С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Инициатива за Европа - реч на Еманюел Макрон в Сорбоната (1 част)

Инициатива за Европа - реч на Еманюел Макрон в Сорбоната (1 част)

Реч на Еманюел Макрон - Париж, 26 септември 2017 г.

Дошъл съм да ви говоря за Европа. Тя е нашият залог, нашата история, нашата идентичност, нашият хоризонт. Тя ни закриля и е нашето бъдеще. Европа е същевременно и идея, която от векове насам е утвърждавана от пионери, оптимисти, визионери и която сме длъжни да преоткриваме. Защото Европа ще живее само чрез идеята, която имаме за нея. Наследници сме на две разрушителни войни, които щяха да потопят в тъмнина нашата Европа. Идеята възкръсна от руините. Европейската общност за въглища и стомана и единният пазар се градяха с посланието за мир, просперитет, свобода, които проектът изковаваше. Когато поколение по-късно Гърция, Испания и Португалия се присъединиха към единния пазар, тези думи вече не звучаха технически. За излизащите от диктатурата страни те бяха отзвук на свободата. Когато още едно поколение след това към този проект се присъедини така наречената тогава Източна Европа от Полша до България, същият този полъх на надежда ни окриляше. За голям брой страни, жертви на най-жестоко потисничество, присъединяването към Европейския съюз представляваше небивало обещание за еманципация. Жизненоважният залог е все още налице. Но преградите, зад които Европа можеше да процъфтява, вече изчезнаха. И ето тя днес е по-уязвима, изложена на поривите на глобализацията, и дори, което е още по-лошо, на идеи, които се явяват като предпочитани решения. Тези идеи имат име: национализъм, идентаризъм, протекционизъм, суверенизъм. Тези идеи, които толкова пъти са разпалвали пожари, в които Европа можеше да загине, се появиха отново пременени в нови дрехи и през последните дни. Тяхната легитимност почива на страха на хората, с който те цинично злоупотребяват. Прекалено дълго време бяхме сигурни, че миналото няма да се върне, мислехме, че урокът е научен, че можем да загърбим амбицията, надеждата, която трябваше да носи Европа, тъй като беше се превърнала в толкова очевидна, че бяхме загубили връзката. Но тъжните страсти на Европа са тук, приветстват ни и заслепяват. Но ние ги оставихме да го направят, тъй като поискахме да се наложи идеята, че Европа се е превърнала в безпомощна бюрокрация. Навсякъде в Европа обяснявахме, че всяко ограничение се дължи на Европа, че безсилието също идва от Брюксел, като същевременно забравяхме, че Брюксел сме ние във всеки един момент! Повече не предложихме, не пожелахме. Нищо няма да оставя в ръцете на тези, които обещават омраза, разделение или затваряне в националните граници. Няма да им оставя нито едно предложение. Европа трябва да ги направи, ние трябва да поемем отговорност за тях, днес и сега. Защото не можем да си позволим да запазим същите навици, същите политики, същия речник и същите бюджети. Още по-малко можем да изберем пътя на затваряне в националните граници, което би довело до колективно корабокрушение. Единственият път, който гарантира нашето бъдеще е този, за който ще ви говоря днес и който ние, вие, трябва да очертаем. Това е преосноваването на една суверенна, обединена и демократична Европа. Нека заедно да се осмелим да проправим този път. Както във всеки един момент съм го отстоявал пред французите, ще го кажа и днес с неизменно убеждение: настоящата Европа е много слаба, твърде тромава, твърде неефективна. Само тя обаче може да ни даде капацитет за действие пред големите съвременни предизвикателства. Накратко, само Европа може да гарантира действителен суверенитет. И вместо да насочваме цялата си енергия към вътрешните ни разделения, както го правим от прекалено много време насам, трябва по-скоро да видим как да направим силна Европа днес. И как да изградим шестте ключа към суверенитета, необходими за успеха на това начинание. Първият ключ, който е в основата на всяка политическа общност, е сигурността. В областта на отбраната трябва да се стремим към придобиване от Европа на самостоятелна способност за действие в допълнение на НАТО. Основата на тази