Проф. Румен Вълчев: Размисли за образованието и за ролята на училището
![Проф. Румен Вълчев: Размисли за образованието и за ролята на училището - CAO.bg Проф. Румен Вълчев: Размисли за образованието и за ролята на училището](https://cao.bg/Images/News/Large/R.-Valchev.jpg)
Избрани мисли на проф. Румен Вълчев за образованието
Смачкаха учителите през тези години на прехода, но никога не дадоха власт на родителите. Образованието си остана една затворена област, в която има министерски чиновници, инспекторати, специалисти в общините и - дотам. Родителите са демотивирани да участват в този процес, стоят отстрани. Има две-три малки родителски организации, които самото министерство си поддържа - и това е. В другите страни има големи организации със стотици хиляди членуващи в тях родители. Не само настоятелства в училищата, но и асоциации, които защитават интересите и на родителите, и на децата.У нас, от една страна, имаш управленската бюрокрация в министерството, от друга – синдикати, които по време на учителската стачка се видя, че са неспособни да играят друга освен реакционна роля, които спират промените в образованието, уж защитавайки интересите на своите членове. И това е статуквото- те или се боричкат помежду си, или понякога играят заедно. Родителят няма място в училище, детето няма място там. И всъщност и учителите нямат глас.
Необходими стъпки в сферата на образованието!
От една страна трябва да има задължително затягане на дисциплината. Механизми за това има. Училището не може да бъде разграден двор – и това да е ясно и на родители, и на общественост, и на учители. Това ще даде и сигурност на хората вътре в системата.
Второ, няколко ясни мерки, които трябва да се развият и утвърдят – и по външното оценяване, и по самостоятелността на училището, и по квалификацията на учителите и заплащането им. В това системата трябва да се стабилизира и това е неизбежно. Затова обаче е необходим закон – нов или като промяна в досегашния.
Но трябва да се реши каква роля ще има училището, все някой отгоре ли ще му диктува каква политика да провежда? След като сами си правят заплатите в момента, е глупаво, че учебното съдържание го решават някакви посредствени чиновници, които нямат отношение към него.
Трябва да се подпомогне и участието на обществото в образованието. Да се подпомогнат родителски асоциации, да се води сериозен диалог с гражданското общество – създаване на структури за това. Иначе училището се върти в Бермудския триъгълник на тези институционални граници – министерство, синдикати и безпомощни учители. И резултатът е, че нищо не се придвижва, нищо не става през тези години на преход. А трябва да се даде някаква ясна посока на хората в образованието.
И да се намерят механизми това да става малко по-качествено – да включват максимално широк кръг при обсъждане на проблемите, да не се правят неясни екипчета от експерти – със или без кавички, да се използва и малкото потенциал на държавата в образованието, да се набляга на положителния опит и примери, да не се гледат само надарените деца и да им се дават бонуси, а да се обърнат и към обикновените деца.
![R.Valchev 1](https://cao.bg/Images/Uploads/2014/11/R.Valchev-1.jpg)
Защото точно средното ниво ученици спада катастрофално – по отношение и на дисциплина, и на самоподготовка, и заради незаинтересованост на учителите. И да има широка гласност на това, което се прави. От много години предлагам да се свика Национален събор, където да се поставят и да се легитимират тези проблеми.
Много важно е овластяването на учениците и широко ученическо самоуправление. Както и овластяването на самите учители. Може да се окаже и че голяма част от тях нямат място в едно съвременно и модерно образование. За това трябва да има критерии и стандарти за дейността на учителите и директорите, като обаче се дава и сигурност на директорите при вземане на решения. Защото несигурността, заложена в закона, намалява качествените кандидати за директорски постове в училищата.
Качествена квалификация и гражданското образование са другите жалони на доброто образование. Ние сме училище без гражданско образование, без образование за ценности. Като че ли живеем в каменната ера.
Какво означава модерно средно образование и модерна образователна система?
Това значи детето да бъде подготвено за съвременния живот, да му се дадат знания и умения, които ще му служат – да общува с другите, да живее с другите, да решава проблеми, да прави проекти, да може утре да си намери мястото и да се реализира в обществото, да бъде добър гражданин, да следва някои общи норми, да бъде способно да живее в това общо европейско пространство.
Второто нещо е да се залага повече на практичността на знанията, не на това да се зубри, както става в 70% по някакви стари модели. Децата да учат заедно, да се премине към едносменна система, т.е. детето цял ден да е в училището. И родители, и общество ще са доволни, и по-малко престъпност ще се генерира след младите хора.
Това го говорим от години, но синдикатите се дърпат, защото учителите щели да бъдат претоварени. А впрочем, това можеше да осигури и повече работни места. Защото това е във висш интерес на децата. Ако тези промени се започнат, хората ще повярват, трябва да си повярват.
А в момента никой не вярва на образованието. Хората искат да почувстват реда, че има дисциплина, че след десет часа децата са в къщи, че се преследват пласьорите на наркотици в училищните дворове, че има сигурност в училище.
Източник: bulgaria-news.bg; със съкращения;
Снимки: www.politika.bg; pressadaily.bg;