Работа, труд, трудолюбие, творчество, професия, талант, дарба, участие

Работа, труд, трудолюбие

Трудете се и работете толкова, колкото дългът ви повелява. Конфуций (551-471 пр. Хр.), древен китайски философ

Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин. Атанас Буров (1875-1954), български финансист, дипломат и политик

Работата е като кислорода. Дори ако имаш семейство, което обичаш, и хобита, които ти доставят удоволствие, и всяка седмица ходиш на църква или в синагога, нищо не може да замести работата. Работата е тази, която държи всичко друго в живота ти. Не позволявайте да Ви казват, че не е така.

Няма нищо лошо в това, човек да играе голф, но ако си мислите, че ще Ви е достатъчно да Ви запълни времето, когато се пенсионирате, имате грешка. Дори ако обичате голфа, той няма да е в състояние да Ви вдигне сутринта от леглото, както би Ви вдигнала работата Ви. Трябва да си намерите да вършите нещо истинско… Трябва да намерите верния за себе си път. Лий Якока, роден през 1924 г., мениджър от автомобилната индустрия

Убеден съм, че единственото нещо, което ме караше да продължавам, бе, че обичам това, което правя. Трябва да откриете това, което обичате. Това е вярно както за работата ви, така и за любовниците ви. Вашата работа ще заема голяма част от вашия живот и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени, е, да вършите това, което смятате за страхотна работа.

Единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Както всички въпроси, свързани със сърцето, ще откриете това, което търсите. Стив Джобс (1955-2011), предприемач в областта на високите технологии

За мене пеенето никога не е било въпрос на живот и на смърт. За мене пеенето е работа. Аз не бих могла да живея, без да работя, без да съм включена активно в някаква дейност. За мене пеенето е, както вече казах, и една човешка реализация. Райна Кабаиванска, родена през 1934 г., българска оперна певица

Работата е сред най-важните неща в живота ми, но не е най-важното. Вече помъдрях, за да знам, че щастието е в малките неща, като уважението на хората, които цениш и взаимната любов в семейството. Проф. Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА

Човечеството бе поставено пред повелителната необходимост да изтръгне човека от робството, като му обезпечи плодовете от неговия труд, поради което започнахме да отделяме голямо внимание на обменната стойност на труда. На труда като стока. Но не трябва да забравяме, че един от най-важните аспекти на труда не е заплатата, която той дава на човека, а духовното богатство, с което го дарява. У хирурга, физика, градинаря има нещо по-човешко, отколкото у играча на бридж. Едната страна на труда ни храни, другата ни изгражда. Изгражда ни себеотдаването в труда.

Осем години работех като пилот в гражданската авиация. Получавах заплата. Всеки месец благодарение на изработените пари можех да си позволя някои от желаните блага. Но ако работата ми в авиацията ми осигуряваше само тези някакви там изгоди, щях ли да я обичам толкова много? Тя ми даде много повече. Но трябва да призная, че ме е обогатявала истински само когато съм давал повече, отколкото съм получавал.

Моят труд би пропаднал напразно, ако просто само ми осигуряваше средства за препитание и не ми създаваше чувството за причастност „към” нещо. Ако не ме правеше пилот на определена линия, градинар на определена градина, архитект на определена катедрала, войник на конкретната Франция. Прокарването на новите линии обогатяваше сърцата ни, защото изискваше жертви. Линията се раждаше от нашите жертви. А благодарение на нея се раждахме и ние. Ако днес срещна някой другар, мога да му кажа: „Спомняш ли си?” Това бяха прекрасни времена, защото, свързани с общите жертви, ние се обичахме един друг.” Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател

Христовата притча за талантите (Мат. 25:14-30) нагледно показва, че Бог е призовал хората към труд, тъй като само чрез него те могат да изпълнят своето призвание и да умножават ценностите на живота. Трудът е не само право, но и нравствено задължение, съобразно което всеки, който е получил живота като дар Божи, трябва да реализира своите способности. Така в труда човек намира и морално удовлетворение от изпълнението на един дълг към себе си и към ближните, с което дава своя принос за общото благо на всички хора. Това засилва социалното чувство и всеки става съпричастен към проблемите на обществото, в което живее. В резултат на това „човекът на труда има съзнанието, че е създател и крепител на обществения живот. Обществото става за него свое, в което той има дял и чрез приносите на своя труд. То не е нещо чуждо, към което да има само външно отношение. Патриарх Кирил (1901-1971), български духовник и историк


Малкълм Гладуел, журналист: „Собственият успех е възнаграждението за тези, които са те отгледали”.
 