самостоятелност бе поставена в резултат на постигнатия исторически напредък през последните месеци. През юни поставихме основите на Европа на отбраната с постоянното структурирано сътрудничество. Но трябва да постигнем повече. Предлагам занапред да се опитаме да изградим тази обща култура, като предложим европейска инициатива за намеса, която има за цел да развие тази споделена стратегическа култура. За постигането на това сближаване е необходима дълбока промяна. В този смисъл предлагам на нашите партньори да приемем в националните си армии - и поставям началото на тази инициатива във френските въоръжени сили - военнослужещи от всички европейски страни, които желаят да участват възможно най-рано в дейностите ни по подготовка, разузнаване, планиране и помощ на операциите. В началото на следващото десетилетие Европа трябва да разполага с общи сили за намеса, с единен бюджет за отбраната и с единна доктрина за действие. Искам тази обща култура да се пренесе и в областта на борбата с тероризма, в разузнавателните ни служби. В тази връзка искам да се създаде Европейска разузнавателна академия, за да се засилят връзките между страните ни посредством дейности по обучение и обмен. Климатичните промени заплашват също, както никога досега, сигурността ни и всяка седмица причиняват смърт. Затова искам да успеем да създадем Европейски сили за гражданска защита, като така обединим средствата си за помощ и намеса и отговорим на природни бедствия от пожари до урагани и от наводнения до земетресения. Европа, която се обединява, за да закриля, да осъществява намеса, да спасява човешки животи, е Европа, която преоткрива смисъла на това братство в основата си, която излиза от заклинанието, за да пристъпи към действие и да покаже силата на колективна способност за действие. Гарантирането на нашия суверенитет е вторият ключ и означава да се контролират границите ни без отстъпление от ценностите ни. Миграционната криза не е криза, а залог, пред който ще сме изправени дълго време. Той се породи от дълбокото неравенство, до което доведе глобализацията. Съдбата ни е свързана с тази на Близкия и Среден Изток, както и с тази на Африка. Единствено с Европа можем ефективно да опазим границите си, да посрещаме достойно тези, които имат право на убежище, да ги интегрираме реално и в същото време да върнем бързо тези, които не изпълняват условията, за да получат такава закрила. Затова бих искал да бъдат приети през следващата година обсъжданите в момента нормативни актове, с които да се реформира миграционната ни политика. Искам да се създаде истинска Европейска служба за убежище, която да ускори и да хармонизира процедурите ни, да разполагаме най-после със свързани бази данни и с документи за самоличност с биометрични данни с обезпечена сигурност, тъй като днес във Франция разглеждаме десетки хиляди молби за предоставяне на убежище, които нашите европейски партньори са отхвърлили; Постепенно да се създаде Европейска гранична полиция, която да осигури навсякъде в Европа строго опазване на границите и да гарантира връщането на тези, които не могат да бъдат приети; да финансираме солидарно мащабна програма за обучение и интеграция на бежанците, тъй като да се направи място на бежанците, които са рискували живота си там, откъдето идват, или по пътя насам, е наше общо задължение като европейци и не бива да го забравяме. Трябва обаче да го изпълним, без да оставяме товара само на някои, независимо дали са страни на пристигане или крайни приемащи страни, като поставим основите на истинска избрана, организирана и съгласувана солидарност. Трябва да сме по-далновидни и заявявам ясно, че дори и най-здраво пазените граници, и най-амбициозните политики не могат да задържат продължителната миграция. Само стабилизацията и развитието на страните, от които произхожда тя, могат да я прекратят. Съвременната миграция се захранва от установилото се неравенство и от кризите, които произтичат от него. Преди всичко Европа трябва да има хоризонт в областта на външната си политика, чиито приоритети трябва да ся ясни: най-напред Средиземноморието, което е сърцето на нашата