Рафаеле Кантоне за италианската мафия, клана Камора и борбата срещу нея (1 част)

Рафаеле Кантоне, водещ прокурор в борбата срещу мафията

Рафаеле Кантоне, роден през 1963 г., в продължение на много години е водещ прокурор в органите за борба срещу мафията в Неапол и участва във всички важни процеси срещу клана Камора. По-късно е преместен на работа в съдебна институция в италианската столица Рим. Автор е на книгата „Сам за справедливостта”. От 2013 г. ръководи националната служба за борба срещу корупцията. Интервю на Рафаеле Кантоне за вестник „Тагесшпигел” по времето, когато е преместен на работа в Рим. Въпрос: Г-н Кантоне, след около осем години като национален прокурор в институцията „Антимафия” хвърлихте кърпата и се преместихте на друга работа. Камората ли Ви накара да клекнете? Рафаеле Кантоне: Не, имах лични причини. Бях най-добре охраняваният прокурор на Неапол. Когато бях отговорен за Казалези, един от най-могъщите кланове, можех да се движа единствено с две бронирани коли и с петима телохранители. Исках да водя отново живот без ескорти и полицейски коли. Кое беше най-лошото в това ежедневие? Загубата на личния живот, на неговата необезпокояваност и задушевност, от което страдах не само аз, а цялото ми семейство. Без значение дали купувах банани или водех сина си Енрико на училище – цялата свита винаги беше там. По някое време се запитах, дали за психиката на децата ми е толкова добре, да бъдат постоянно изложени на чувство на заплаха. Съседите Ви също не са били много във възторг. Е, полицаите, които ме охраняваха, покрай другото проверяваха дали хората носят каска, когато карат някой мотоциклет Vespa или дали магазините имат лиценз. Това създаваше огромно брожение, но не от съзнание, че се извършва нещо нередно и незаконно, а защото заради този Кантоне хората са проверявани. Това е манталитетът на Юга - държавата винаги се възприема като нещо враждебно. Съседите се отнасяха пренебрежително към мен и ме ругаеха. Тогава се запитах, дали биха създали толкова трудности и за живота на някой бос на Камората. Не побеснявате ли от факта, че представител на закона не може да се движи свободно, докато хората на мафията остават необезпокоявани? Би било несправедливо да се оплаквам от това, в края на краищата държавата правеше огромни разходи за моята закрила. Затова предпочитам да отбягвам изобщо използването на ескорт. Още повече, че в борбата срещу мафията флуктуацията е много важна. Никой не трябва да работи толкова дълго време, че да съумее да си създаде лични врагове. Вие сте водил борба срещу Камората в Неапол. Бихте ли могли да ни обясните накратко различията между отделните организации? Сицилианската Коза Ностра е йерархична като пирамида, с капо (главатар) най-отгоре. Ндрангета в Калабрия се състои от много отделни кланове, в които семейството задава модела на структурата. Камората е много комплексна. В Неапол тя се състои от микро-банди, които се занимават с дрога, кражби и обири. Те са много автономни, водят много битки по райони, затова и в Неапол стават толкова много убийства. В провинцията, обаче, ние откриваме кланове, които се определят от банди на основата на кръвни връзки като Казалези, Фаброкино, Руссо. Кое е най-трудното в тази борба срещу мафията? Непроницаемите структури. При Камората в провинцията горните групи никога не знаят, какво вършат групите на по-ниско ниво, както и обратното. Ако някой направи признания, дълго време това не означава, че може да се обхване цялото. Освен това тази прахообразна структура прави Камората много гъвкава и приспособима. Организираната престъпност не се ограничава само до незаконни дейности като наркотици или проституция, а прониква във всички области на обществото. Ключова дума е извозване на сметта, специалитет на Камората. Как функционира става това? За предприятия в Европа е много скъпо да извозват химически, отровни или опасни отпадъци според професионалните изисквания. Затова посредници на Камората отиват в тези предприятия от името