Проф. Георги Фотев: Дългата нощ на комунизма в България

Само ние, солидарно можем да извадим обществото от тресавището

Миналото е абсолютно недосегаемо и непроменимо. Може би смисълът на написаното е да се извлекат някакви поуки от миналото. Може би. След Хегел и с Хегел ние сме сигурни, че хората, загрижени за настоящето и за обозримото бъдеще, не са склонни да извличат поуки от историята.

И все пак не ни напуща надеждата, че днешните и бъдещите поколения, ако не допуснат изтриване на паметта, могат да запазят и подхранват трезвост, да бдят за човешкостта.

Нека любезният читател в края на краищата е по-укрепнал във вярата си в човешкостта, в простите истини на живота, в ценностите, които са изпитани от хората, живели преди нас.

Живот се живее на светло.

„Дългата нощ на комунизма в България” е творба, която е предназначена за широк кръг читатели. Нейната особеност е в това, че не се поддава на резюмиране, не може да се сподели накратко. Ако читателят зачете краткия предговор или заключението, би прочел и цялата книга. Аз имах предвид две забележителни книги – „Архипелаг Гулаг” на Александър Солженицин и „Тоталитаризмът” на Хана Аренд, но следвах свой начин на изследване.

Тоталитарният комунистически режим е мъртъв, но неговите последици са живи. Това е главният мотив да напиша книга за мракобесното комунистическо минало на България. Режимът е мъртъв, но неговите последици са живи. Главната последица е фундаменталната и продължителна криза на ценностите, в която се намира българското общество. Тази криза е все по-тревожна. Тя е резултат от несъстоялата се преоценка на всички ценности след колапса на тоталитарната комунистическа система.

Необходимо е днешното българско общество да се изправи с достойнство пред своята мрачна участ от нощта на комунизма. Не може да се затвори страницата на миналото непрочетена, защото историята не може да се изхитри. Иначе нощта ще продължава. „Дългата нощ на комунизма в България” е загриженост за истината, свободата и човешкостта.

Може би най-младите поколения ще започнат да задават настойчиво въпроси на своите родители, на всеки, който има живи спомени за онова време. Това е един от начините обществото най-после да се освободи решително от воденичния камък, какъвто е комунистическият експеримент в България. Никой не може да освободи българското общество от този камък, само ние, всички, солидарно можем да извадим обществото от тресавището, в което то се намира.

„Дългата нощ на комунизма в България”, Георги Фотев

Издателство „Изток-Запад”, София, 2008

Снимка: pressadaily.bg;