цивилизация. Macron spricht über EU-Reform Но в по-широк смисъл европейската ни политика не трябва повече да гледа на Африка като на съсед, който представлява заплаха, а като на стратегически партньор, с който заедно ще се изправим пред утрешните предизвикателства. Тази публична помощ за развитие трябва обаче да бъде европейска въз основа на нова амбиция, като в тази връзка искам да положа на нови основи проекта за данък върху европейските финансови транзакции с цел финансиране на тази политика. Вече ви е ясно, че третият ключ към нашия суверенитет е именно тази външна политика, това партньорство с Африка, които почиват на кръстосани инвестиции, образование, здравеопазване, енергетика. Четвъртият ключ към нашия суверенитет е способността да дадем отговор на големите промени в света, екологичния преход. Тази пълна промяна коренно променя начина ни на производство, на преразпределяне и на поведение. Искаме ли да забързаме ход и да станем лидери на нов продуктивен модел, който няма да е икономически модел, а обществен, цивилизационен модел и ще позволи и да се преосмислят неравенствата, външните фактори на едно общество, основни жертви на дисбалансите на което са най-слабите, най-уязвимите? Аз направих своя избор. Дълбоко вярвам, че Европа трябва да бъде авангард на един ефективен и справедлив екологичен преход. Затова трябва да се инвестира и насърчава силно тази пълна промяна. Най-напред трябва да се определи справедлива цена на въглеродните емисии, достатъчно висока, за да се гарантира този преход. Ако през следващите години не разполагаме със значителна цена за тон въглеродни емисии, която да позволи дълбока реорганизация на икономиките ни, всичко ще е напразно. Този преход налага и европейски енергиен пазар, който реално да функционира, както и най-после да проявим воля и да благоприятстваме междусистемните връзки. За успеха на тази стратегия е необходимо и да осигурим на най-изложените на последиците от глобализацията промишлени предприятия еднакви условия на дейност с тези на конкурентните предприятия и промишленост в други райони на света, в които не се прилагат същите изисквания в областта на околната среда. Затова е абсолютно необходимо да има данъчно облагане на въглеродните емисии на границите на Европа. Пределната минимална цена, междусистемните връзки, договорът за преминаване и данъчното облагане на въглеродните емисии на границите са четирите стълба на тази енергийна амбиция на Европа. Тази европейска амбиция, разбира се, не трябва да бъде единствено защитна. Затова предлагам създаването на европейска промишлена програма в подкрепа на незамърсяващите автомобили и за развиване на общи инфраструктури, които да позволят да се прекосява Европа, без да се уврежда. Имаме нужда от големи проекти и това е един от тези, който ще помири основните ни промишлени амбиции в тази област. Селскостопанската политика не трябва да бъде политика на свръхадминистриране. В Европа винаги ще има много селскостопански модели и бих искал всяка страна да може да подкрепи тази промяна в съответствие с амбициите и предпочитанията си. Бих желал да можем поставим без комплекси началото на абсолютно нова Обща селскостопанска политика, която да преследва две цели: да ни защити срещу големите неочаквани неблагоприятни събития, нестабилността на световните пазари; да благоприятства големия европейски селскостопански преход и да предостави повече гъвкавост на страните при организирането на живота на териториите и секторите, по-малко бюрокрация, да окаже по-гъвкава подкрепа на териториите навсякъде, където е необходимо да се направи колективен избор на терени. Следователно е необходимо да създадем европейска служба за разследване и контрол, за да се борим с измамата, за да гарантираме безопасността на храните и да осигурим спазването на стандартите за качество в Европа. В това отношение подкрепям решението на председателя Юнкер да се сложи край навсякъде в Европа на двойните стандарти при храните и да направим така, че тази служба да се превърне в гарант на това легитимно сближаване. Петият ключ към нашия суверенитет преминава през сферата на