Проф. Джулио Тремонти: Пазарнизмът създава идеала на човека-консуматор

Джулио Тремонти: „Страхът и надеждата” (1 част)

Сдружение „Гражданска общност” организира дискусия на тема: „Новите политически идеи на 21 век.” Публикуваме в три части размислите на Йордан Василев (на втората снимка по време на дискусията), бизнесмен и преводач на книгата „Страхът и надеждата”, който беше лектор на интересната среща. Автор на книгата е бившият италиански министър на икономиката и финансите проф. Джулио Тремонти, чиито идеи бяха дискутирани на тази среща-разговор.

„Призракът на бедността, който в Европа мнозина бяха забравили, отново чука на вратите ни. Но този път това не е призракът на материалната бедност, а този на духовната – родителят на всички бедности. Повярвали, че пазарът е единственият обществен регулатор, успяхме да се дрогираме с пазарнизъм и днес неизбежно ще трябва да изживеем последствията на постнаркотичната депресия от станалото. Пазарнизмът – илюзорната вяра в безграничната сила на либералните икономики, заслепила в последните години всички, беше и е основният двигател на глобализацията. Не, аз не говоря против глобализацията – защото така продължава историята, не говоря и против либерализма, защото точно него трябва да защитим, а срещу тяхното мутирало подобие – пазарнизма.

През 1989 г. падна Берлинската стена, а с нея се сгромоляса в историческата бездна и просъществувалата почти 70 години под различни форми и имена тоталитарна комунистическа държава. Комунизмът загуби и аз не смятам да се спирам на причините защо това се случи, а ще се опитам да разгледам факторите, които създадоха предпоставките, либерализмът да отпразнува своята победа и едновременно с това да изконсумира своята загуба.

Същността на либералната демокрация се състои в признаването на естествената свобода на индивида. След 1989-а година, някак неусетно, тази нейна фундаментална ценност изгуби своята тежест в обществото. Това се случи под неимоверния натиск на цялата лява доктрина, която се пренесе от своето социално и обществено поле на точно противоположния полюс. И го направи без да срещне никаква съпротива, носейки със себе си целият фанатизъм, догматизъм и насилствени методи на майчината си комунистическа идеология.

По този начин се промени самата структура на либерализма. Либерализмът се основава върху принципа на свобода, приложен върху пазара, докато комунизмът - върху единен закон за развитие, приложен върху обществото. Пазарнизмът е техният синтез, защото прилага единен закон за развитие върху пазара. Единоначалието на пазара води неизменно до отмиване на старите различия и до историческо обезличаване на либерализма, защото заличава неговата стара критична менталност, съставена от времена и ценности, морал и вяра, заменяйки ги с безграничната „истина на пазара”.

По този начин пазарнизмът фабрикува и постулира преди всичко един нов начин на мислене - „унифицирания начин на мислене” и впоследствие създава идеала на човека-консуматор – човекът „с единен размер”. Така се синтезира и създава един нов исторически материализъм: „единният пазар”, „унифицираният начин на мислене”, човекът „с единен размер” („Фатални рискове”, Джулио Тремонти). За разлика от комунизма, либерализмът не се основава на „абсолютен закон”, а се базира от една страна на принципа на свободата на пазара, а от друга на диалектически апарат, изграден от правила, времена и методи, неотменни части от същата тази свобода, от самобалансиращи се пружини и бутала, тежести и контратежести. (Нека си припомним,че Адам Смит тръгва от етиката и морала).

В крайна сметка, след 1989 г. комунизмът успя да инфилтрира и да насади точно в противоположната си страна - тази, доминирана от пазара, своето ДНК-а, с идеята, че животът на хората се задвижва и може да бъде задвижван само от един единствен „закон”. Трансплантацията беше успешна. Старата лаическа и критична менталност, емпирична и постъпателна, типична за стария либерализъм, се абсолютизира. По този начин новият световен пазар се превърна в подходящо поле за приложение – едновременно натурално и идеално за новия „закон” на глобалното развитие.



От този творчески идеологически процес се зароди новият политически култ, догматичен, практикуван с благочестивите форми на идеологически фурор и с екстремистка активност. Ето как утопията на комунизма се замени с утопията на пазарнизма. И така, първоначално в икономиката, а впоследствие и в обществото, се имплантира тъканта на новия постмодерен човек. „Един човек, който не само консумира, за да съществува, но и съществува, за да консумира. Един субект, който мисли, както консумира и консумира, както мисли и затова старите цивилизационни и морални символи са заменени с i-cone и рекламни послания.

Точно поради тази причина джинсите и обувките се превърнаха във валута, а валутата стана заместител на душата, пакетният туризъм замени човешката авантюра, поп музиката одухотвори съществуването, концертите замениха временно общността... Човекът „с единен размер” е не само идеалната форма на масовата консуматорска култура, разпространена в глобален мащаб. Той е „нормалният човек”, идеализиран първоначално от комунизма.

Комунизмът и консумизмът триумфално се смесиха в един нов материализъм. Модерността е в пазара и следователно е защитник на консуматорите и нова трибуна на плебса; хипермаркетът е новата агора (древногр. площад, мегдан), банките са синедриона (древногр. висш орган, съвет, събрание) на демокрацията, елитите, „представлявайки” народа, идентифицират и подменят неговата воля. Сега доминират нови символи, нови i-cones, новите тотеми на пазара”. (Джулио Тремонти „Фатални рискове”)

В последните 20 години реалността пребивава все повече в икономиката и икономиката става все повече доминирана от унифицираното мислене, което се стреми да стъпче и демонизира старите различия. Защото консуматорското работи само в големи мащаби и неговата ефективност расте само в случай на разпространение в глобална скала. Следователно комунизмът само се е трансформирал, съюзявайки се с капитализма и премествайки с инструментални методи контрола си от средствата за производство към контрола - първо върху стоките и впоследствие върху консуматорите. Точно комунизмът се превърна в доставчикът на кода, отключващ необходимата сила за линейното разпространение на консуматорското в глобален мащаб.

Разбира се, не всичко беше планирано. Голяма част от това се случи прогресивно и в резултат от комбинацията на различни хора и идеи, в един мутирал човешки каталог, съставен от мечтатели и благодетели, от индустриалци и търговци, от банкери и шефове на централни банки, превърнали се най-накрая в главни герои. От либерални и посткомунистически политици с естествената спонтанност, типична за етичните комитети в полза на прогреса и с прецизната механика на сдруженията с търговска цел.

По-късно възникна обективна комбинация от различни обстоятелства и фактори (икономически и социални), от интереси и идеологии, надежди и егоизъм, минало и настояще, исторически процеси и внезапни завои на самата история, рационално и ирационално и най-вече от добро и зло.

Всичко в крайна сметка беше „запоено” в WTO - Световната тьрговска организация - пантеонът на новия световен търговски ритуал. Пазарнизмът и глобализацията заживяха в симбиоза от самото начало – от 89-та. След разпаднето на тоталитарните режими, на практика отпаднаха и множеството контролни механизми, бариери и забрани пред финансовите пазари.

Запленени от магическия флиуд на парите, подсилени от неоклониализма – „позитивния колониализъм от второ поколение, посредством изнасянето на производствата на Изток” и използващи скоростта на терабайтовете в Интернет, най-накрая новата идеология на глобализацията трябваше да донесе перманентното чудо на материалния просперитет. Не стана така, въпреки че беше на косъм да се случи. Кризата от есента на 2007 г. прекъсна наркотичното бленуване, завръщайки ни с трясък на територията на твърдата материална реалност.”



Снимкa на Дж. Тремонти: www.lettera43.it;