на сметопочистващи фирми и им предлагат сделка: нещо, което би струвало едно евро, да го направят, например, за 50 цента. Наистина, предприятията знаят много добре, че е невъзможно да се извозват отпадъци съгласно закона на тази цена, но на хартия това е законно. [caption id="attachment_11045" align="alignnone" width="580"] Съпровождан от телохранители, Рафаеле Кантоне прави джогинг по крайбрежната алея на град Бари[/caption] Такива неща само в Италия ли стават? Междувременно много субекти откриха това поле за дейност, в цяла Европа. Това е огромен бизнес за всички: предприятията спестяват, мафията с малко усилия и разноски прави много пари. Всичко, от което мафията се нуждае, са места, в които да могат да изхвърлят сметта - на село, на сушата, в ями, в морето. Голяма част отива в Африка, неотдавна двама италиански журналисти бяха убити, вероятно защото са открили, че ядрените отпадъци са били транспортирани нелегално в до Сомалия. Камората изглежда модерна във всяко отношение. Има, например, много влиятелни жени. Ролите не са толкова традиционни, сега никой няма да каже на една жена: ние ще говорим за бизнес, иди в кухнята и направи кафе. От Камората дойде първата жена, който извърши убийство за своя клан, Пупета Мареска, това беше през 1955 година. Тя извадила пистолет от дамската си чанта и застреляла един вражески каморист, като отмъщение, тъй като той бил убил съпруга й. В Италия тя се превърна в героиня. Веднъж имах работа с важен бос, който обмисляше да стане pentito, тоест да  даде показания като главен свидетел срещу мафията. Наредих подслушване на разговор с жена му. Той й каза, че срещу него има много неща, които ще го застрашават до края на живота му. Жената само каза: „Ако станеш infame, предател, забрави че имаш съпруга и деца.” Послуша ли жена си? Малко по-късно чрез адвоката си той ме информира, че вече няма интерес. Точно жените на босовете имат много добър живот, те не искат да застрашат семейството си и искат да запазят привилегированата си позиция. Те предпочитат да се откажат от мъжа си, когато той е в затвора. Жените правят ли също сделки? Да, а има жени, които нареждат извършването на убийства. В клана Ла Торе имаше една, която искаше да се отърве от един враг на клана. Тя отишла при един свой познат и заявила, че неговата жена има връзка със споменатия съперник, което не било вярно. След това съпругът наредил да убият другия. Като прокурор сте разпитвал много камористи. Как може да се накара един бос да говори? Най-важното е, да се създаде доверие. Един pentito (който свидетелства срещу мафията) е някой, който взема решение и той трябва да има чувството, че то е правилното. Понякога трябва направо да бъдат примамени, както някоя фирма примамва служител на конкуренцията. Веднъж бяхме успели да се свържем с приятелката на един каморист. На нея не й пукаше за клана и тя накара любовника си да свидетелства. Отношението към главния свидетел е ходене по ръба. Присъствах по време на разпити, тогава pentiti (хора, които свидетелстват срещу мафията) прегръщаха прокурора и го целуваха. Сигурно от изблик на чувства и благодарност към човека, на когото току що са разказали живота си, но като държавен служител човек бързо се сковава. Съдията Джовани Фалконе, който през 1992 г. бе убит от Коза Ностра, трябва да е усвоил това особено добре. Фалконе казваше: „Ние трябва да разберем ценностите, човека зад мафиота, въпроса „Защо”. Един разпит трябва да бъде формален, но и пълен с респект. Не за мафията, а за мъжа, който седи пред някого”. Фалконе можеше да създаде такава атмосфера. Сицилиански бос като Дон Мазино, един от най-важните главни свидетеля през 80-те и 90-те години, не се е доверил на държавата, той се е доверил на Фалконе. Мисля също така, че териториалната чувствителност е важна. Да се познава, какви кодове господстват в даден район. Едно интервю на Верена Майер; Източник: вестник „Тагесшпигел” – tagesspiegel.de; Превод: Господин Тонев; снимки: blogtaormina.it; twitter.com;