Проф. Румен Вълчев: Размисли за образованието и за ролята на училището

Избрани мисли на проф. Румен Вълчев за образованието

Смачкаха учителите през тези години на прехода, но никога не дадоха власт на родителите. Образованието си остана една затворена област, в която има министерски чиновници, инспекторати, специалисти в общините и - дотам. Родителите са демотивирани да участват в този процес, стоят отстрани. Има две-три малки родителски организации, които самото министерство си поддържа - и това е. В другите страни има големи организации със стотици хиляди членуващи в тях родители. Не само настоятелства в училищата, но и асоциации, които защитават интересите и на родителите, и на децата. У нас, от една страна, имаш управленската бюрокрация в министерството, от друга – синдикати, които по време на учителската стачка се видя, че са неспособни да играят друга освен реакционна роля, които спират промените в образованието, уж защитавайки интересите на своите членове. И това е статуквото- те или се боричкат помежду си, или понякога играят заедно. Родителят няма място в училище, детето няма място там. И всъщност и учителите нямат глас.  Необходими стъпки в сферата на образованието! От една страна трябва да има задължително затягане на дисциплината. Механизми за това има. Училището не може да бъде разграден двор – и това да е ясно и на родители, и на общественост, и на учители. Това ще даде и сигурност на хората вътре в системата. Второ, няколко ясни мерки, които трябва да се развият и утвърдят – и по външното оценяване, и по самостоятелността на училището, и по квалификацията на учителите и заплащането им. В това системата трябва да се стабилизира и това е неизбежно. Затова обаче е необходим закон – нов или като промяна в досегашния. Но трябва да се реши каква роля ще има училището, все някой отгоре ли ще му диктува каква политика да провежда? След като сами си правят заплатите в момента, е глупаво, че учебното съдържание го решават някакви посредствени чиновници, които нямат отношение към него. Трябва да се подпомогне и участието на обществото в образованието. Да се подпомогнат родителски асоциации, да се води сериозен диалог с гражданското общество – създаване на структури за това. Иначе училището се върти в Бермудския триъгълник на тези институционални граници – министерство, синдикати  и безпомощни учители. И резултатът е, че нищо не се придвижва, нищо не става през тези години на преход. А трябва да се даде някаква ясна посока на хората в образованието. И да се намерят механизми това да става малко по-качествено – да включват максимално широк кръг при обсъждане на проблемите, да не се правят неясни екипчета от експерти – със или без кавички, да се използва и малкото потенциал на държавата в образованието, да се набляга на положителния опит и примери, да не се гледат само надарените деца и да им се дават бонуси, а да се обърнат и към обикновените деца. Защото точно средното ниво ученици спада катастрофално – по отношение и на дисциплина, и на самоподготовка, и заради незаинтересованост на учителите. И да има широка гласност на това, което се прави. От много години предлагам да се свика Национален събор, където да се  поставят и да се легитимират тези проблеми. Много важно е овластяването на учениците и широко ученическо самоуправление. Както и овластяването на самите учители. Може да се окаже и че голяма част от тях нямат място в едно съвременно и модерно образование. За това трябва да има критерии и стандарти за дейността на учителите и директорите, като обаче се дава и сигурност на директорите при вземане на решения. Защото несигурността, заложена в закона, намалява качествените кандидати за директорски постове в училищата. Качествена квалификация и гражданското образование са другите жалони на доброто образование. Ние сме училище без гражданско образование, без образование за ценности. Като че ли  живеем в каменната ера.  Какво означава модерно средно образование и модерна образователна система? Това значи детето да бъде подготвено за съвременния живот, да му се дадат знания и умения, които ще му служат – да общува с другите, да живее с другите, да решава проблеми, да прави проекти, да може утре да си намери мястото и да се реализира в обществото, да бъде добър гражданин, да следва някои общи норми, да бъде способно да живее в това общо европейско пространство. Второто нещо е да се залага повече на практичността на  знанията, не на това да се зубри, както става в 70% по някакви стари модели. Децата да учат заедно, да се премине  към едносменна система, т.е. детето цял ден да е в училището. И родители, и общество ще са доволни, и по-малко престъпност ще се генерира след младите хора. Това го говорим от години, но синдикатите се дърпат, защото учителите щели да бъдат претоварени. А впрочем, това можеше да осигури и повече работни места. Защото това е във висш интерес на децата. Ако тези промени се започнат, хората ще повярват, трябва да си  повярват. А в момента никой не вярва на образованието.  Хората искат да почувстват реда, че има дисциплина, че след десет часа децата са в къщи, че се преследват пласьорите на наркотици в училищните дворове, че има сигурност в училище. Източник: bulgaria-news.bg; със съкращения; Снимки: www.politika.bg; pressadaily.bg;