Проф. Джулио Тремонти: Пазарнизмът създава идеала на човека-консуматор

Джулио Тремонти: „Страхът и надеждата” (1 част)
Сдружение „Гражданска общност” организира дискусия на тема: „Новите политически идеи на 21 век.” Публикуваме в три части размислите на Йордан Василев (на втората снимка по време на дискусията), бизнесмен и преводач на книгата „Страхът и надеждата”, който беше лектор на интересната среща. Автор на книгата е бившият италиански министър на икономиката и финансите проф. Джулио Тремонти, чиито идеи бяха дискутирани на тази среща-разговор. „Призракът на бедността, който в Европа мнозина бяха забравили, отново чука на вратите ни. Но този път това не е призракът на материалната бедност, а този на духовната – родителят на всички бедности. Повярвали, че пазарът е единственият обществен регулатор, успяхме да се дрогираме с пазарнизъм и днес неизбежно ще трябва да изживеем последствията на постнаркотичната депресия от станалото. Пазарнизмът – илюзорната вяра в безграничната сила на либералните икономики, заслепила в последните години всички, беше и е основният двигател на глобализацията. Не, аз не говоря против глобализацията – защото така продължава историята, не говоря и против либерализма, защото точно него трябва да защитим, а срещу тяхното мутирало подобие – пазарнизма. През 1989 г. падна Берлинската стена, а с нея се сгромоляса в историческата бездна и просъществувалата почти 70 години под различни форми и имена тоталитарна комунистическа държава. Комунизмът загуби и аз не смятам да се спирам на причините защо това се случи, а ще се опитам да разгледам факторите, които създадоха предпоставките, либерализмът да отпразнува своята победа и едновременно с това да изконсумира своята загуба. Същността на либералната демокрация се състои в признаването на естествената свобода на индивида. След 1989-а година, някак неусетно, тази нейна фундаментална ценност изгуби своята тежест в обществото. Това се случи под неимоверния натиск на цялата лява доктрина, която се пренесе от своето социално и обществено поле на точно противоположния полюс. И го направи без да срещне никаква съпротива, носейки със себе си целият фанатизъм, догматизъм и насилствени методи на майчината си комунистическа идеология. По този начин се промени самата структура на либерализма. Либерализмът се основава върху принципа на свобода, приложен върху пазара, докато комунизмът - върху единен закон за развитие, приложен върху обществото. Пазарнизмът е техният синтез, защото прилага единен закон за развитие върху пазара. Единоначалието на пазара води неизменно до отмиване на старите различия и до историческо обезличаване на либерализма, защото заличава неговата стара критична менталност, съставена от времена и ценности, морал и вяра, заменяйки ги с безграничната „истина на пазара”. По този начин пазарнизмът фабрикува и постулира преди всичко един нов начин на мислене - „унифицирания начин на мислене” и впоследствие създава идеала на човека-консуматор – човекът „с единен размер”. Така се синтезира и създава един нов исторически материализъм: „единният пазар”, „унифицираният начин на мислене”, човекът „с единен размер” („Фатални рискове”, Джулио Тремонти). За разлика от комунизма, либерализмът не се основава на „абсолютен закон”, а се базира от една страна на принципа на свободата на пазара, а от друга на диалектически апарат, изграден от правила, времена и методи, неотменни части от същата тази свобода, от самобалансиращи се пружини и бутала, тежести и контратежести. (Нека си припомним,че Адам Смит тръгва от етиката и морала). В крайна сметка, след 1989 г. комунизмът успя да инфилтрира и да насади точно в противоположната си страна - тази, доминирана от пазара, своето ДНК-а, с идеята, че животът на хората се задвижва и може да бъде задвижван само от един единствен „закон”. Трансплантацията беше успешна. Старата лаическа и критична менталност, емпирична и постъпателна, типична за стария либерализъм, се абсолютизира. По този начин новият световен пазар се превърна в подходящо поле за приложение – едновременно натурално и идеално за новия „закон” на глобалното развитие.