С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Разговор с енергийния експерт проф. Клаудия Кемферт

Разговор с енергийния експерт проф. Клаудия Кемферт

Клаудия Кемферт: В следващите 10 години ще имаме излишък от газ

Клаудия Kемферт ръководи от април 2004 г. отдел по енергетика, транспорт и околна среда в Германския институт за икономически изследвания (Берлин) и е професор по икономика на енергетиката и устойчивото развитие. Експертът по енергетика Клаудия Кемферт в интервю за списание „Цицеро”.

Въпрос: Какъв според Вас е реалистичният срок за преустройването на енергетиката, така че енергията от възобновяеми източници да замени досега преобладаващите енергоносители от изкопаеми енергийни източници и ядрената енергия?

Клаудиа Кемферт: Делът на възобновяемите енергийни източници през следващите 40 години може да се увеличи от 16 на 80 процента. В срок от десет години делът на възобновяемите енергийни източници може да се удвои. Впрочем в следващите десет години електроцентралите на газ могат да заменят електроцентралите на въглища.

Експертният съвет по въпросите на околната среда представи в началото на тази година сценарий, който предвижда отказ от нови въглищни и съществуващи ядрени централи и предвижда смяна на електроснабдяването чрез 100% енергия от възобновяеми източници до 2050 година. Бюджетите на домакинствата обаче ще имат допълнителни разходи от 50% на месец за потребление на електроенергия. Това изчисление правилно ли е?

Заключението се основава на предположението за голям внос на енергия, например от Норвегия. Заедно с вноса на енергия също толкова важно е и електрическият ток да се произвежда децентрализирано от възобновяеми енергийни източници. За това е необходимо съществено разширяване на инфраструктурата, както и на съхраняването на енергията.

Председателят на фракцията на „Зелените” в Бундестага Юрген Тритин заяви, че голямото развитие на възобновяеми енергийни източници е направило Германия нетен износител на електроенергия. Затова спирането на най-старите ядрени централи е възможно веднага и освен това ще облекчи претоварените ни електрически далекопроводи. Прав ли е Юрген Тритин?

Съгласна съм с него. Разбира се, при неговата оценка става дума за моментно състояние. През следващите няколко години много топлоелектрически централи на въглища ще бъдат изключени от мрежата. Тогава това изказване вече няма да е валидно.

Някои противници на ядрената енергия наричат най-старите немски ядрени централи „отпадъци”. Днес те няма да получат повече разрешение да работят. Другата страна твърди, че тези съоръжения са преустроени и модернизирани. Кой е прав?

Сигурността не е само въпрос на възраст. Старите съоръжения не са неизбежно отпадъци, защото и те трябва да отговарят на днешните изисквания за безопасност. Истинският въпрос е колко ще струва задължението за преоборудване, което евентуално може да бъде фиксирано след събитията в Япония.

Kemfert

В дебатите за сигурността на германските атомни електроцентрали многократно се посочва опасността от терористични атаки по подобие на 11 септември или самолетни катастрофи поради технически неизправности. В каква степен е осигурена безопасността на атомните електроцентрали от тези заплахи?

По-старите съоръжения са изградени преди 11 септември, когато никой не е допускал такива терористични атаки. Проблемът не се ограничава само до Германия, тъй като и нашите европейски съседи имат ядрени централи. Така че, това е общоевропейска задача и глобален проблем. Преоборудването срещу тези рискове е възможно, но скъпо. И не трябва сигурността да се свързва само с реакторите, това е преди всичко задача за сигурността на въздухоплаването.

Апропо разходи: Какви инвестиции е необходимо да се вложат в далекопроводите и в техниката, за да се извърши преустрояването на енергетиката към възобновяема енергия?

Това е свързано главно с инвестиции в инфраструктурата, нейното разширяване в други европейски страни, инвестициите в технологии за съхраняване на енергия и нови съоръжения.

Кои са най-големите предизвикателства в тази област?

Съхраняването на енергия трябва да бъде проучено и да се въвеждат познати и нови технологии. Примерно с енергия от възобновяеми източници може да се произвежда и гориво. Освен това могат да се използват традиционните способи за съхраняване като помпено-акумулиращи централи. Батериите също могат да се вземат предвид, макар и само в малки количества. При това разширяването на инфраструктурата е основно.

Как биха се променили икономическите структури в новия свят на енергията?

По-скоро конкуренцията ще се засили чрез развитието на възобновяемите енергийни източници и комбинираното производство на газ-когенерационни централи. Малки и средни доставчици на енергия могат да намалят пазарния дял на енергийните концерни.

Според Вас кои теми в настоящите дебати се пренебрегват?

Делът на електроцентрали на въглища при производството на енергия трябва да се намали. Газът е действителната мостова технология (формулировката изразява прехода от енергия, при чието добиване се замърсява околната среда към възобновяема енергия и указва, че в този преход ядрената енергия трябва да се използва само за покриване на сравнително тесен времеви прозорец). В момента газът е много евтин, в следващите десет години ще имаме излишък от газ. Централите на газ могат да се използват гъвкаво и по този начин да се свържат лесно с възобновяемите енергийни източници.

Но това ще увеличи зависимостта от вноса от Русия?

Не е задължително, ако диверсифицираме страните-доставчици. Тъй или иначе поради връзването на цената на газа с цената на петрола руснаците ще имат трудности да продават газ в чужбина. САЩ използват нови техники за разработване и това води до излишък от газ. Освен Америка могат да бъдат взети под внимание доставчици на газ като Катар, африканските страни, Норвегия и Холандия. Дори в Германия се работи по разработването на газови находища.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”;

Снимки: energiewende.dradio.de; welt.de;