Политик, качества за политик, политик и държавник, големият политик, политици

Когато всички мислим, че по природа човек е самолюбив и егоистичен, тогава получаваме тъкмо тези политици – такива, каквито са. При нас се налагат хората, които са болезнено алчни. Те са израз на физическия и морален банкрут на страната ни. Джереми Рифкин, роден през 1945 г., американски социолог, икономист и писател

Политиците винаги имат много илюзии, а най-голямата се състои във вярата, че те самите правят историята. Андре Глюксман (1937-2015), френски философ

Проститутката дава безграничен простор на своето влечение, удовлетворява го въпреки всичко. Тя е властница, която отлично разбира, че властта е именно в нейните ръце. Тук ние виждаме пълната аналогия между проститутката и великите завоеватели в областта на политиката.

Няма политик или пълководец, който да не „слиза” до другите хора. Неговите „слизания” придобиват известност - това са неговите полови актове!

Великият политик и властелин, особено пък деспотът, чиято власт се свършва заедно с неговия живот, се старае да придаде на своето земно съществуване някаква ценност. Това той постига само чрез свързването на своята власт с нещо извънвременно: кодекс, биография (Юлий Цезар) или с всевъзможни грандиозни просветителски учреждения и колективни научни работи, музеи и колекции, постройки от твърд камък или – най-оригиналното от всичко – създаване или изменяне на календара.

Освен това неговата мисъл е съсредоточена да запази властта си през целия си живот. За тази цел не е достатъчно да се разменят само договори, които свързват страните, или да се сключват дипломатически бракове, които здраво затвърдяват и съответните родствени отношения. Съобразно с основната идея на подобно стремление трябва да се отстрани всичко, което само със своето съществуване заплашва вечното продължение на тази власт. Така политикът се превръща в завоевател. Ото Вайнингер (1880-1903 г.), австрийски философ

Ако наистина искаме надеждни политици, значи трябва да им дадем някакви стимули да бъдат такива. Но в действителност видимата безскрупулност рядко вреди в изборите. През 2000 година, когато Блеър за четвърти път стана баща (на бебето Лио), рейтингът му хвръкна до небесата. С какво това обстоятелство го направи по-надежден? Може би доверието не е толкова важно нещо, поне в политиката. Киерон О‘Хара, философ и публицист, университет в Саутхемптън

Политикът има нужда от същите качества, които са необходими по всяко време. Нуждае се от разум и от способността за правилна преценка на собствените възможности и шансове. И преди всяко решение той има нужда от собствената съвест.

Поколенията, родени след войната, гледат по-леко на живота, тъй като са преживели по-малко катастрофи. Впрочем, много политици от различни нации познават недостатъчно историята на съседите си. Часовете по история, в гимназията или в университета, разглеждат нещата твърде много от гледната точка на собствената нация. Ако например господин Буш или господин Чейни знаеха малко повече за историята на Средния изток, щяха да избегнат някои груби заблуди и грешки. Опасявам се, че за много политици въпросът как те се възприемат от собствената телевизионна публика е по-скоро мотивът за най-различни поучаващи речи, отколкото собствената им съвест. Хелмут Шмит (1918-2015), бивш федерален канцлер на Германия

Обикновеният човек не обича и никога не е обичал, когато властимащите станат надменни и се изтъкват като големци. Наистина, малкият човек знае, че е необходимо лидерство, но той не харесва, когато шефът, независимо дали в бизнеса или в политиката, изразява превъзходство над останалите.

Политиците изцяло забравиха, че заемат една длъжност. Федералният канцлер и министрите трябва най-сетне да положат клетва за вярна служба, в която се заклеват, че няма да допуснат вреди за германския народ. Вместо това те постоянно го натоварват със задължения, като се хилят злорадо: ние сме най-великите. И след това тези хора втренчено гледат изследванията на общественото мнение, за тях това е най-важното.

Политиците продават политиката като продукт, сякаш става дума за препарат за пране, това е напълно погрешно и показва едно фундаментално недоразумение. Политиците би трябвало да предявяват духовна претенция, да се борят за убежденията си. По принцип държава, политика и общественост трябва да се подчиняват на други закони, различни от тези на пазарната икономика. Политиците, които не разбират тази разлика, нямат място в политиката.

