С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Рафаеле Кантоне: Мафията има по-интересна естетика от законността (2 част)

Рафаеле Кантоне: Мафията има по-интересна естетика от законността (2 част)

Рафаеле Кантоне, прокурор от дирекция „Антимафия”

Публикуваме втора част от интервюто за вестник „Тагесшпигел” на Рафаеле Кантоне, водещ прокурор в органите за борба срещу мафията в Неапол и участник във всички важни процеси срещу клана Камора. Въпрос: Като прокурор Вие отговоряхте за областта, в която сте израснал. Как изглеждат нещата, когато хора, които познавате от детството, стават мафиоти? Рафаеле Кантоне: Там, където израснах, Камората беше вездесъща като въздуха, който дишаме. Един от моите съученици беше убит в битка на Камората, лицето му беше надупчено от куршуми. Някога в училище той беше плакал много, тъй като не беше си написал домашните упражнения и беше нахокан за това. Това е душевно наказание: че в камориста виждам детето, с което сме вървели заедно по един път. И тогава, в едно разклонение на живота, пътищата ни се отклоняват в различни посоки. Тъгата за това обаче също е важен мотив за мен. Това чувство за собствената област, любовта към страната, която трябва да бъде нещо различно от Камората, сметта и убийствата. Затова ли станахте прокурор в структурата на „Антимафия”? Исках да стана адвокат. Но по време на стаж в една адвокатска кантора бързо разбрах, че моят идеал за адвокатската професия трудно може да се съгласува с реалността на Неапол. Един ден стоях с мой колега пред къщата му, когато внезапно една кола с изключени фарове полетя с бясна скорост срещу нас. Малко преди да бъдем премачкани, тя удари спирачки и шофьорът извика: „Това не са хората, объркали сме се!” Мисълта, като адвокат да защитавам такива типове, ме обезсърчи; през 1999 г. отидох в дирекцията за борба срещу мафията „Антимафия”. Откакто в пицария в Дуисбург бяха застреляни шест души, е ясно, че навсякъде човек трябва да се съобразява с мафията. Можете ли да се разхождате в един град, без на всяка крачка да виждате мафията? Не ми харесва идеята, че мафията е навсякъде. Това би означавало, че по аргумента на противното основание тя е никъде. Това е точно същото, което политиците обичаха да внушават на хората, La Mafia non esiste, мафията не съществува. За мен нещата са следните: ако има доказателства, тогава някой е мафиот, ако не, тогава не е, баста. Вие написахте книгата „Сам за справедливостта”, има книга срещу мафията от един полицай и световният бестселър „Гомор” на Роберто Савиано. В Италия това е точно определена мода. Причината за това сигурно е международният успех на Роберто Савиано. Мисля, обаче, че международната преса малко надценява този феномен. В действителност никой не се интересува от Камората. Савиано, който получи многобройни смъртни заплахи от клана Казалези,  междувременно казва, че съжалява, че е написал тази книга. Чувствате ли се по подобен начин? Не. Моят скромен успех е нищо в сравнение в международната известност на Роберто. Почти няма авиокомпания, която да иска вече да го вземе, хотели са принудени да претърсват стаите си за бомби, когато той идва. За него това беше буря, която почти го отвя. Вие двамата сте добри приятели. Как е, когато искате да се срещнете, двама души под полицейска закрила? Най-абсурдната ситуация беше в една малка тратория. Роберто и аз седяхме на една маса, а останалите маси бяха заети от нашите десет охранители. За съжаление, моята ситуация не се е променила след като се преместих на работа в Касационния съд в Рим. От кръга на бившият шеф Аугусто Ла Торе се разчу, че ще се погрижат за мен и семейството ми. Боите ли се от отмъщението на Камората? Най-много лично отмъщение. Самите организации са интелигентни - защо да убият някого, който не може да бъде вече опасен за тях? Сега пред мен има друг риск, проявявам се чрез четения и мои посещения в училища. От друга страна, този минимум на видимост ми гарантира и някаква защита. Има