах на учениците: „Вижте, деца, трябва да се извиня. Преподадох урока неправилно. Съжалявам”. Те отвърнаха: „Няма проблем, г-жо Пиърсън. Бяхте толкова развълнувана, че ви оставихме да продължите.”

Имах класове, които бяха толкова назад, толкова академично изостанали, че плачех. Чудех се как ще отведа тази група за 9 месеца от сегашното им ниво до това, на което трябва да бъдат? Беше трудно. Беше много трудно. Как да повиша едновременно самочувствието и академичните постижения на едно дете?



Рита Пиърсън: Всяко учение е разбиране на взаимовръзките. Децата не учат от хората, които не харесват

Една година ми дойде хитроумна идея. Казах на всичките си ученици: „Бяхте избрани да сте в класа ми, защото съм най-добрата учителка и вие сте най-добрите ученици. Сложиха ни заедно, за да покажем на всички останали как се прави”. Един от учениците попита: „Наистина ли?” Отговорих: „Наистина. Трябва да покажем на останалите класове как се прави така, че като ходим по коридора, хората да ни забелязват, без да вдигаме шум. Само трябва да ходите наперено.”

Дадох им и реплика, която да ползват: „Аз съм някой. Бях някой, когато дойдох. Ще съм по-добър, когато си тръгна. Аз съм голям и силен. Заслужавам образованието, което получавам тук. Имам неща за вършене, хора за впечатляване и места, на които да отида”. И те казаха: „Да!”. Ако го повтаряте достатъчно дълго, то става част от вас.

Направих тест с 20 въпроса. Един ученик сгреши 18 от тях. Поставих му оценка „+2” и голяма усмивка. Той дойде при мен и каза: „Г-жо Пиърсън, това двойка ли е?”. Аз отговорих: „Да”. Той попита: „Тогава защо сте сложила усмивка?”

Казах му: „Защото се движиш във вярната посока. Имаш 2 верни. Не си сбъркал всички. А когато направим преговор на материала, няма ли да се справиш по-добре?”. Той отвърна: „Да, госпожо, мога и по-добре.”

Виждате ли, „-18” изсмуква живота от вас. „+2” казва „Не съм толкова зле.”

С години наблюдавах как майка ми използва междучасията, за да преговаря, да ходи на домашни посещения следобедите, да купува гребени, четки, фъстъчено масло и крекери, да ги слага в шкафа на бюрото си за деца, които са гладни, заедно с почистващи кърпички и сапун за деца, които не ухаят толкова добре. Все пак е трудно обучаваш деца, които миришат. А хлапетата могат да са жестоки едни към други.

Тя държеше тези неща в бюрото си и години по-късно, след като се пенсионира, наблюдавах някои от същите тези деца да минават и да й казват: „Знаете ли, г-жо Уокър, променихте живота ми. Накарахте го да работи за мен. Накарахте ме да се чувствам като някой, когато подсъзнателно мислех, че съм никой. И искам само да видите в какво съм се превърнал.”

И когато майка ми почина преди 2 години на 92-годишна възраст, имаше толкова бивши ученици на погребението й, че се разплаках. Не защото тя си е отишла, а защото е оставила завещание от връзки, които никога няма да изчезнат.

Можем ли да издържим на още връзки? Разбира се. Дали ще харесвате всичките си деца? Разбира се, че не. И знаете, че най-трудните деца никога не отсъстват от училище. Никога.

Макар и да не ги харесвате, трудните деца се появяват с причина. И причината е връзката. И дори да не харесвате всичките си ученици, ключът е те никога, никога да не го разберат.

Учителите стават добри актьори и актриси - идваме на работа, когато не ни се идва, слушаме политика, която ни се струва безсмислена, но въпреки това преподаваме. Преподаваме, защото това е нещото, които правим.

Преподаването и ученето трябва да носят радост. Колко ще е силен светът ни, ако имахме деца, които не се страхуват да поемат рискове, които не се страхуват да мислят и които имат свой герой?

Всяко дете заслужава герой - възрастен, който никога да не се отказва от тях, който разбира силата на връзките и настоява те да станат най-доброто, на което са способни. Дали това е трудна задача? Без съмнение. О, боже, наистина. Но не е невъзможна. Можем да се справим. Ние сме преподаватели. Родени сме да предизвикаме промяна.

Много ви благодаря.”

Източник: https://dama.bg;

снимки: ted.com; brenhamtechdaily.blogspot.com;