Представяне на сборник за идеите на Лудвиг Ерхард

Автор: Съставителство и превод: Господин ТоневСнимки: freie-waehler-frankfurt.de; welt.de;

Наследството на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето

На 24 март (сряда) от 12 часа в хотел „Радисън” в София ще бъде представено съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност” за стопанско-етичните принципи на Лудвиг Ерхард, намерили практическо приложение в модела на Социалното пазарно стопанство. Сборникът носи надслов „Какво ще спаси икономиката?” - Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето.

Изданието предлага текстове за същността и духовната основа на Социалното пазарно стопанство, за убежденията и политическата дейност на Лудвиг Ерхард и възприемането му като политик и учен. Събраните откъси от различни източници изразяват многообразието от гледни точки към феномена Социално пазарно стопанство.

Личности от различни сфери на обществения живот представят своите виждания, дискутират свободно, споделят мнения за измеренията на този стопанско-етичен модел. Мозайката от многообразни виждания обогатява разбирането за тази цялостна концепция, търси причините за нейния успех и предпоставките за нейната универсалност.

За общество като българското, в което формално признатите демократични правила съжителстват с огромни различия в истинското състояние на гражданите като свободни личности, принципите на Лудвиг Ерхард могат да бъдат надеждна основа за вдъхване на кураж, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом.

Предлагаме откъс от размислите на Волфганг Карте, бивш съветник на правителството на Руската федерация, за принципите на Социалното пазарно стопанство като възможен модел за реформи в Източна Европа. „Началото на пазарното стопанство в Източна Европа изглежда твърде хаотично. Малко богати парвенюта, ширеща се бедност, „мафия” и организирана престъпност оформят картината.

Когато човек говори с руснаци за пазарно стопанство, почти всички се изказват за едно „социално” пазарно стопанство. Те мислят, че така ще им е по-удобно. Представителите на новия руски пазарен елит са привърженици на радикално-либералния американски модел. Свободни цени, свободна външна търговия, гарантирани права на собствеността и монетарно равновесие – за останалото се грижи пазарът! Преразпределение на доходи, политика за средното съсловие, защита на околната среда не се срещат в този модел.

В Русия на преден план излиза американският пазарен радикализъм. В своята простота този модел е по-подходящ за извършване на бърз и радикален преход от планова икономика към пазар. Фактически приоритетите са либерализацията на цените и пазарният достъп, приватизацията и борбата с инфлацията. Наистина Световната банка споменава също така и социалната политика, но веднага добавя, че докато се стигне до едно значително повишаване на темпа на растеж, бедността е неизбежна.

Изглежда също така, че руският човек не очаква нищо от държавата. Той вярва – в християнски смисъл – по-скоро в личната отговорност. Към това трябва да се добави, че руските реформатори в крайната фаза от съществуването на Съветския съюз се бяха занимавали предимно с американската национална икономия. Защото очевидно тук се намираше тайната за успеха на извънредно мощния противник.

Когато в края на март 1992 година поех работата си като икономически съветник в Москва, Мария Хубер, която тогава работеше за вестник „Цайт”, ме покани на вечерен разговор с журналисти и млади предприемачи в нейното московско панелно жилище. 1992 година беше годината на големите реформи. В онази вечер разговорът се завъртя около въпроса, дали Русия има достатъчно талантливи предприемачи, които могат да носят товара на една пазарна икономика. Един от гостите изброи познатите по целия свят образи на предприемачи, от Хенри Форд до Мърдок, нямаше обаче нито един руснак.

Както скоро се оказа, проблемът не беше в това. Напук на всички прокоби, с напредването на либерализацията като гъби след дъжд поникваха все повече руски предприемачи. Предприемачът, както се оказа в Русия, не е западен културен продукт. Той по-скоро е един прототип, който се появява навсякъде, където навлиза свободата.

Новите руски предприемачи не са благонравни. Често това са хора, които преследват печалбата безогледно. В известен смисъл това са остриетата на трансформацията – перверзии на пазарно-стопанската динамика, които са съществували в тази или друга форма и в началните години на стопанския подем на западните народни стопанства.

Русия ще продължи да залага и по-нататък на пазарната икономика, защото заедно със Съединените американски щати иска да остане или отново да стане суперсила и защото нейните ръководители знаят, че това няма да стане по изживели социалистически рецепти, които днес все още трескаво се използват от статисти на световната сцена като Северна Корея и Куба. Освен това руската политическа класа вече печели твърде много от пазара, за да съществуват опасения от връщане към старите времена.

Дали идеята на Социалното пазарно стопанство, дали желанието за един хуманен „трети път” между пазарния радикализъм и разрушителния социализъм, за нас, за Русия и за цяла Европа може да стане действителност, зависи не на последно място и от това, как ние германците си служим с наследството на Лудвиг Ерхард. Предвид на различните условия на живот на нашите граждани, разкриването на една „нова бедност”, раздробяването на общото благо, на упадъка на ценностите и на проблемите на приспособяването, които носят със себе си европейската интеграция и нашата (липсваща) имиграционна политика, ще бъде трудно да се надяваме, че можем да придобием острова на блажените.

Във всеки случай ние в Европа трябва да се противопоставим на американския пазарен ригоризъм. Лицето на пазарната икономика в Европа е също и едно културно дело. Стопанската ефективност за нас не е самоцел, тя трябва да осигури на възможно най-много хора от нас един приятен живот.

Американският модел наистина създава повече работни места и може би, изразено в числа, обслужва по-добре интересите на собствениците на капитали. Но броят на безработните се увеличава, а средното съсловие в Съединените щати вече е значително разорено. Това, което сплотява Америка, американската мечта, на нас ни е също толкова чуждо, колкото на американците едно общество на съгласието.

По света има достатъчно работа за вършене. Ако при развиването на пазарното стопанство успеем да запазим мяра и умереност, ние бихме могли да застанем с увереност пред новите предизвикателства. Нужни са ни нова сила и едно ново чувство за собствено достойнство. Обединена Европа, включително Русия, би могла да разшири нашата свобода на действие и да ни направи по-силни. Но наблизо е и опасността, в свръхбюрократизираната брюкселска Европа да се заплетем в мрежите на протекционизма и да вдигнем нагоре мостовете, които водят към крепостта.

Къде е новият Лудвиг Ерхард?”

„Какво ще спаси икономиката?” - Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето;