Проповедта на планината – проповед на моралното учение на Исус Христос

От Матея свето Евангелие

Глава 5.

1. Kaто видя народа. Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. 14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. 20. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21. Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда”. 22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака” (празноглав, смахнат), виновен ще бъде пред синедриона (върховно съдилище); а който пък каже: „безумнико”, виновен ще бъде за геената огнена. 23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант. 27. Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай”. 28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31. Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо”. 32. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува. 33. Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си”. 34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Йерусалим, защото е град на великия Цар; 36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38. Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб”. 39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната Дреха. 41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43. Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си”. 44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

ГЛАВА 6.

1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерните по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословното си ще бъдат чути; 8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9. А молете се тъй: Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11. насъщния ни хляб дай ни днес; 12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. 14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. 16. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. 17. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18. та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; 23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? 24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (на богатството). 25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? 27. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? 28. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; 29. а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; 30. и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! 31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 

ГЛАВА 7.

1. Не съдете, за да не бъдете съдени; 2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? 4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! 5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. 6. Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат. 7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; 8. защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. 9. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10. и кога поиска риба, да му даде змия? 11. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри деяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат? 12. Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. 13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; 14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. 15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: 16. по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? 17. Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: 18. не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. 19. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. 20. И тъй, по плодовете им ще ги познаете. 21. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. 22. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? 23. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. 24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; 25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък. 26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; 27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването и беше голямо. 28. И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му, 29. защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).