Петър Порумбачанов: Родителят има дълг и отговорност към своето дете

 Петър Порумбачанов за образованието на децата в дома

Разговор с Петър Порумбачанов, председател на Асоциацията за домашно образование, за възможността родителите да образоват и възпитават децата си в дома, а не по обичайния начин в училище.

Въпрос: Защо избрахте домашното образование за децата си?

Петър Порумбачанов: Когато решихме, че децата ни няма да бъдат записани в държавно училище, трябваше да се направи план, да определим посоката. Ако нямате посока, ако нямате крайна цел, няма да знаете накъде вървите и какво преследвате, а това е несмислено и неадекватно. Става дума за елементарна математическа стратегия, а именно: за да решим кой образователен метод е правилен за семейството ни, тръгваме от края към началото.

Това е умен и много полезен подход към живота. Първата стъпка е да определим, къде искаме да бъдем, когато направим последната стъпка. Преценявайки, какъв е изходът от конвенционалното образование и разбирайки, че ние имаме различни цели, избрахме логично домашното образование, чрез което можем да постигнем най-доброто за децата си.

Според вас какво означава успех в образованието?

Успехът е да сме постигнали целите, които сме си поставили. Така например, със съпругата ми решихме, че когато децата ни са минали през пълния курс на обучение у дома, те трябва да са: 1. Хора, които обичат да учат и да разбират стойността на това качество. 2. Да са придобили умения, които имат пазарна стойност. 3. Да са личности с ясно изразени християнски ценности и морал. 4. Да имат реални умения за практическо приложение на своите убеждения в обществото ни. 5. Да имат познания, които да им дадат ресурса и осигурят свободата, да формулират ясно и категорично собствено мнение, така че да не се превърнат в индивиди, които са манипулирани от другите заради неумението да мислят.

В какво се проваля стандартната учебна система?

Във всичко, което сме си поставили за цел и което трябва да постигнем чрез обучение у дома. Обърнете обратно целите, които сме си поставили ние и ще видите отговора на въпроса си: 1. Децата в държавните училища (като обща картина) не обичат да учат и не разбират стойността на дисциплината за четене (учене). 2. Бизнесът в България отдавна дава тревожни данни, че завършващите образователните институции в страната ни нямат необходимите знания и умения, които дипломите им претендират, че имат.

3. В голямата си част порасналите деца са неморални и бунтовни. Всички проучвания недвусмислено сочат, че повечето деца губят девствеността си във все по-ранна възраст, опитвали са наркотици, употребяват алкохол и цигари. 4. Младежите не знаят какво точно са научили в училище. С право се чувстват излъгани от системата. 5. Поради всички причини по-горе, младежите са лишени от механизма, чрез който могат да формират лично мнение. Те са обречени да цитират мислите на другите, да се превърнат в сива тълпа.

Виждате ли слаби места в домашното образование?

В прав текст, слабостите могат да се технически и морални. Техническите се състоят в усилието и жертвите, които родителите трябва да дадат за да организират този процес за години напред. Моралните се състоят в объркани приоритети и егоизъм, свързан с личния ни комфорт, които могат да ни попречат да преодолеем техническите препятствия. Човеците са способни да се оправдаят по хиляди начини – в кръвта ни е.

Много родители не са доволни от училищната система, но нямат времето и ресурса да провеждат домашно образование. Какво ще им препоръчате, възможно ли е някакво съчетание или друг подход?

Всички родители, които познавам и които обучават децата си в домовете, не са имали време за това, преди да го започнат. Това е така заради начина, по който е устроено обществото ни.

За българите семейните ценности са задушени под половин век атеизъм и утопия, които твърдяха, че обществото е спасено и ще прогресира под диктата на пролетариата т.е. под грижата на тоталната държава. Образованието бе жертва на тази утопия и все още е.

За да намерят сили у себе си, родителите трябва да извървят своя път към личното си новорождение и самоосъзнаване. Това няма да стане веднага и няма да стане с всички. Истината обаче е, че тези, които желаят да постигнат целта, която са си поставили за децата, ще платят цената. Много, много майки работят от вкъщи. Направили са това, за да си изпълняват задълженията, свързани с домашното образование. Много бащи с домашни ученици ръководят собствен бизнес, за да са свободни винаги, когато е нужно.

Хубавите неща са трудни, затова са хубави. Домашното образование не означава реорганизация с цел по-малко работа, а реорганизация с цел повече работа и по-сериозно натоварване на родителите. Семействата, които обучават децата в домовете си, са пуританско дисциплинирани. Пестят, за да инвестират в децата си – това е инвестиция в по-доброто бъдеще на страната ни.

Почти задължително много семейства, заради реалността на икономическите условия в България, са се лишили от лично време, комфорт, почивки и удобства. Помислете си, заслужавате ли тези лишения – може би не! Сега помислете, заслужават ли децата ви тези ваши лишения – да! Решението е ваше.

Ако домашното училище се разпространи като идея, как е възможно институциите да следят за качеството на образование и за това дали върху децата не се упражнява някакъв вид насилие?

Ако родителите не упражняват контрол над процеса, чиновниците няма как да го сторят. Нима сега чиновниците успяват да следят качеството на образование!? Ако пък кажете че го следят, какво от това – вижте резултатите. Властите не могат и да регистрират всички случаи на насилие над деца. Но вижте, това не са задължения първо на държавния служител, това са задължения първо на родителя. Много грешна и опасна е идеята родителите да се третират по презумпция като престъпници затова, че не са съгласни с държавната философия за образование.

Постиженията на децата и добрата родителска грижа се нуждаят от контрол, който обаче няма как да се осъществи пълноценно и цялостно от държавните чиновници, историята и фактите го доказват. Нима държавната репресия и законодателството интегрираха ромите в обществото ни? Интеграцията и реалните постижения се случват под натиска на реалните условия, които принуждават хората да са грамотни и цивилизовани, за да си изкарат хляба. Ако с едната ръка държавата дава помощи, цената за които е неадекватно образование, кога смятате, че ще живеем в общество, изключващо неграмотността и насилието.

Според Кен Робинсън нашата образователна система е минирала мозъците ни и трябва да преосмислим основните принципи, по които се обучават нашите деца. На кои основни принципи и методи в обучението залагате?

Това, което лично аз смятам за важно що се касае до методи и принципи, е свързано с осъзнаване на простата истина, че познанието не е неутрално. Вие не изпращате децата си в училищата, за да получат неутрални и чисти познания, това е заблуда и последствията го доказват.

Децата не получават знания в училищата, там те формират своята идентичност и характер – това е основното. Ние внимаваме и имаме основателни претенции за това, кой точно ще формира децата ни като индивидуалности. Ето това е най-важното: всеки родител е натоварен с дълг и отговорност да положи непоклатим фундамент в сърцето на своето дете, който то ще използва като основа на презумпциите, с които ще дефинира реалността. Някои родители предпочитат този фундамент да бъде положен от държавната образователна доктрина, други, такива като мен, желаят да носят лична отговорност за този процес.

Със съкращения от www.homeschoolingbg.com;

Снимки: www.portal-silistra.eu; skynet.be;