Певицата Нана Мускури за музиката, Гърция и Европа

Нана Мускури: Човек не може да прекара живота си в миналото

Певицата Нана Мускури (Нана Мусхури) е родена през 1934 година. Косата й е дълга и черна както винаги, продължава да носи характерните за нея очила. В разгара на финансовата криза Нана Мускури неочаквано се завръща в музикалния бизнес. Публикуваме интервю на Нана Мускури пред немския вестник „Ди Велт”.

Въпрос: Преди три години в подножието на Акропола дадохте прощалния си концерт. Сега отново се появявате на сцената с модернизирана версия на „Бялата роза от Атина”. Най-известната жива гъркиня пее за Европа.

Нана Мускури: Всъщност тогава исках само да отпразнувам 50-ия рожден ден на „Бялата роза”. Когато я записах през 1961 г. Гърция в музикално отношение все още беше на първия ред. През 1967 г. дойде военната диктатура, музикантите напуснаха страната и поддържаха симпатиите към гърците в Европа. Днес всички са недоволни от гърците, нещо, което разбирам и намирам за правилно. Ядосана съм на гърците, особено на политиците, които са отговорни за проблемите.

Изпитвате безпокойство за Европа?

Имаме нужда от Европа, всички ние. Гърците също трябва да се научат, че трябва да уреждат дълговете си. Последните 30 години, откакто сме в Европейската общност, живеехме в лъжа, в един фалшив просперитет. А по-богатите избираха тези, които управляваха в тяхна полза. Това бяха социалистите, те доведоха страната до ситуацията, в която е днес. Те окуражаваха своите избиратели да мислят, че не трябва да работят много със сигурните си и добре платени работни места.

Всичко това се финансираше с европейски пари - къщите, автомобилите, изборите. Европа има право да е настроена зле към тези неща. Ако може да се каже, Европа можеше овреме да се намеси и да вземе мерки. Като цяло обаче е вярно, че Гърция се нуждае от Европа повече, отколкото Европа има нужда от Гърция.

Едно германско списание показа Афродита с вдигнат среден пръст. Германското посолство в Атина беше напръскано с пречупени кръстове. Трябваше да уреждате спора.

Мога да разбера добре гнева на германците. Който многократно заема пари на някого и не ги получава обратно, побеснява. Научих се да работя честно. Човек не получава нищо като подарък. С успеха на „Бялата роза” станах убеден европеец и се научих как се живее в Германия и Франция. Манталитетите на юг са различни. Ценности като дисциплина и уважение не се възприемат толкова сериозно. Напълно съм съгласна с поведението на Ангела Меркел.

Разбирате ли анти-германските настроения във Вашата родина? Като дете сте преживели немските окупатори.

Това вече няма нищо общо с настоящето и затова ми липсва разбирането за тези неща. Наистина съм много, много ядосана за тези неща. Срамувам се. Чувствам това като предателство. Гърция се нуждае от помощ, но не безвъзмездно.

През деветдесетте години бяхте депутат в Европейския парламент. Какво обещание дадохте пред себе си?

Партията Нова демокрация ме подтикна към това. Твърдеше се, че мога да помогна на страната. Но нямах никаква представа какво става в парламента. Аз съм певица, която се застъпва за правата на човека, но не съм политик. Надявах се да мога да изградя мостове на приятелство между страните. Пътувах много, пеех на много езици и мислех, че мога да вдъхновя моята страна за Европа. В продължение на пет години бях депутат в Страсбург. Но политиката не е за хора на изкуството. Музикантите усещат веднага, когато правят грешки, защото имат пряка връзка с хората. В парламента никой не може да каже истината, всеки трябва да защитава партийните интереси. Никога не става дума за култура.

Изпитвахте ли още по онова време съмнения в европейската идея?

Идеята е и остава грандиозна. Проблемът на Европа е: всяка държава прави това, което е най-доброто за страната си. Няма хармония между държавите. Колко струва едно кафе в немски ресторант?

Да кажем, две евро.

В Гърция плащаме пет евро, тъй като никой не контролира и никой не го е грижа за това. Необходимо е политиката да отвори пазарите по разумен начин, без да предава суверенитета. Погрешно беше просто да се отворят границите.

Европа търпи неуспех точно заради самата себе си и заради европейците?

Не, аз вярвам в тази Европа. Но Германия не трябва да плаща за други държави. Свободата изисква отговорност.

Европа не е само една икономическа идея. Вие самата се помирихте с германците, когато Гърция беше все още далеч от времето, да бъде част от Европейския съюз. През 1961 г. излетяхте за Берлин за да правите музикални записи. Манос Хаджидакис, композиторът на „Бялата роза”, тогава отказа да Ви съпровожда.

Войните избухват. И когато свършат, участващите страни започват отначало. Те се учат от грешките си. Човек не може да прекара живота си в миналото. И не трябва да забравяте, че през 50-години Гърция беше обхваната от гражданска война и през 1961 г. беше по пътя на диктатурата. Гражданските войни са ужасни, те разделят братя и сестри. Заради политически идеи! Аз дойдох в Берлин и хората, които срещнах, бяха млади като мен, те не искаха да имат нищо общо с Втората световна война. Видях стената в Берлин и една страна, която въздействаше много тъжно. Един разделен народ като гърците по онова време. Но още през 1961 г. бях пълна с упование, че стената отново ще изчезне. Винаги съм обичала да гледам напред.

Защо през 1974 г., когато военната диктатура си отиде, не се завърнахте в Гърция като много други хора на изкуството?

Пеех с успех във Франция, в Германия, в Америка. Имах деца, които бяха родени в Швейцария. Изведнъж Гърция ми изглеждаше далеч от всичко това. Пътувах много. Навсякъде пеех за Гърция и така помагах на моя народ от чужбина.

Като музикант никога не поискахте да се намесите решително в гръцката политика като Микис Теодоракис или Мелина Меркури?

Мелина Меркури беше моя приятелка. Теодоракис никога не е бил мой приятел. Направихме заедно запис на една плоча, но той винаги се е интересувал твърде много от политиката. Той търсеше мястото си в политиката, без изобщо някога да го намери. Мелина Меркури беше министър и то много добър министър. Тя направи всичко за културата и за музиката. За мен това не би било възможно.

Впрочем, мисля също, че гърците са по-трудни да бъдат управлявани, отколкото други народи. Образованието им е лошо, те са по-диви в начина си на живот. Удава им се по-трудно следват законите. Не бива много да им се угажда. Като Папандреу, най-напред бащата, а след това синът. Социалистите трябваше да помагат на бедните, а не на себе си. Трябваше да спрат корупцията, а не да я насърчават. Но за съжаление вече няма идеологии. Предпочитам да съм идеологически настроена, светът е сложен.

Гърците измислиха демокрацията.

А днес вече не знаят как тя ще се развива.

Чувствате ли се още свързана с Нова демокрация?

Близо съм до партията, защото моят приятел Константинос Караманлис я създаде. Това, от което имаме нужда сега, са личности, честни и горди.

Какво е днес родината за Вас?

Аз живея в Швейцария като гръцка европейка. Така ме виждат в моята стара родина: в Гърция хората се осведомяват от мен как ги оценява Европа. Те се страхуват от това, че хората в чужбина имат лошо мнение за тях. И че никой вече не иска да ги посещава.

Превод: Господин Тонев: със съкращения от вестник „ Ди Велт”;

Снимки:blog.interview.de; telegraph.co.uk;