С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Филмът „Покаяние” на Тенгиз Абуладзе: За какво е път, който не отвежда към храма?

Филмът „Покаяние” на Тенгиз Абуладзе: За какво е път, който не отвежда към храма?

„Покаяние” на Тенгиз Абуладзе и границите на човешката съвест

Филмът „Покаяние” (1984 година) на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе е предвестник на промените в Източния блок. Той е разказ за уродливостта на комунистическата система, показана през съдбата на сталинистки палач, неговите жертви и техните деца. Филм за участта на пречупените, но запазили достойнство хора, за покаянието, живота и смъртта.

Публикуваме ключови диалози от филма, разкриващи поведението на личността в тоталитарната епоха. Всъщност това е един универсален прочит за величието и падението на човешката личност, за дълбокото отчаяние и непреклонността да бъдат защитени справедливостта и човешките ценности: 

Господи...

Какво има, синко?

Дойдох да се изповядам, свети отче! Грешен съм, душата ми е раздвоена.

Човек е раздвоен от мига, в който е изял забранения плод и е познал доброто и злото. Но това не е голям грях.

Аз за друго раздвоение говоря. Съзнанието ми е раздвоено. Проповядвам атеизъм, а сам кръст нося. Може би затова се обърква животът ми.. Безпокои ме това, че постепенно губя своите морални принципи. Аз вече не виждам разлика между доброто и злото. Вярата си загубих, вярата.

Каква вяра?

Готов съм на всички всичко да простя и всяка мерзост да оправдая: донос, коварство, малодушие, измама, низост.

А ти не лъжеш ли?

Не.. Самата истина казвам.

pokaqnie

Ти така мислиш. Кого лъжеш, ти лицемер такъв? Ти ще повалиш в прахта всеки, който застане на твоя път. Ако те ударят по бузата, ти другата няма да подложиш, а така ще замахнеш, че челюстта ще избиеш! Такива не са способни да се раздвояват. Теб не ти пука за доброто и злото. Не раздвоение те безпокои теб, а страх те гнети, страх!

Какъв страх?

Ти от самия себе си се боиш. Цял живот за престиж си се бъхтал, с примерно семейство си се гордял и изведнъж всичко се разпада.

Не!

Да.. Баща ти от гроба изравят, властта се изплъзва от ръцете ти, синът ти въстава срещу теб. Всичко, на което се крепеше името Авел Аравидзе, ти се изплъзва. И ти ще останеш сам, безпомощен и слаб... Страх от самотата те е завладяла. Макар че невярващият, който остава в самота, само за смъртта мисли.

Да, боя се! Има някаква пустота край мене. Цял живот се опитвам да избягам от тази пустота, притворствам, лъжа. И семейство, и работа – все тази самозаблуда, за да не остана насаме със себе си... За да не мисля.

За какво?

За най-главното. Кой си ти всъщност? Заради какво живееш? В какво е смисълът на твоето съществуване? Кой си ти? Заради какво си живял?

* * *

Кажете, този път води ли към храма?

Не, не тази улица води към храма.

Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, ако той не отвежда към храма?

Снимки: ogoniok.com; fenixclub.com; 

бутон за споделяне