Петер Крузе: Интернет доведе до разместване на властта в обществото

Петер Крузе за силата на социалните мрежи в Интернет

Д-р Петер Крузе е хоноруван професор в Бременския университет, занимава се с организационна психология. В интервю за списание „Цицеро” Петер Крузе анализира потенциала на Facebook и другите социални мрежи, които играят все по-важна роля в мобилизирането на хората. Въпрос: Размириците в арабския регион показват, че социалните мрежи в Интернет като Facebook или Twitter придобиват все по-важна роля в мобилизирането на маси от хора. Успяха ли тези мрежи междувременно да заменят класическата пропаганда от уста на уста? Проф. Петер Крузе: Пропагандата от уста на уста има проблем, че просто не е в състояние да се разпространява толкова бързо, колкото Интернет. Основната идея за предоставяне на информация в мрежата е стара колкото човечеството. Винаги сме се опитвали да разпространяваме информация, като при това сме използвали всички възможни средства. Интернет задоволява много силно прастарата потребност от неконтролируемо предаване на информация. Разликата е, че Интернет използва принципно различна системна архитектура. Ние никога не сме имали комуникативна система, която от една страна да създава такава гъстота на свързаност, а от друга висока спонтанна активност, като Интернет. Потребността от обмен, от пропаганда от уста на уста е останала същата. Дали на масата в кръчмата или по телефона. Само конфигурацията на системата е нова. Кои са причините точно Интернет да предизвика такива масови движения? Най-напред хората разглеждаха Интернет само като достъп до информация, след това като фантастична мрежа за оставяне на лични следи. Днес те разбират, че тази мрежа е довела до разместване на властта в обществото. Това е ново откритие. Свидетели сме на преместване на властта от производителя и продавача към потребителя. Вече не е важно, кой предоставя информация. Това, което има значение е, как се реагира на информацията. Когато с дадена информация се улучва резонансна точка, когато информацията представлява интерес за много хора, тогава тя ще се разпространи изключително бързо и ще възбуди определени настроения. Не е ли преувеличено днес да се говори за Twitter- или Facebook- революции? Не, вече изложих виждането си за понятието „революция 2.0” (по наименованието Web 2.0, което се отнася до така нареченото второ поколение на Уеб-базирани услуги като Facebook, Twitter, YouTube, MySpace). Днешната революция вече не е същото нещо като революцията в миналото. Преди революциите бяха движени от идентичност и идеология. Днес въпросът е: темата може ли да предизвика отзвук? В Египет бяха натрупани много неща, които бяха потискани в продължение на години. Но потребността от свобода съществуваше латентно. И ако в крайна сметка това се срещне в мрежата с механизмите на раздразнение и гняв, има голяма вероятност дори и трайно установени властови инстанции да бъдат поставени под съмнение. По-рано се считаше, че който владее медиите, който присъства в медиите, той притежава властта. Когато броят на медиите непрекъснато растеше, беше важно да се предизвика внимание в медиите. Днес към тези неща се добавя и едно ново измерение. Днес могъщ е само този, който предизвиква резонанс. Властта вече не е в предавателя, а в този, който търси информация. С революцията 2.0 възниква една изцяло нова система. От Египет се съобщава, че социалните мрежи в Интернет са загубили значението си, когато безредиците са се пренесли на улицата. Мрежите не са причина за размириците. Те са логически системен турбокомпресор, тъй като предизвикват такива резонансни реакции. Не мрежата, а резонансното поле в обществото поражда революцията. Интернет създава бързо чувство за маса и това дава сигурността да се прекрачи личния праг на страха, да се покажеш открито и да се постигне резултат. Ако хората виртуално вече имат усещането за маса, те са склонни да излязат на улицата. Така се постига по-бързо намаляване на прага на страха. Тъй като хората на улицата са водени в по-голяма степен от една тема, отколкото от идеология, от тях не може да се очаква готовност за насилие. Само реакцията на нападнатите системи или религиозните взаимоотношения могат да радикализират протестите. Един друг проблем: мрежите в Интернет или видео сайтове като YouTube се използват и като нова форма на създаване на репортажи. Вие самият веднъж казахте: „Не може в настоящата ситуация да се доверяваме сляпо на масите... Трябва да се завърнем към качествената журналистика.” Какво означава това за актуалните и бъдещи репортажи? В мрежата има един основен проблем. Информацията се отделя от контекста. Същото ще е, ако не се пишат повече книги, а само цитати. Например, афоризмът е кратък текст, богат с много контекст. Но контекстът трябва да се познава, за да се разбере афоризмът. Интернет радикално премахва този контекст. Имаме поток от реална информация в постоянно нов контекст. Това прави разбирането невероятно трудно. Опасността от неправилно тълкуване на информацията е невероятно голяма. Уикипедия, например, работи толкова добре, само защото бързо и сигурно може да се каже какво е правилно и какво грешно. Представете си, че имаше Уикипедия на тема етика. Би било много по-трудно да се каже кое е правилно и кое грешно. Темата ще зависи от обсъждане и дискусии, а обсъждането отнема време, тоест точно това, което липсва на Интернет. Днес информацията се разпространява бързо и без филтър навсякъде по света. Как виждате бъдещето на качествената журналистика? Едно нещо е ясно: добър журналист в бъдеще ще бъде не този, който първи или единствен разполага с дадена информация. Добър журналист ще бъде онзи, който преработва информацията по-добре. Журналистиката е вътрешно отношение на стремежа към качество. Ще има ли в бъдеще взаимодействие между тези, които свободно предоставят информация в Интернет и журналистите, които качествено преработват и обогатяват информацията? Да. Единственият проблем, който тогава ще има журналистът, е реконтекстуализацията на информацията. Ако отнякъде ми изпратите видеоматериал, направен от мобилен телефон, аз трябва да проверя валидността му. Но тъй като не съм на мястото на събитието, това е проблем. Ако аз самият не съм там и не виждам, че се стреля, а виждам само снимка на мъртвия, то тогава ще е трудно да се провери контекста. Автентичност чрез присъствие на място е голяма журналистическа ценност. Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”; Снимки: tagesspiegel.de; diepresse.com;