С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Райнхолд Меснер: Най-големият ми талант е способността да осъществявам идеи

Райнхолд Меснер: Най-големият ми талант е способността да осъществявам идеи

Разговор с Райнхолд Меснер

Той е най-известният алпинист и изключително смел човек, предприемал много дръзки приключения в нашето време. В живота си Райнхолд Меснер често е изследвал границите на човека като същество - в най-високите планини и в най-големите пустини, в книги, в Европейския парламент, в срещи и семинари. Животът му е материал за игрални и документални филми. Райнхолд Меснер е роден на 17 септември 1944 г. в Бриксен (на италиански Бресаноне) в Южен Тирол, Северна Италия. Прави първото си изкачване на петгодишна възраст заедно с баща си, който е учител в местното училище, майката също е запалена алпинистка. Завършва архитектура и преподава математика в местно училище. Райнхолд Меснер е първият алпинист в света, изкачил най-високия връх на планетата Еверест без помощта на кислороден апарат, както и първият човек, изкачил всичките 14 осемхилядници. Автор е на многобройни книги. Създал е няколко музея на алпинизма. Публикуваме интервю на Райнхолд Меснер за вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Въпрос: Какво закусвате? Райнхолд Меснер: Когато съм у дома, пия кафе. Защото в ранно утро по-скоро изпитвам желание да правя нещо. Къде купувате дрехите си? Не купувам дрехи. В моя живот винаги съм бил глезен: от майка ми, от жените ми, от децата ми. Това е част от моя успех. Повдига ли се настроението Ви, когато пазарувате? През целия живот консумацията не беше важна за мен. Да създавам, не да консумирам, това ме прави доволен. Кой беше най-големият Ви грях, свързан с модата? Някога направих фотосесия за „Плейбой”, няколко модни снимки. Като се обърна назад в миналото, това ми е тягостно. Но снимките все още са някъде. С кое ястие, лично приготвено от Вас, бихте могли да впечатлите приятелите си? Максимум с пица в базовия лагер на връх Еверест. Готварските ми умения не се простират отвъд спагети и яйца на очи. Не мога да впечатля никого на печката. Жена ми стана отличен готвач, аз съм наслаждаващият се. [caption id="attachment_11537" align="alignnone" width="580"]messn Rein Най-големият алпинист на нашето време Райнхолд Меснер с голямата си дъщеря Магдалена[/caption] Кои вестници и списания четете? Аз съм класически читател на списание „Шпигел”. То вече не е „Шпигел” на Аугщайн (Рудолф Аугщайн, основател и издател на списание „Шпигел” до смъртта си през 2002 г.), но в немскоезичния свят няма по-добро списание. Освен това чета вестниците  „Цайт”, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и „Зюддойче Цайтунг”. Въпреки че в личните си неща не съм бил толкова разочарован от нито един вестник, колкото от „Зюддойче Цайтунг” и от нито едно списание, колкото от „Шпигел”. Кои сайтове и блогове четете? Никои. Тази форма на информация не представлява интерес за мен. На летището, когато контрольорите питат: „Господин Меснер, имате ли лаптоп?”, отговарям: „Нямам нужда от подобно нещо”. Твърде стар и твърде скептичен съм за такива неща. Кога за последен път написахте писмо на ръка? Ще го правя и днес. Коя книга Ви е впечатлила най-много? Нещата при мен не се изчерпват с една книга, за мен не съществува едната книга. Приятел съм с Кристоф Рансмайр, литературата му ме впечатлява. Неговото езиково изкуство, изображенията му са като изваяни. Той е написал истории, които се пресичат със занаята ми, без самият той да е човек на приключенията. За мен той е най-силният в писателското изкуство на немски език през последните две десетилетия. Неговата творба „Ужасите на леда и мрака” – никъде другаде не съм намирал такъв ясен език и такива неповторими изображения. Любимите Ви собствени имена? Голямата ни дъщеря се казва Магдалена, това както и преди е едно от любимите ми имена. Любимият Ви филм? Изпитвам голямо уважение към игралните филми на Вернер Херцог, особено към „Фицкаралдо”. Впечатли ме също и филмът на Кевин Костнър „Танцуващият с вълци”. Със или без кола се чувствате по-свободен? Имам нужда от кола и на драго сърце признавам, че колата е част от чувството ми, че съм свободен. Живея в планината, не мога да пътувам с обществен транспорт. Свободно пространство за мен означава също: винаги съм в състояние да дойда в Мюнхен, за да се срещна с издателя си, да работя в музеите си, да пътувам. Не мога просто да се кача във влака или самолета там горе в замъка Ювал (замък в Южен Тирол, където живее и чийто собственик е Райнхолд Меснер; част от замъка е превърната в музей). [caption id="attachment_11538" align="alignnone" width="580"]mess R Райнхолд Меснер в компанията на националния треньор на Германия Йоахим Льов и Мирослав Клозе[/caption] Носите ли часовник? Да. Аз съм точен, благонадежден човек. Мисля, че съм спазил всичките 1000 насрочени срещи. Не закъснявам. Част от моя успех е, че партньорите ми могат да разчитат на мен. Носите ли бижута? Не. Нося само колие с тибетски Дзи мъниста. Като един вид засвидетелстване на уважение към тибетската култура. Междувременно този жест е имитиран 100 000 пъти, и това ме радва. Но 99,999% от Дзи мънистата са фалшификати. Кой е най-големият Ви талант? Способността да осъществявам идеи. Да дръзнеш да направиш нещо, като не се безпокоиш много, това е „златната стъпка”. Дали след това ще се проваля, защото някой ми пречи или липсват средствата или сътрудниците, тези неща са второстепенни. Така възниква моят сполучлив живот. Не в мечтаенето и не в ѝмането накрая. Ѝмането е нещо скучно, при него има само повече даване на сметка. Завършеното нещо да го управляват други. Процесът на осъществяване е ключът към интензивния живот. Коя е най-голямата Ви слабост? Нетърпението. И все още мога да развия много агресия, когато трети страни паразитират около мен. Мнозина се опитват да възпрепятстват моите проекти, за да се сдобият с публичност като плячка. С какво може да Ви се достави радост? Като ме оставят да правя това, което правя на драго сърце. Коя е Вашата най-добра тема за кратък разговор? Харесва ми да общувам с приятели на бутилка червено вино: за политика, за изкуство, по исторически теми, каквото и да било. Но да говоря заради самото говорене, това не е моя работа. Какво пиете на вечеря? Най-често една бира. Допълнително, при писане, докато чета, докато говоря, с удоволствие също така две чаши червено вино. Източник: faz.de; със съкращения; снимки: spiegel.de; stern.de; rp-online.de; Превод: Господин Тонев;