Равенство, неравенство; свобода или равенство; социално равенство

Равенство и неравенство

Стремежът да бъдеш неравен намира израз във всички аспекти на живота, дори в събития като болшевишката революция, която се опитва да изгради общество, основаващо се на пълно човешко равенство. Хора като Ленин, Троцки и Сталин лично най-малко са се стремили да бъдат равни на другите. Ако това не беше така, Ленин нямаше да напусне Самара, а Сталин най-вероятно щеше да си остане да учи в духовната семинария в Тбилиси.

Именно защото се стремят към нещо по-чисто и по-висше, е по-вероятно хора като Ленин и Троцки да се родят в общества, в които е било общоприето, че хората не са сътворени равни. Демократичните общества поддържат обратната идея и са склонни да прокарват убеждението за равенство на всички жизнени стилове и ценности.

Те не казват на гражданите си как би трябвало да живеят, какво ще ги направи щастливи, добродетелни или велики. Вместо това възпитават търпимост, която се превръща в основната добродетел на демократичните общества. Франсис Фукуяма, американски политически мислител, роден през 1952 г.

Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният. Атанас Буров (1875-1954), български финансист, дипломат и политик

Ако наистина искаме свобода, социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходима цена за това. Изправени ли сме пред избора свобода или равенство? Неравенството е несъвместимо със свободата, когато тя ограничава възможностите на хората да участват в политическата общност, на пазара или в гражданското общество. Поради това в долния край на социалната стълбица се поставя старият и проклет въпрос за равенството на възможностите.

С една дума, гражданството в най-широкия смисъл на думата изисква освен основни права и възможността за тяхното осъществяване. То изисква също така наличие на основен икономически статус. Труден въпрос обаче е къде точно да се постави границата на онази фундаментална сигурност, която е право на всички граждани. В повечето страни може би тя трябва да бъде поставена по-високо, отколкото досега. Един друг щекотлив въпрос е как трябва да се гарантира този основен статус.


Лорд Ралф Дарендорф, германски и британски философ, социолог и публицист, либералдемократ

Социалното изключване и личната власт, дължаща се на богатство, във всеки случай са неприемливи. Когато богатството се превръща в неконтролирана власт, нещо трябва да се предприеме, за да се прекрати това развитие. Но ако искаме свобода, тогава социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходими цена, която трябва да платим за това.

С една дума, гражданството в най-широкия смисъл на думата изисква освен основни права и възможността за тяхното осъществяване. То изисква също така наличие на основен икономически статус. Труден въпрос обаче е къде точно да се постави границата на онази фундаментална сигурност, която е право на всички граждани. В повечето страни може би тя трябва да бъде поставена по-високо, отколкото досега. Един друг щекотлив въпрос е как трябва да се гарантира този основен статус.

Социалното изключване и личната власт, дължаща се на богатство, във всеки случай са неприемливи. Когато богатството се превръща в неконтролирана власт, нещо трябва да се предприеме, за да се прекрати това развитие. Но ако искаме свобода, тогава социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходими цена, която трябва да платим за това. Лорд Ралф Дарендорф (1929-2009), германски и британски философ, социолог и публицист, либералдемократ

Копнежът за равенство е започнал след 1000-та година и на всеки петдесет години благородникът е слизал надолу по социалната стълбица, а обикновеният човек се е качвал нагоре по стълбицата, и днес, той пише това през 1835 година, те почти стоят на едно равнище.

Равенството, това е мечтата, утопията за щастие. Това е справедливостта, разбирана съвсем просто като равенство, не като равенство на възможностите, а като фактическо социално равенство. Разликата за населението е твърде тънка, нещо, което може да се покаже и с изследвания на общественото мнение. Социалното равенство, това е изцяло проявеният дух на времето на това столетие.

Кое е хубавото на равенството? Равенството е приютеност, обезпеченост, близост, топлина, ние – чувство, човечност. Елизабет Ноел-Нойман, (1916-2010), основателка на Института за проучване на общественото мнение „Аленсбах”

Християнската вяра, че всеки човек е създаден от Бога по негов образ и подобие, благоприятства участието за признаване на равенството на хората. Изобщо християнството е оказало голямо влияние върху развитието на цялата ни култура. Ернст-Волфганг Бьокенфьорде, роден през 1930 г., немски професор по публично право


Йосиф Бродски (1940-1996), руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература

Преди всичко всяко равенство, пък и въобще идеята за равенство като такава, ми се струва абсолютно нелепа. Йосиф Бродски (1940-1996), руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература

Американците не свързват справедливостта с равенството на резултатите, тъкмо обратното – те биха възприели равните резултати като несправедливи. Американските бащи-основатели ревностно са се стремели да опазят неравните дарования, които са съзирали у хората. За тях подобно неравенство не е било скандално. Те биха счели за тираничен опита тези неравенства да бъдат премахнати. Толкова противно на природата би било такова потискане, са смятали те, че то би могло да бъде наложено само чрез жестока тирания. Майкъл Новак, роден през 1933 г., американски философ, икономист и теолог

Няма нищо по-противоестествено от принципа за равенството, с който един лицемер като Русо подлъга човечеството. Погледнете природата и всичко в нейния царствен порядък и ще разберете колко противно на естественото е да смятаме, че равенството е щастливото бъдеще на света.

Никак не е случайно, че най-несправедливите, най-ужасните, непоносимите за човека общества дойдоха в името на равенството, под флага на егалитаризма. (Съвършено друг и напълно справедлив е необходимият принцип на свободното общество, за равенството на всеки пред закона!) Тончо Жечев (1929-1999), български писател и литературен критик

Колкото повече равенство, толкова по-малко свобода; колкото повече свобода, толкова по-малко равенство. Макс Хоркхаймер, (1895-1973), немски социолог и философ

Безпрекословно доказано е, че равенство не се среща нито в природата, нито в силата, ни­то в хубостта, нито даже в умствеността. Възможно ли е да съществува такова равенство в богатството, тъй щото при всичките разни наклонности и слабости, всички да са равни в него? Това е един сън, едно умствено бълнувание, което не може да се осъществи без насилие. Марко Балабанов (1837-1921), български юрист и политик

Всички опити да се изравнят хората на земята са били и ще бъдат обречени на не­успех. Животът и човешката природа протестират против това изравняване. Откакто светът съществува, в човешките общества има разни звания, чинове, началници и подчине­ни, учени и прости, богати и бедни.

Между самите хора на едни са дадени пет таланта, на други – само един, едни са спо­собни да началстват, други са добри само като подчинени, едни имат призванието да станат учени, художници, писате­ли, пълководци, а други — занаятчии, земеделци, слуги, войници. В това разнообразие се проявява предначертаното от Твореца разпределение на труда, красотата и икономика­та на живота. Екзарх Стефан (1878-1957), висш български духовник, български екзарх от 1945 до 1948 г.

Снимки: taz.de; tunnel.ru; badische-zeitung.de;