Преход и номенклатура, посткомунизъм, посттоталитаризъм, ценности

Размисли за Прехода и неговите ценности

Мнозина от така наречената номенклатура, които до неотдавна се преструваха на защитници на социалната справедливост и на работническите интереси, за една нощ свалиха маските си и съвсем открито се превърнаха в класа на спекуланти и мошеници. Така че довчера внушаващи страхопочитание комунисти, днес вече са абсолютно безскрупулни капиталисти, които се смеят безсрамно в очите на същия работник, чиито интереси преди време привидно са защитавали. Вацлав Хавел (1936-2011), чешки писател и политик, президент на Чехия

 „Новият” политически елит, който се появи, не бе нищо друго освен старата номенклатура, своевременно пригодила се към новите условия. Оттук нататък този елит не се нуждаеше от социални реформи, както и от старата идеология, защото той държеше в ръцете си и търговските структури, и собствеността, и фиктивните партии, и средствата за масово осведомяване, и международните връзки с „приятелите” до вчера.

Навлиза се в нова ера, тази на „властта в сянка”, когато вече не може да се определи зад кого какво се крие и кой в служба на какво е. Ерата на клептокрацията (управлението на крадците – управление, при което важните решения се вземат в интерес на тесен кръг хора, които са на власт), от която страната, както изглежда няма да може повече да се измъкне.

Бюрокрацията се разрасна и завладя всички сфери на управлението, като го направи неконтролируемо и невероятно корумпирано. Функционерите от бившата комунистическа партия, които, разбира се, без изключение бяха демократи, се превърнаха много бързо в бизнесмени, като заграбиха множество интересни държавни обекти. Главатарите на черния пазар и криминалните си поделяха останалото.

У днешната младеж бунтарството се изразява най-вече в желанието да емигрира – желание, което понастоящем присъства у 75% от младежите под 25 години според проучванията. А най-предприемчивите вземат пример от гангстерите, които се перчат със своите мерцедеси.

Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“ Владимир Буковски (роден през 1942 г.), руски писател, противник на комунистическия режим

И днес все още не мога да намеря нещо радващо за времето на ранните петдесет години на миналия век. Навсякъде човек срещаше старите нацисти, независимо дали това е съдията, професорът, лекарят или политикът. Трябва да съм реагирал тогава много агресивно. Това беше неизбежно. Когато срещу вас е нацистки полковник, винаги сте от правилната страна, ако сте твърде млад, за да бъдете поставен на изпитание. Моралният риск при всичко това беше налагането със силата на властта. Ханс Магнус Енценсбергер, роден през 1929 г., немски поет и драматург


Вацлав Хавел, писател и политик, президент на Чехия: Мнозина от така наречената номенклатура за една нощ свалиха маските си и съвсем открито се превърнаха в класа на спекуланти и мошеници.

Днес имаме свободни избори, но всички продължават да гласуват за онзи „вътрешен” комунизъм, с който българинът е свикнал от години и макар че го е страх от него, тайно го обича. Онзи комунизъм, който върви заедно с мързела, безогледното крадене и лошото възпитание

В Брюксел така и не разбраха (или не поискаха да разберат) същността на хората, които оглавиха България след така наречените „демократични промени”. Иначе щяха да са наясно, че в управлението на страната застанаха същите типове, които строяха лагери и методично изтребваха интелигенцията, получаваха куфарчета с пачки, откриваха сметки в женевски и лондонски банки, купуваха си титли и ставаха министри, президенти и евродепутати, без да им мигне окото. Владо Трифонов, журналист, критик, преводач, автор на поезия и проза

Тоталитарният комунистически режим е мъртъв, но неговите последици са живи. Главната последица е фундаменталната и продължителна криза на ценностите, в която се намира българското общество. Тази криза е все по-тревожна. Тя е резултат от несъстоялата се преоценка на всички ценности след колапса на тоталитарната комунистическа система. Необходимо е днешното българско общество да се изправи с достойнство пред своята мрачна участ от нощта на комунизма. Не може да се затвори страницата на миналото непрочетена, защото историята не може да се изхитри. Иначе нощта ще продължава.

