Лечителят Петър Димков: Смисълът на живота - да бъдеш полезен на хората

Разговор с народния лечител Петър Димков за ценностите в живота

Петър Димков (1886-1981) е народен лечител, посветил живота си в служба на хората. Природосъобразният живот според него е ключът за лечението на заболелите и начин за истинско, цялостно съществуване на човека. Негова е мисълта: „Няма нещо, което човек да не може да постигне, стига силно да го пожелае с чисти мисли и да спазва дузина прости правила”. Публикуваме разговор с Петър Димков за истински важните неща от живота.

Въпрос: Човек разполага ли с критерии да разпознава кое е справедливо, кое не?

Петър Димков: А защо има сърце. Човешкото сърце е тъй чувствително към неправдата, че тази чувствителност можем да определим към най-важното човешко качество. Всяка несправедлива постъпка събужда у човека съзнание за това. Друг въпрос е, че той не всякога иска да зачете това съзнание. Чувството за справедливост – това е чувството за живот и присъствие на тази земя. Трябва да вярваме в него.

Подразбирате, че добродетелите разхубавяват човека?

Одухотворяват го. Едно лице е красиво не само по себе си, а като отражение на душата. