Проф. Курт Котршал за научните изследвания и образованието

Проф. Курт Котршал: Учените обичат интелектуалното приключение в науката

В разговор с австрийския вестник „Ди Пресе” проф. Курт Котршал критикува политиката във висшето образование, която удължава периода на обучение и унищожава креативността.

Въпрос: Вие бяхте избран за учен на годината. Кои са Вашите отличителни качества?

Курт Котршал: Определено известна упоритост и постоянство. Добрият изследовател не е задължително хиперинтелигентен. Пет процента от успеха идват от духовен проблясък, останалата част е тежка работа. В продължение на тридесет години ставам в шест часа сутринта, работя дълго. И правя това шест до седем дни в седмицата.

Хладен анализатор ли сте или пристъпвате емоционално към научните изследвания?

Пристъпвам много емоционално. Първо, харесва ми това, което правя. На второ място, разчитам много на доброто социално обкръжение. Ако не се понасям с хората, тогава нещата няма да се получат.

Родителите Ви насърчаваха ли особено?

Не, произхождам от работническа среда. Нямаше особен интерес в посока на научните изследвания, но получавах подкрепа.

Как изследванията в Австрия могат да се направят по-популярни?

Ние трябва да продаваме научното изследване като такова, каквото е: когнитивно приключение. Примамването чрез приложните изследвания не е многообещаващо. Аргументът, че научните изследвания са важни, защото имаме нужда от едно или друго, не е привлекателен. Повечето хора, които се интересуват от изследвания, обичат интелектуалното приключение.

Липсата на интерес към изследванията предизвика некрасиви симптоми: Само между три и пет процента от общите финансови средства, получавани от спонсорство, влизат в науката. Останалото е за изкуство и спорт.

Имахте ли проблеми с университетите като изследовател?

За мен беше проблем липсващата ориентация към постижения. Дълго време бях наказван затова, че осигурявах външно финансиране. С аргумента, че и без това вече получавах пари от други места, ми бяха отказвани допълнителни ресурси от университета. Но в моята област това се е промени значително.

Чрез автономията на университетите?

Сигурно и чрез нея. И чрез промяната в заплащането на общите разходи: откакто федералното правителство отново ги изплаща, образът на научните изследвания се подобрява. Така университетът печели и повече проекти. По-рано хората не бяха питани какво постигат чрез научните изследвания. Сега университетите са активни.

Какво мислите за политиката на правителството в областта на висшето образование?

Традиционно това е трагедия. С малки изключения винаги се е правила партийна политика. Постепенно става ясно, че нещо трябва да се случи. Университетите са кредитирани изключително недостатъчно за този брой на студентите. Не е възможен свободен достъп при такива ограничени ресурси. Често следването се удължава с години и по този начин се краде от живота на хората. Това е и едно скрито унищожаване на креативността и най-сетне това трябва да престане.

Остават ли подходящите хора в университета?

В моята среда - да, тук се завръщат и подходящите хора от чужбина - в други области, по-малко. Дълго време успех имаха онези, които се бяха установили в местните университети.

Не искахте ли да отидете в чужбина? Напротив. Дълго време бях със семейството си в Съединените щати. Ако условията бяха подходящи, щях да остана там. Но се оказа нещо друго. Сега може би съм прекалено стар, за да замина. Проф. д-р Курт (роден през 1953 г. в Линц) изследва приликите в поведението между вълка, кучето и човека. Той изследва хормоналните, когнитивни и общи аспекти на социалната организация и отношението човек - животно.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Пресе”;

Снимки: servustv.com; servustv.com;