Петра Рески за съвременните превъплъщения на мафията (2 част)

 Петра Рески: Ако не се страхуваме, мафията ще бъде ликвидирана

Въпрос: Вие пишете за един мафиот, в чието убежище са намерени 91 изображения на светци. Тези хора наистина ли вярват, че убийствата, които причиняват, са съвместими с религията?

Петра Рески: Да, естествено. Мафиотът убива така, както един бояджия боядисва стената. Той не вижда никакъв проблем, та нали не върши това за себе си. Той би обвинил себе си, ако убиваше от лични подбуди, но той не е вършил такива неща, убивал е, за да запази мафията – а това е неговата работа.

Самата мафия следователно е като религия, на която се служи безусловно?

Категорично. Точно като католическата църква или комунистическата партия мафията е една властова система, стремяща се към абсолютното, но противно на тях, тя няма идеологическа основа. Тя само иска властта.

Без да има право на власт.

Точно така, тя не може да обясни защо иска властта. Затова си служи с ценностите на католическата църква, за да държи своята свита притисната в корсет от правила на поведение.

В своя статия Вие изброявате най-популярните заблуди по отношение на мафията, една от тези заблуди гласи: „Германските политици не стават жертва на домогванията на мафията.”

Навсякъде стратегията е една и съща. Какво прави един мафиот, когато дойде в страната? Най-напред прави опит да изпере парите си на спокойствие и след това да инвестира. И тук се опитват, по същия начин както в Италия, да инвестират. В такъв случай се спонсорира партийно тържество, канят се определени хора на излет.

Това означава, че немските политици са подкупни?

Абсолютно. А Вие какво мислите? Всеки политик е подкупен – а и мафията има безкрайно много пари. Джовани Странджо, който вероятно е извършил убийствата в Дуисбург, беше заловен с един милион евро в Амстердам. Това бяха неговите джобни пари. Говорим за 50 милиарда евро годишен оборот само за Ндрангета.

Започва ли в момента кризисен мениджмънт?

Да, сега те променят стратегията си, новата посока означава: спокойствието е най-важният граждански дълг. Стилово мафията се представя публично като малка група потиснати хора, която не иска нищо друго, освен да полага грижи за своите архаични ритуали и фолклор. Това също е част от PR-стратегията. Журналисти от прочути немски, английски и американски списания вече информираха за това. Много от тях са станали неволно придворни лакеи на мафията.

Колко голяма е вероятността да попаднем в заведение на мафията, ако сега отидем да хапнем пица зад ъгъла?

Не мога да кажа за отделния случай. Прокурорът Никола Гратери, който водеше разследването на убийствата в Дуисбург изрече числото 300 за пицариите на калабрийската мафия. Към това да прибавим и тези на Камора и Коза Ностра. Знам, че разузнаването води дълги списъци на локали и заведения. Пицарии, сладоледни барове, търговски центрове – всичко в ръцете на мафията.

Наскоро Ви казаха: „ Ние се възхищаваме от Вашата смелост”. Как почувствахте този комплимент?  

Като заплаха. 

Защо? 

В този момент тези думи ми напомнят за Микеле Греко. Греко, наричан също „папата”, беше мафиот и голям земевладелец. По време на един процес той каза на съдията: „Аз имам един безценен дар, господин съдия, и това е моя вътрешен мир. Пожелавам на Вас и семейството Ви дълъг живот.”

Мисията Ви струва ли си усилието?

Нямам мисия, аз съм журналист, считам за свой дълг да осведомявам за фактите – дори когато понякога те са неудобни. Защото ако ние, журналистите, нямаме куража да кажем истината, какво да правят тогава полицаите и прокурорите? Ако нямаше толкова много смели италиански журналисти, мафиотите и днес биха казвали: „Мафия? Какво е това? Вид сирене”?

Вашето лично запленяване от мафията май е започнало с четенето на „Кръстникът”, вярно ли е?

Да, и затова тогава изобщо потеглих за Сицилия, за Корлеоне. Защото бях чела „Кръстникът”, а и се интересувах много от семейни истории. Не ми беше чужд и известен аморален фамилизъм, произхождах от семейство от Източна Прусия, от Силезия, близки ми бяха католицизмът и сплотеността в семейството. Баба ми определено щеше да бъде добра жена-мафиот, ако се беше озовала не в Рурската област, а в Сицилия.

Бързо ли се промени на място представата, която имахте от четенето на романа „Кръстникът”?

Още когато пристигнах като студентка в Корлеоне, бях много разочарована. Там могат да се видят само няколко възрастни мъже и днес това още е така. Но по-късно, за пръв път като журналист, дойдох отново през 1989 година и попаднах в „пролетта на Палермо”. Леолука Орландо, по онова време лъчезарен образ в борбата срещу мафията, беше кмет. Веднага намерих достъп до движението „Антимафия”.

Като журналист човек леко се надценява и аз имах чувството, че принадлежа към една голяма общност, която ще даде своя принос за победа над мафията. Джовани Фалконе и Пауло Борселино бяха прокурори и за първи път открито бяха поели битката срещу мафията. Този момент на еуфория за мен беше така да се каже моята първа доза мек наркотик.

Но тази еуфория бързо се изпари.

Това се случи в дните, когато бяха убити Фалконе и Борселино. Три години по-късно.

Веднъж Фалконе каза, че ако четири седмици нямаме страх от мафията, за четири седмици мафията ще бъде ликвидирана. Вярвате ли в това?

Абсолютно. Мафията може да бъде победена много бързо. Първо, когато не се страхуваш и второ, когато не участваш в играта. За съжаление твърде много хора участват в тази игра.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от galore.de;

Снимки: sueddeutsche.de; kino.de;