Творчество

Творчеството не може да се отъждествява с труда. Трудът е основа на човешкия живот в този свят. Трудът спада към царството на необходимостта („с пот на челото ще изкарваш хляба свой” – Битие 3:19), той спада към царството на Кесаря. Трябва да бъде издигнато достойнството на труда. Оттук и значението, което придобиват трудещите се, оттук и необходимостта да се победи експлоатацията на труда, тоест, религиозната истина на социализма.

Творчеството обаче принадлежи към целите на живота, то принадлежи към царството на свободата, тоест, към царството на Духа. Николай Бердяев (1874-1948), руски философ и публицист

Никога не вършете онова, което рано или късно предизвиква разкаяние.

Не пренебрегвайте възможността да поправите стореното зло, колкото и нищожно да е то. Стореното и забравено малко зло се разраства и става голямо.

Който иска да направи нещо добро или полезно, не бива да залага на всеобщото одобрение или възхищение, нито да го желае, а напротив, да разчита на симпатията и подкрепата на няколко големи сърца и на още неколцина други. Винсент ван Гог (1853-1890), холандски художник

Аз не мога да живея без моето творчество. Но никога не съм го поставял над всичко останало. Напротив, то ми е необходимо тъкмо за това: да не се отдалечавам от хората, да остана верен на себе си, да живея като другите. В моите очи творчеството не е единствената утеха за художника. То е средство да развълнува чувствата на повече хора, да им даде „избран”, възвишен образ на всекидневните страдания и радости. Албер Камю (1913-1960), френски писател и философ
 

Професия

Никога няма да продам душата си за професията. Веселина Кацарова, родена през 1965 г., българска оперна певица

Най-трудната част от нашата професия се осъществява вкъщи. В театъра или на концерт човек винаги успява да се справи, по-добре или по-лошо. Достатъчно е да даде най-многото, което може, от себе си и се спасява. Но вкъщи трябва да има упоритостта да се упражнява всеки ден, дори когато гласът му е здрав и се чувства в добра форма… Питам се дали пеенето не е просто начин на живот. Борис Христов (1914-1993), български оперен певец

Изпитвам неутолима вътрешна потребност да се занимавам с това (актьорската професия). Любимата ми реплика в „Ричард III” е: „Не, не, от нужда.” Заради необходимостта! Тя е всичко. Ето, за това става дума. Апетит и вътрешна необходимост. Веднъж някой в една от ония огромни лимузини ме попитa: „ Ти май наистина си твърдо решен да го направиш, нали?” Казвам: „Наистина.” А той: „Как стигна дотук?” „Играх – отвръщам аз. – Изпитвах нужда да го правя.”

Един път сме двамата с Франк Серпико (прототип на полицая от филма „Серпико”) и му задавам въпроса: „Защо, Франк? Защо го направи?” А той казва: „Ами, де да знам, Ал. Сигурно защото… ако не го бях сторил, как бих могъл след това да слушам музика например?” Какво обяснение, а! Такъв си беше. Ал Пачино, роден през 1940 г., американски филмов актьор

Изборът на професия е също тъй случаен, както е случаен в брака изборът на жената... Един ден я срещаш на улицата, без да си я търсил и се виждаш завинаги обвързан с нея; или пък просто други ти я натрапват. Атанас Далчев (1904-1978), български поет и преводач
 

Талант, дарба

Изключителните личности са продукт на своята среда, на обществото, в което живеят и на своето поколение. Успехът им зависи по-малко от техните заложби, отколкото от шансовете, които получават. В тези неща западният свят прави една и съща грешка: възприема индивида за твърде важен, а пропуска да отбележи ролята на обществото за кариерата на тези хора.

Ние извънредно много гледаме индивида, като описваме неговите навици и модел на поведение, които са го тласнали да напредва. И точно тук е проблемът. За да разбереш, защо някой е „изключителен”, трябва да разгледаш неговата социално-културна среда и да откриеш в какво семейство, в каква общност и в какво поколение е израснал този успял човек.

Талантът и интелигентността са важни, без съмнение. Но в края на краищата опитът и упражняването също играят необикновено голяма роля. Собственият успех е възнаграждението за тези, които са те отгледали. Малкълм Гладуел, роден през 1963 г., английски журналист, автор на популярни книги
 

Участие

Върни ми правото да се подлагам на изпитания. Голямо интелектуално отвращение буди твърдението, че трябва да се държат в безопасност „онези, които представляват някаква ценност”. Само с активно участие в събитията може да се играе действена роля. И ако „онези, които имат някаква ценност”, са солта на земята, те трябва да се смесят със земята. Не можеш да кажеш „ние”, ако стоиш настрана. Или ако го кажеш, си просто мръсник. Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), писател

Снимки: rollingstone.de; news.stanford.edu;