безброй филми за мафията, но пазители на закона като Вас по-скоро рядко се превръщат във филмови герои. Мафията има ли по-интересната естетика от законността? Определено. В Италия имаше един много успешен игрален филм за Тото Риина, капо на сицилианската мафия, наричан „звярът”. Предимно младежите са трогнати от неговата история: човек, който идва от село, едва говори правилно италиански - но се издига начело и отстранява всички, които стоят на пътя му. R Cant Но малкият войник на мафията има точно две възможности: да бачка като вол или да умре. Никой от тях няма да стане Риина. Тъй като социалната система на Камората е подобна на нашата социална система: тези, които са на самото дъно, рядко се изкачват нагоре. Мнозина дребни мафиоти се наслаждават на своето положение. Те са поздравявани от всички, получават безплатно питиета ... И каква е цената за това? Веднъж бях на местопрестъпление, едно момче беше свалено с изстрели от своя мотоциклет Vespa и убито, беше на 18 години. Когато видях трупа, ми направиха впечатление обувките му. Точно същите бях видял в една витрина, исках да ги купя, но не го направих, защото струваха 250 евро. Питам Ви: наистина ли е страхотно, да умреш за чифт обувки? Един младеж от периферията просто иска един iPod и не мисли за последствията. Каква перспектива има един 20-годишен, когато е в затвора? Неговите съученици завършват университета, той тъкмо е посетил университета на престъпността. Често pentiti (хора, които свидетелстват срещу мафията) изплакват пред мен мъката си. Това, че те вече са никои, че никой няма респект от тях. В такъв случай винаги отговарям: не можех да изляза нито веднъж със семейството си или да отида на почивка, без да са ме извикали по служба. Знам, каква цена трябва да платя за това: тази цена е един минимум на социален живот. Колко глупаво е тогава за малко респект да плащаш с живота си? Когато излизате, ходите ли само в ресторанти, които не плащат рекет на мафията срещу обещание за охрана? Ако знам, че някой плаща пицо, тоест пари срещу обещание за охрана, не отивам в това заведение и казвам това на децата си. Голямата битка се състои в акуратността. Мафията трябва да бъде отчуждена от обществото. Побеснявам от това, как все още нагласата към мафията е положителна. Наскоро бях в един ресторант след церемония по причастието на една племенница. На съседна маса седеше един тип, когото познавах от времето си като адвокат, той придружаваше един бос. Той дори не можеше да дойде горе в офиса, беше само лакеят. Но в ресторанта сервитьорите се скъсаха да му се слагат. Докато някой като него трябваше да бъде срам и позор. Възможно ли е, всъщност, да не се плаща рекет срещу обещание за охрана? Ако един предприемач откаже, мафията има малко възможности. От ключови свидетели знаем, че клановете не искат пицо от хора, които заплашват с оплакване. А най-силните и най-интелигентните кланове като Казалези имат стратегия да не отежняват положението на дребните търговци, тъй като те имат нужда от тях за друго - например, омертата, мълчанието. Въпреки това твърде рядко се случва, някой да откаже да плати. Веднъж един търговец прояви много смелост. Той не само подаде оплакване срещу изнудващите го за рекет, но и по време на процеса свидетелстваше. Той плачеше, страхуваше се за живота си. На моя въпрос, защо прави това, той каза: „Аз също не знам. Мисля, че това има нещо общо с достойнството”. Вие призовавате за по-силно гражданско общество. Да не се кара срещу движението в еднопосочна улица, да не се хвърля боклука на улицата. Дали това може да помогне срещу мафията? Това не са баналности. Една от причините, поради които Камората расте като гнойна рана, е незачитането на правилата. Момчето, което става каморист, от дете вижда хора, за които всеки авторитет е без значение. Вярвам в успеха чрез възпитание. Едно интервю на Верена Майер; Източник: вестник „Тагесшпигел” – tagesspiegel.de; Превод: Господин Тонев; Снимки: corriere.it; donnamoderna.com;