Разговор с Максимилиан Хотер за опасностите от Интернет

Максимилиан Хотер: Ние не контролираме данните за самите нас

Максимилиан Хотер притежава докторска степен от Института за философия и социология на правото на Университета в Грац. В интервю за списание „Цицеро” Максимилиан Хотер споделя мислите си за опасностите от Интернет и за приватизацията на личната сфера на човека.

Въпрос: Г-н Хотер, имате ли профил във Фейсбук?

Максимилиан Хотер: Не. Преди имах профил. Но като започнах да се занимавам с неприкосновеността на личния живот сложих край на този въпрос. Изтрих профила си, когато проумях, че човек винаги разкрива някаква информация за себе си. Въпреки възможните настройки за защита на личния живот - най-малкото от други потребители. Имах чувството, че мога да контролирам публичната представа за себе си по-добре, ако стоя по-далеч от такива платформи.

Написахте книга за промяната на неприкосновеността на личния живот в ерата на Интернет. Как се промени личният живот на гражданина от предмодерността в днешната постмодерност?

Либералната концепция за неприкосновеността на личния живот се основава върху негативната сфера на свободата. Опирайки се на фиктивен обществен договор съществуваше един вид компромис: така се дефинира област, в която публичната власт можеше да влияе върху свободата на отделния човек и да я ограничи. Неприкосновеността на личния живот на човека беше областта, в която обществото не можеше да се намесва.

А днес?

Чрез развитието на технологиите на 20-ти и 21-и век все повече данни за отделни хора са на разположение. Те се разпространяват чрез всички възможни медии, независимо дали ни харесва или не. И ние можем да ги контролираме само в много ограничен размер.

Доколко отделният човек изобщо е в състояние да контролира данните за самия себе си?

Ние можем да изберем с кого да общуваме и каква информация да изпращаме през тези канали на комуникация. Но ние не можем да контролираме какво се случва с тези данни след това. Тъй като на хартия съществуват правни възможности, но реалните възможности са много ограничени.

Защо?

Поради факта, че данните могат да се копират произволно, те се разпространяват по-лесно и липсва възможност да се задържат. Освен това за нас има и налични данни, за чието съществуване ние не знаем. Например, човек отива на някаква среща и се сблъсква с цяла глутница любители фотографи, които снимат, без да питат. По-късно идва учудването, когато собственото лице се появи в Интернет.

Какво толкова може да се случи? Не трябва ли на потребителя да му е безразлично, ако други хора го гледат на сватбените му снимки?

Е, добре. Частните и държавни институции, които анализират нашия профил във Фейсбук, се концентрират по-малко върху така наречените съдържателни данни, като например Вашите сватбени снимки. В центъра на интереса са по-скоро метаданните. Те дават информация за това, кога, колко често и откъде използвате приложения в Интернет или влизате в контакт с определени хора. Така те са осведомени за поведението Ви в Интернет. Освен това почти ежедневно има съобщения, че от компании се краде чувствителна информация. Мисля, че това развитие е опасно.

Какво могат да направят компаниите с тези метаданни?

Такава информация често разкрива много повече за Вашата личност от самото съдържание. Освен това тя може да бъде анализирана и интерпретирана много по-лесно. Така че не става дума само за специфично съдържание като снимки. Човек трябва да бъде наясно, че информацията, която е на разположение за нас във всички възможни платформи, позволява да се правят много повече заключения, отколкото първоначално предполагаме.

Дайте един пример?

Дава се информация например за нашите потребителски навици или зависимости. Въз основа на тези данни потребители на Интернет се оценяват и категоризират, без да знаят. По-късно те се чудят защо например им е отказан договор за мобилен телефон или кредит.

Тези данни имат стойност преди всичко за фирмите, защото чрез тях може да се развива персонализиран маркетинг. Държавата също се възползва във все по-голяма степен, като сваля все по-ниско правните бариери пред тяхното използване. Търговията с данни взе огромни размери. Това обикновено се случва без информираното съгласие и знание на потребителя.

Това ли е приватизацията на неприкосновеността на личния живот?

Да. Защитата на неприкосновеността на личния живот става все по-личен въпрос. Отделният човек е принуден да дефинира сам неприкосновеността на личния си живот в едно многообразие от договорни отношения.

Ние по кой път сме – по пътя към една мечта или по пътя към един кошмар на едно прозрачно общество?

В някои отношения е кошмар. Но има и признаци, че населението или обществото могат да окажат натиск върху „големите братя”. В бъдеще обществото трябва да упражнява още по-силен натиск върху политиката и икономиката, за да не се превърнем в стъклени граждани.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”;

Снимки: scherbaum-seebacher.at;monitor.at;