Може би най-младите поколения ще започнат да задават настойчиво въпроси на своите родители, на всеки, който има живи спомени за онова време. Това е един от начините обществото най-после да се освободи решително от воденичния камък, какъвто е комунистическият експеримент в България. Никой не може да освободи българското общество от този камък, само ние, всички, солидарно можем да извадим обществото от тресавището, в което то се намира. Проф. Георги Фотев, роден през 1941 г., български социолог

Можем да предположим, че новите демократи, част от които се появиха в голямата политика незнайно как, от нищото, устремили жадни погледи към освобождаващите се уютни, престижни местенца на властта, биха правили всичко възможно, за да загърбят и елиминират съперниците си – личности с безспорно достойно политическо минало и доказан принос за идването на новото време. Иван Гаджев, роден през 1937 г., български историк и общественик, политически емигрант в САЩ

Комунизмът се връща, като поверява властта си на избрани лица. Посткомунистическите общества не желаят да разкрият истината. Най-голямата слабост е в липсата на морална отговорност, а без морален катарзис няма да се излекуваме. Ласло Токеш, свещеник от Румъния

От архивите на комунистическите тайни служби изскочи истинският лик на комунистическата система! Тя никога не е имала човешко лице! Архивите предлагат чудовищното познание за старателно изготвяни планове как да се унищожи човек, включително планове за изтребване на цялото му семейство. Четейки архивите хората имаха възможност да открият истината и да се излекуват.

Фокусът на дискусията се измества манипулативно. Цялата вина беше насочена върху служителите на Щази, а те я прехвърлиха върху информаторите. Бившата комунистическа партия на ГДР (Германска демократична република) 4 пъти смени името си. Положението беше прието и сега нищо не може да се направи. Притеснително е, че обществото е склонно да забравя престъпленията на комунистите, а така никога няма да може да се изгради демократична Европа. Вера Ленгсфелд, родена през 1952 г., немски публицист и политик

Забравихме това, че през годините на тоталитарния режим нашата нация беше обезкръвена, защото по-голямата част от нейния елит беше ликвидиран по най-жесток начин – десетки учени, университетски преподаватели, управници, парламентаристи, учители, свещеници, чиновници, политици. На някои от тях все още не знаем гробовете.

Създадена бе мрачна атмосфера, която предизвика тежко нараняване на здрави български корени. Нима трябва да затворим тези страници сега, когато преходът се извършва от внуците и синовете на онези, които обезкръвиха и обезвериха нашия народ? Проф. Атанас Попов, роден през 1935 г., български педагог

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи – не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на социалистическите държави съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Възраждащата се номенклатура успя да се прегрупира и да изработи нова стратегия, този път напълно демократична. Вече не бяха нужни пучове и заговори. Бившите комунисти трябваше само да се представят като „демократична опозиция”, защитаваща интересите на обикновените хора и да блокират или саботират всяка друга реформа. И тъй като те господстваха и в изпълнителната, и в законодателната власт, успехът им бе сигурен в тази нова игра на „демокрация”.

Страната беше готова да отхвърли режима, но новият елит, „демократите”, родени от перестройката, не бяха готови. В по-голямата си част случайни хора, станали известни чрез привидни избори, в които всяка нова фигура беше за предпочитане пред старите, те бяха много по-близко до режима, отколкото до народа. И съвсем не се стремяха към радикални промени, при които имаше опасност самите те да бъдат изхвърлени зад борда и лишени от статута им на водачи.

За нещастие, ние не съумяхме да се възползваме от неочаквания случай, какъвто представляваше смъртта на комунизма. Не отстранихме неговите привърженици, не разобличихме техните престъпления, не опровергахме техните бълнувания и най-вече не се научихме как да се съпротивляваме на съвременната им чума. Владимир Буковски, роден през 1942 г., политически затворник

Снимки: jenatadnes.com; telegraph.co.uk; matiane.wordpress.com;