Разговор с професор Ханс Кеплингер за влиянието на медиите

Професор Ханс Кеплингер за скандалите в медиите и влиянието им върху политиците

Ханс Матиас Кеплингер е професор по емпирични изследвания на комуникацията. Неговото изследователско поле е представянето на скандалите в медиите. Професор Ханс Кеплингер твърди, че много журналисти надценяват себе си и имат собствени властови фантазии.

Публикуваме със съкращения интервюто на професор Ханс Кеплингер, дадено пред германското списание „Цицеро”.

Въпрос: Господих Кеплингер, медиите преувеличават ли?

Ханс Кеплингер: Да, те преувеличават извънредно много. Впрочем, на много журналисти липсва разбирането за технологията на политическите проблеми и обусловената от тази проблематика продължителност за вземане на решения.

Доколко кризата на едно управление се изостря от скандализиращите материали в медиите?

В огромна степен. Едва ли някой чете толкова много актуални репортажи, както онзи, за когото се разказва. По този начин потенциалът за въздействие на медийната критика върху засегнатите политици или партии е значително по-голям, отколкото върху масата от хора, които следят съобщенията като безучастни наблюдатели. Освен това много от тези репортажи са емоционално възбуждащи – от погледа на политика те са оскърбителни, несправедливи или просто фалшиви.

Така се усилва и без това вече силното въздействие. А към това може да се добави и още нещо – всички хора мислят, че при другите хора медийните ефекти влияят по-силно, отколкото при самите тях. Ние мислим например, че представянето на насилие наврежда на другите, но не и на нас. Затова политиците допускат, че критиката към тях или към тяхната партия притежава особено силни ефекти върху избирателите като цяло. Без съмнение, такива въздействия съществуват, но политиците ги приемат преувеличено.

Всичкото това ги разтревожва силно и изостря кризата, тъй като някои изпускат нервите си, други надушват своите шансове, а някои отново се оставят да бъдат употребени от медиите.

Защо тогава правителството няма овладяно поведение?

Засегнатите могат да не се поддадат на негативните ефекти само в някаква степен, даже и да са добре осведомени. Дори и хора, които са постоянно пред погледа на обществеността, се засягат от такива медийни репортажи както и преди това. Те не могат да се калят срещу това явление. В края на краищата емоциите са автоматични реакции, които могат да бъдат управлявани много трудно.

Когато опитни коментатори и журналисти говорят за „най-лошото правителство на всички времена”, това не е ли преди всичко израз на вербална безпомощност?

Това е по-скоро израз на самонадценяване и на властови фантазии. В журналистиката съществува тенденция политиците да се нападат по един безсрамен начин.

Кои са причините за това?

Основната причина се състои в едно незабележимо преместване на властта от политиката към медиите. В началото на 70-те години елитите в политиката и в медиите единодушно застъпваха мнението, че политиката има повече власт от медиите. 40 години по-късно депутатите в Бундестага и кореспондентите в столицата споделят единодушно мнението, че медиите имат по-голямо влияние върху политиката, отколкото политиката върху медиите.

Според водещите елити в двете области се е състояло преместване на властта от политиката върху медиите. Това става още по-ясно при въпроса, колко власт трябва да имат политиката и медиите. Депутатите в Бундестага искат властово равновесие, т.е. малко повече власт за политиката и малко по-малко власт за медиите. В противовес на това столичните журналисти искат ясното надмощие – т.е. още повече власт за медиите и още по-малко за политиката. В тези неща се откроява една претенция за власт, която е трудно съвместима с основанията на представителната демокрация.

Защо много медии информират и коментират по този начин?

Показателно е сравнението на реакциите при оттеглянето на президента Хорст Кьолер и на министър-председателя на провинция Хесен Роланд Кох. Дълги години Роланд Кох беше любимият враг на много медии, но при неговото напускане дори те показаха известна скръб. Хорст Кьолер беше дълго време любимец на някои медии, при неговото напускане обаче почти всички му се нахвърлиха. Как може да се обясни тази разлика?

Главната причина не беше в поведението на тези политици в миналото, а в обосноваването на своето оттегляне. Роланд Кох обоснова оставката си с личните житейски планове. Кьолер с медийните критики спрямо него и с нейните последици. Това граничеше с оскърбление на величеството и трябваше да бъде наказано. Медиите го оприличиха на недостойно момче, което не бива да бъде взимано на сериозно.

Знаят ли въпросните журналисти и медии какво всъщност правят?

Не мисля. Много журналисти не могат да влязат в ролята на засегнатите и когато изпаднат в такова положение, те са ужасени. Един пример – много журналисти пишат имената си в търсачката Гугъл, за да видят как се приемат медийните им текстове и изяви. Когато се натъкнат на необективни и оскърбителни коментари, те са възмутени и в лични разговори се оплакват от това.

Същите хора, които се нахвърлят с мощни удари върху другите, реагират извънредно чувствително, когато става сума за самите тях. Но повечето не извличат изводи за собственото си поведение. Цари пълна липса на съзнание за ефекта, който публичната критика оказва върху критикуваните.

С този начин на информиране медиите не обслужват ли също така и желанията на читателите за ясна ориентация?

Това е нещо допълнително, но често не е достатъчно оправдание. Естествено, с извънредно изострени формулировки се намира най-силен отзвук – както при публиката, така и между колегите. Най-ясно това личи при скандализирането на по-големи или по-малки неуредици.

Как може да бъде разкъсан един такъв кръговрат?

От десетилетия в Германия има тематични вълни от скандали – скандали за хранителни стоки, за нанасяне на вреди на околната среда, за укриване на данъци. Най-често се започва с едно ключово събитие, към което се прикачват по-малко значими случаи. Такива вълни с течение на времето отново затихват, тъй като в журналистиката и в публиката се появяват скука и досада. Вероятно по същите причини и преувеличената критика към правителството скоро ще намалее.

В какъв период от време очаквате това да стане?

Вълните на масивна критика към политици и партии продължават обикновено около три до шест седмици, понякога и по-дълго. В конкретния случай това зависи от обстоятелството, дали се случват събития, които са подходящи за установената негативна схема или такива, които могат да бъдат превърнати в подходящи. Ако правителството не направи значими грешки, през следващите седмици медийният му образ ще се подобри. В противен случай критиката ще се засили и ще продължи съответно по-дълго, въпреки че това ще има малко общи неща с обективните предизвикателства, пред които стои правителството.

Може ли едно правителство изобщо да управлява срещу такъв медиен фронт?

Теоретично да, практически едва ли. Или ще се разпадне преди това, тъй като някои ще изпуснат нервите си, или в края на мандата няма да бъде избрано отново.

Прави впечатление и нещо друго – много медии предлагат подобни коментари, без значение за кои медии става дума. Защо вече почти не съществуват медийни спорове?

Журналистите – както и представителите на всички професии – се ориентират винаги по своите колеги. Само че при журналистите това става много по-бързо, отколкото например при лекарите. Чрез Интернет това съориентиране в журналистиката се ускори и разрасна изключително много. За няколко минути практически всички журналисти могат да се информират в мрежата какво правят другите по главната тема и как я оценяват. По този начин възникват колективни представи, кое е важно и правилно, и който се отклонява от тях, се счита за непоправим и сляп за действителността.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”

Снимки: moltke.de; politik-kommunikation.de; welt.de;