Петра Рески за порочната същност и влиянието на мафията (1 част)

 Петра Рески: Почитта към мафиотите - това е основата на мафията

Петра Рески е писател и журналист, занимаваща се интензивно с феномена „мафия”. Многократно е награждавана за своите репортажи, но е придобила горчивия опит, как редакциите неохотно публикуват статиите й за мафията и я молят да изпраща по-добре красиви пътеписи от Италия. Родена през 1958 година в Германия, живее във Венеция. Предлагаме едно смело интервю на Петра Рески за почвата, върху която се развива мафията.

Изграждането на приемлив и заразителен публичен образ на съмнителни личности, които завладяват общественото пространство и налагат безпардонно надмощието си, може да се осъществи само ако има под себе си „полумафиотски хумус”. Това е болезненото сравнение, което можем да направим, ако проектираме това познание върху българската действителност. Масовото преклонение пред личности, произхождащи от мафиотските среди на българския преход, е признак за сериозно обществено заболяване.

Въпрос: Госпожо Рески, от 20 години се занимавате с темата мафия. Познавате ли мафиота, само като го видите?

Петра Рески: Някои мафиоти, да. По надменните, изразяващи превъзходство маниери. Което естествено не е най-важното доказателство. А само една улика. Мафиотите не са някакви диви, нецивилизовани овчари или дребни криминални престъпници, както често си мислим. Мафиоти могат да бъдат и адвокати, хирурзи, политици, елегантни бизнесмени.

Но не всички демонстрират елегантната външност на гангстера?

Естествено, не. Трябва да благодарим на филма за мафията в Неапол „Гомор” на Матео Гароне за това, че той ликвидира това клише. Защото това клише не е годно за създаване на митове. Филмът представя нещата по различен начин от „Кръстникът” или от „Scarface” („Белязаният”) - тези филми могат да се намерят във всяко скривалище на някой мафиот. Мафиотите искат да бъдат като героите на тези филми, поне тези на ниските нива.

Критикувате ли изобщо режисьорите, които се занимават с темата мафия?

В мафиотския жанр по принцип има или абсолютно преобразяване на реалността, което възхвалява насилието или наситени с патос филми срещу мафията, в които се появяват изключително храбри герои, като всички заедно стават жертва на своя героичен ангажимент. Такива творби аз лично намирам за безполезни.

Популярно ли е в наши дни сред италианските младежи професионалното желание да бъдеш мафиот?

В Южна Италия, да. В области като Сицилия или Калабрия това е свързано с голям престиж. Тези мафиоти се радват на голяма социална почит. Това е основата на мафията. Ако нещата бяха други, просто системата нямаше да работи.

Как се стигна до тази иконография на мафията по целия свят? Съществуваше ли отначало образът на кръстника, който след това беше стилизиран, или нещата станаха по обратния начин?

Мисля, че най-напред беше прекомерната власт и излъчването на превъзходство. Един мафиот разполага само със символична власт и тя се състои в това, че той потенциално може да упражни насилие. Този потенциал е неговият инструмент за господство.

Във Вашата книга „Мафия” цитирате фразата на един бос: „Да заповядваш е по-хубаво, отколкото да чукаш”.

Точно така. А демонстрирането на прекомерна власт и превъзходство е последвано от ухажването на тези хора – и до днес мафиотите са ухажвани от мнозина, от политици, от предприемачи, от журналисти. Мафията нямаше да може да съществува, ако нямаше под себе си този полумафиотски хумус.

Не може ли да се говори изобщо за „мафията”?

Не. Нормално мафия означава само сицилианската мафия. Сега при нея се преминава към употребата на понятието Коза Ностра, тъй като понятието „мафия” се е разводнило много. Но сицилианската мафия както винаги оформя нещата като стил. Това, което намерих забележително за Неапол и това не съществува никъде другаде в такъв вид, това е показното представяне на парите, на хладнокръвието и преди всичко на символите на общественото положение и престиж: големите коли, парвенюшките накити, скъпите къщи.

Вижте за сравнение Сан Лука, сърцето на мрака в Калабрия, откъдето произхожда кланът. Там всички къщи са неизмазани, още няма улични табели. Или ако погледнете Сицилия: къщата на Матео Месина Денаро, понастоящем най-могъщия шеф на Коза Ностра, е една лошо измазана постройка в нещо като заден двор. В Калабрия или Сицилия не видях нито един път скъпа кола, там мафиотите карат „Фиат Панда”, а не както в Неапол „Мазерати”.

Как да си обясним факта, че известен бос на мафията като Тото Риина публично се радва на телевизионния сериал „Бос на босовете”, сериал, който има отношение към самия него. Всъщност не е ли проблематично оказването на такова голямо внимание на една криминална организация?

Не, съвсем не!Различно е от 60-те години, когато можеше да се отрича съществуването на мафията. Тогава в Северна Италия бил арестуван мафиот, който попитал: „Мафия, какво е това? Вид сирене?”. Днес никой не отрича нейното съществуване, най-малкото самите мафиоти. Междувременно в Италия мафията пристъпи към представянето си за архаична престъпна организация, която трябва да се възприема в медиите и във филмите като случайно нарушение на обществения ред. Така всеки филм се превръща в реклама – с изключение на „Гомор”, който показва гадното, дребното и мръсното.

Може ли в Италия да се забележи промяна в манталитета, отнасяща се до мафията?

Мафията не е манталитетен проблем. Тя има определени исторически причини и е проблем на политиката, икономиката и парите. За съжаление, през последните години бяха отменени много закони срещу мафията – това излъга много хора в очакванията им. Съществуват няколко движения „Антимафия”, но със съвсем незначително влияние. И ако съществуват, то е само благодарение на ангажимента на някои млади хора.

Но проблемът стига до най-дълбоките корени на обществото. Във Вашата книга „Мафия” Вие пишете за майки, които прогонват синовете си, ако те напуснат мафията.

В определени региони мафията има изключителното господство. Например в Калабрия мафията господства над всичко, в голяма степен и в Сицилия. А за жените и мафията, за които говорим сега, това принадлежи към семейната традиция – и там човек не може внезапно да напусне. Майките искат най-доброто за децата си, а в този случай най-доброто е тъкмо мафията. При което съхраняването на мафиотското семейство стои над всичко, също и над отделния индивид. Това означава, че майката жертва сина си в полза на семейството.

Всичко е въпрос на чест?

На мафията никога не й е било до честта. Тя винаги е убивала деца и жени. Става дума изключително за запазване на властта, на това се подчинява всичко. Смъртта се украсява, като пуснат в действие честта. Много неща при мафията се украсяват, например като се посяга към ценностите на католическата църква и се изопачават.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от galore.de;

Снимки: netzeitung.de; deisogni.net;