цифровата икономика. Европа притежава единствена по своя род привързаност към постоянното равновесие между свобода, солидарност и сигурност, а това са именно залозите при цифровата революция. Европа, която изгради след войните икономически модел, за да навакса изоставането си, трябва да е начело на тази революция посредством коренна иновация. Следователно навсякъде в Европа трябва да направим всичко, за да имаме най-високи постижения в цифровата икономика, като привличаме таланти в областта на науката и предприемачеството. Бих искал Европа да оглави тази революция посредством коренна иновация. Нека да създадем през следващите две години Европейска агенция за иновация по подобие на това, което са успели да направят САЩ с DARPA при овладяването на космическото пространство. Такава трябва да е нашата амбиция. Нека да следваме амбицията си, да финансираме изследователската дейност в нови области като изкуствения интелект, да приемем, че можем да поемем риск. Тази агенция ще постави Европа в положение на новатор, а не просто на последовател. Трябва да се води дебат в тази област. Защото дълбоко вярвам в икономиката на иновацията, вярвам в отворения свят, но отвореният свят има смисъл само когато има лоялна конкуренция! Следователно не можем да приемем да се облагат данъчно европейски икономически субекти, а да не се облагат международни! В тази връзка Франция предприе съвместно с партньорите си насърчаване на ниво министри на икономиката и финансите на инициатива за данъчно облагане на създадената стойност по място на създаването ѝ, която инициатива бих искал да подема и на ниво държавни глави и ръководители на правителства и която ще ни даде възможност за задълбочен преглед на данъчните ни системи, за да облагаме без снизходителност предприятията, които се установяват извън Европа само за да избегнат данъчното облагане. И накрая суверенитетът е и паричната и промишлена икономическа сила. Но устойчива икономическа сила може да се изгражда само от страни, които имат една и съща парична единица, затова дълбоко споделям амбицията за еврозоната. Въз основа на този именно икономически и паричен съюз и вътре в него можем да изградим сърцето на интегрирана Европа. Залогът е да се намали безработицата, под ударите на която попада все още един на всеки петима млади хора в еврозоната. Следователно, имаме нужда от икономическа и политическа стратегия във времето. Нашият залог в рамките на еврозоната е как да превърнем тази зона в конкурентоспособна на Китай и САЩ икономическа сила. Аз нямам червена линия, имам хоризонти. Необходимо е да постигнем сближаване и стабилност посредством национални реформи, но и чрез координиране на нашите икономически политики и общ бюджет. Следователно са необходими повече инвестиции. Необходими са ни и средства за стабилизация в отговор на икономическите сътресения. Една държава не може сама да се справи с криза, когато вече не решава каква да бъде паричната ѝ политика. Ето защо, поради всички тези причини, да, имаме нужда от по-силен бюджет в сърцето на Европа, в сърцето на еврозоната. Бюджетът трябва да отразява именно тази амбиция. Европейските данъци в IT сектора или в този на околната среда биха могли да представляват същински европейски ресурс, който да финансира общите разходи. Отвъд това ние би трябвало да помислим как да допринесем към този бюджет поне с един данък, например този върху предприятията, след като неговото хармонизиране бъде осъществено. Един такъв бюджет би могъл да бъде ефективен само с политическата движеща роля на общ министър и на парламентарен контрол на европейско ниво. Единствено еврозоната, с една силна международна валута, може да превърне Европа в световна икономическа сила. Ако еврото е призвано да се превърне в единна за всички страни-членки валута, когато те изпълнят необходимите критерии за това, то тогава е необходимо спешно да изградим една силна еврозона, която да е ефективна и солидарна; именно тази сила ще бъде от полза за всички тези, които утре биха се присъединили към нея. Източник: bg.ambafrance.org – посолство на Франция във София; Снимки: rp-online.de; fr.de;