Мизерията днес е, че политиците вече нямат знанията, които трябва да имат. Те идват като учители в Бундестага и не разбират от нищо, освен от това как да организират своето мнозинство в местната организация. Освен това им липсват точно онези способности, които според Макс Вебер съставляват добрия политик, верен поглед и способност за преценка, „патоса на дистанцията”. Проф. Вилхелм Хенис (1923-2012), германски политолог

Ние имаме политиците, които заслужаваме. Естествено, като гражданин не мога да бъда доволен от това, но не бих могъл да го променя. Ние се намираме в един театър и си отмъщаваме на политиката само тогава, когато тя ни отегчава. Клаус Кокс, роден през 1952 г., немски PR специалист

Контрастът между „ние” и „те” се използва винаги от водачи, търсещи предаността на големи човешки маси. Врагът може да е вътрешен, подобно на „евреина” в Германия или „кулака” в Русия, или външен. Във всички случаи подобна техника осигурява по-голяма свобода на действие на водача, отколкото всяка друга положителна програма би могла да му даде. Фридрих Хайек (1899-1992), австрийски икономист и философ

Психиката на мъжете на властови позиции е структурирана така, че те постоянно искат да създават около себе си аура на власт и възхищение. Същевременно от очакването само по себе си израства претенция. Такива хора очакват другите да им се възхищават, те са зависими от публичността и търсят увлечението. Елмар Басе, немски психотерапевт

В Съединените щати преди няколко години беше направено проучване. Бяха наблюдавани по-детайлно конгресмени и сенатори – т.е. политици, които са били успешно избирани за определената длъжност. Резултат: онези, които бяха спечелили, винаги са били тези, които са вложили най-многото пари в изборните си кампании. Ние избираме политици по същия начин, по който вземаме решение за кола или паста за зъби. Необходимо е само маркетингът  достатъчно често да ни въздейства. Ние се превърнахме в едно лениво общество. Дъстин Хофман, роден през 1937 г.,  американски  актьор
Един политик би постъпил погрешно, ако не направи едно добро нещо, защото по-доброто все още не може да бъде постигнато. Или пък не предприема крачката, която е възможна днес, защото вярва, че утре ще направи по-голяма крачка.

В представите на мнозина политикът и държавникът е човек, който работи с разум и хладна пресметливост. Това е така. Той трябва да бъде такъв. Но това съвсем не е вярно. Онзи, който е отговорен за благото на един сломен и разпокъсан народ и който работи, за да го върне към свободата и благосъстоянието, трябва да има горещо сърце, сърцето му трябва да гори за неговия народ и страна. Само тогава, когато любовта към отечеството му го тласка непрестанно да опитва онова, което изглежда безперспективно и да върви стъпка по стъпка напред, само тогава той може да постигне нещо.

Човек мисли, премисля, а друга сила го сграбчва и води. Вярвам, че най-доброто, което човек може да направи, е да се остави на водителството й, за да изпълни задачите – големи или малки, – които са му поставени. Това е същественото за човека. Това е същественото и за християнина. Това е същественото и за политика, макар според моя опит политиците да са лоши християни. В това число и аз и без да правя изключение за когото и да било от нас! Конрад Аденауер (1876-1967), бивш канцлер на Федерална република Германия

Смисълът е да не се вярва в човешкото всемогъщество. За всички политици това означава, че те не винаги имат право. За финансовия министър това означава: добрата финансова политика не може без ценности, без отговорност, без креативност, социално мислене, без свобода, ориентация, граници. Когато човек знае това, се стига до политика на средината и на спокойствието, без крайности и прекомерности. Християнското е ориентиращата рамка за една прагматична политика. Волфганг Шойбле, роден през 1942 г., политик от Християндемократическия съюз

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира другите. Вацлав Хавел (1936-2011), чешки писател и политик, президент на Чехия

Големият политик го отличава същото, което отличава един голям човек: сила на характера, издръжливост, човечност – без тези качества човек е жалък клетник и в крайна сметка няма да има успех. Голямата политика също трябва да се измерва по резултатите. И тук също в сила е правилото: мащабът трябва да бъде човекът. Това включва също съхраняване на творението.

Най-голямото предизвикателство за шефа на правителството сигурно е да не загуби компаса си, с който е тръгнал. Да остане верен на себе си и предвид властта, която е получил от хората, да не загуби смирението си. Да останеш верен на себе си, това не означава, че заради мнозинството понякога не можеш да се отклониш от пътя – доколкото не изпускаш из очи целта си и упорито продължаваш по пътя напред. Ако съхраниш това, имаш шанс да постигнеш целта си и да бъдеш добър шеф на правителство. Хелмут Кол, роден през 1930 г., бивш канцлер на Германия

В продължение на 60 години избирахте владетели. Дайте шанс на един човек, който иска да служи! Нарендра Моди, роден през 1950 г., министър-председател на Индия

Във всички партии има благородни и покварени хора. И тази класификация ми се струва по-важна от която и да била друга. Андре Мороа (1885-1967), френски писател и историк

Учените като политици – Обикновено на учените, които стават политици, се отрежда комичната роля да се превърнат в чистата съвест на политиката. Фридрих Ницше, немски философ и поет (1844-1900)