Разговори на Екерман с Йохан Волфганг фон Гьоте (2 част)

Гьоте за свободата и други сериозни неща в човешкия живот (2)

Свободата – Свободата е странно нещо и всеки доста лесно би я имал, ако умее да се ограничава и примирява. И какво ни помага излишеството от свобода, която не можем да използваме. Погледнете тази стая и съседната стаичка, в която виждате през отворената врата леглото ми – и двете не са големи и още повече са стеснени с разни потреби, книги, ръкописи и произведения на изкуството. Но те са ми достатъчни. Цялата зима прекарах в тях, а в предните си стаи почти не съм влизал. За какво ми беше моето широко жилище и свободата да минавам от стая в стая, щом като нямах нужда да ги използвам.

Има ли човек само толкова свобода, за да живее сносно и да си върши работата, това му стига; а това лесно може да има всеки. Освен това ние всички сме свободни само при известни условия, които трябва да спазваме. Буржоата е толкова свободен, колкото и аристократът, щом се придържа в границите, които бог му е определил чрез съсловието, в което е роден. Аристократът е толкова свободен, колкото и князът. Защото, ако той изпълнява в двореца само част от церемониала, може да се чувства равен нему.

Нас ни прави свободни не това, че не искаме нищо да признаем над себе си, а тъкмо това, че почитаме нещо, което стои над нас. Защото, като го почитаме, ние се издигаме до него и доказваме чрез неговото признаване, че сами носим в себе си по-високото и сме достойни да му бъдем равни.

За съвършеното човечество

Самоограничаване - На хората не е дадено да се самоограничават: на големите – да не злоупотребяват с властта, и на масата – да изчаква постепенно подобрение, задоволявайки се със скромно съществуване. Ако можеше човечеството да се направи съвършено, можеше да се мисли и за един съвършен строй. Но така винаги ще има люшкане насам-натам, едната част ще страда, докато другата благоденства, егоизмът и завистта като зли демони винаги ще буйстват и борбата на партиите няма да има край.

Най-разумното си остава едно – всеки да върши своята работа, за която е роден и за която се е учил, и да не пречи на другите и те да вършат своята.

Европейците – Впрочем всички ние, старите европейци, сме повече или по-малко зле. Нашите жизнени условия са много изкуствени и усложнени, храната и начинът ни на живот са откъснати от истинската природа и нашите общувания са лишени от любов и доброжелателство. Всеки е деликатен и учтив, но никой няма смелостта да бъде сърдечен и откровен, така че честният човек с естествени влечения и убеждения се оказва в твърде неизгодно положение. Често пожелаваш да си се родил сред тъй наречените диваци на един от островите на южния океан, та поне веднъж да се насладиш на чисто човешко съществуване, без фалшиви подправки.

Противниците - Гьоте говори след това за своите противници и каза, че това племе няма никога да свърши. „Техният брой е легион, обаче не е невъзможно те да бъдат отчасти класифицирани. Първо ще назова моите противници поради глупост: това са онези, които не ме разбираха и ме хулеха, без да ме познават. Тяхното значително множество ми е създавало в живота много досада. На тях обаче им е простено, защото не знаят какво правят.

За дарбата, славата и завистниците

Втората голяма група образуват моите завистници. Тези хора ми завиждат за моето щастие и за почетното ми обществено положение, което постигнах чрез дарбата си. Те се дразнят от моята слава и с радост биха ме унищожили. Ако бях нещастен и жалък, щяха да престанат.

После иде големият брой на онези, които са станали мои противници поради липса на собствен успех. Между тях има даровити таланти, но те не могат да ми простят, че ги затъмнявам.

На четвърто място ще спомена моите противници с основание. Понеже съм човек и като всеки човек имам човешки грешки и слабости, не могат и моите произведения да се освободят от тях. Но тъй като гледах сериозно на моето изграждане и непрестанно работех за моето усъвършенстване, непрекъснато напредвах и често пъти се случваше да ме укоряват за някоя грешка, която отдавна бях отстранил. Тези приятели най-малко са ме уязвявали: те стреляха по мене, след като вече бях отминал на километри от тях. На мен изобщо всяка завършена творба ми ставаше почти безразлична, повече не се занимавах с нея и веднага замислях нещо ново.

По-нататък едно голямо множество се проявяваха като мои противници поради различно мислене и различни възгледи. Казва се, че между листата на едно дърво едва ли могат да бъдат открити две напълно еднакви. Така и между хиляди човеци едва ли ще се намерят двама, които напълно да си съвпадат по начин на мислене и чувстване. Взема ли предвид това, би трябвало с право по-малко да се учудвам на големия брой мои противници и привърженици. Аз се различавах от цялата моя съвременност, защото тя беше изцяло субективно насочена, докато със своя обективен стремеж бях в неизгодно положение и съвсем сам.

... Аз спокойно следвах своя път, без да се интересувам повече за успеха, и държах колкото се може по-малко сметка за всички мои противници.”

Ислям и християнска вяра

Ислямът – Забележително е с какви учения мохамеданите започват своето възпитание. Като основно положение на религията те най-първо втълпяват у своята младеж убеждението, че на човека не може да се случи нищо извън онова, което отдавна му е предопределено от една ръководеща света божествена сила. Така те биват въоръжени за през целия живот и успокоени и повече от нищо не се нуждаят.

Няма да преценявам какво вярно или невярно, полезно или вредно може да има в това учение, но всъщност нещо от тази вяра има и у всеки от нас, без да са ни учили на това. Куршумът, на който не е написано моето име, няма да ме улучи, си казва войникът в сражението. И как би могъл той без тази увереност да запази смелост и бодрост пред застрашаващата го опасност. Учението на християнската вяра: нито едно врабче няма да падне от стряхата без волята на нашия баща, е произлязло от същия източник и сочи едно предопределение, което държи сметка и за най-дребното нещо и без чиято воля и позволение нищо не може да стане.

После своето обучение по философия мохамеданите започват с учението, че не съществува нищо, за което не би могло да се каже нещо противоположно. По този начин те упражняват ума на младежта, като й поставят задача да намира и изразява противоположно мнение за всяко дадено твърдение, чрез което може да се постига голяма ловкост в мисленето и споренето.

Но щом за всяка изказана мисъл може да се твърди и противоположното, изниква съмнение кое от двете твърдения всъщност е истинско. А съмнението е нещо неустойчиво, то подтиква нашия ум към по-точно изследване и проверка, от което, ако това става по съвършен начин, излиза наяве увереността, оная цел, в която човек намира своето пълно успокоение.

„Разговори с Гьоте”, Йохан Петер Екерман;

Наука и изкуство, София, 1966 година

Снимка: commons.wikimedia.org; kunst-fuer-alle.de;