Реч на Никола Генадиев: Величието на България

Реч на Никола Генадиев пред Народното  събрание, 1906 г.

Публикуваме една кратка и въздействаща реч на д-р Никола Генадиев, произнесена през 1906 г. в Народното събрание. „...Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му. Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледа си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята. Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас. Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. Това е величието на България! Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. Това е величието а България! Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазар в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк и който краси нашето отечество. Това е величието на България! [caption id="attachment_12161" align="alignnone" width="580"] София се развива изключително бързо - Орлов мост в първите години на 20-и век[/caption] Преди 30 години българинът – обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес, свободен, забогатял, българинът завладя земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. Това е величието на България! Преди 30 години българският земеделец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвиваше нуждите си. Днес земеделието е в пълния си разцвет, дейността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшава със съоръжения и с хубавите си плодове. Това е величието на България! Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. Това е величието на България! Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Хаджи Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. Това е величието на България! Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред удивлението на приятели и врагове. Това е величието на България! И най-после, ако всичко това е една хубава мечта, ако се увличам и се лъжа, ако моето отечество е достойно да вдъхва такава силна любов, щото да ми помрачи разума? И това е величието на България! [caption id="attachment_12162" align="alignnone" width="580"] София в началото на 20-и век се развива с бързина, непозната на европейския материк[/caption] Речта е произнесена по време на дебати в ХІІІ-то Народно събрание през 1906 г., като отговор на изказване на народния представител Теодор Теодоров. Речта е посрещната с бурни ръкопляскания от народните представители. Мнозинството от народното представителство е на управляващата Народнолиберална партия, партията на Стефан Стамболов, чийто председател тогава е Димитър Петков. Никола Генадиев е роден в Битоля на 19 ноември 1868 г., син е на българския просветен деец Иван Генадиев. Дядо му Генадий Велешки е митрополит на Охрид, Дебър, Велес и Битоля. През 1876 г. семейството му се премества в Пловдив. През 1885 г. завършва пловдивската гимназия като частен ученик. Учи право в Брюксел, завръща се в България и работи като журналист и адвокат. От 1892 г. Никола Генадиев е част от Народнолибералната партия, многократно е избиран за народен представител, бил е министър на правосъдието, на търговията и земеделието. Народнолибералната партия е имала двама авторитетни водачи - Стефан Стамболов и Димитър Петков. И двамата загиват, покосени от изстрелите на наемни убийци. През 1907 г. Никола Генадиев, министър на търговията и земеделието, ген. Михаил Савов, военен министър и Лазар Паяков, министър на финансите са заедно на разходка с министър- председателя Димитър Петков, когато млад мъж застрелва Димитър Петков на бул. „Цар Освободител”, Никола Генадиев е ранен в ръката от убиеца. По-късно Никола Генадиев се включва като доброволец в Балканската война, участва и в Междусъюзническата война. Никола Генадиев е високообразован човек, но се превръща в корумпиран политик и човек. Той е един от политиците, обвинявани във финансови злоупотреби и корупция. Името му е замесено във всички големи финансови афери в края на 19-и и началото на 20-век. На 17 октомври 1923 г. е застрелян с няколко изстрела на ъгъла на ул. „Кракра” и ул. „Шипка” в София, прибирайки се към дома си. Източник: nbox.bg; teofrast.blog.bg; Снимки: revcultbg.blogspot.bg; 168chasa.bg;  programata.bg; aliceswonderland.eu;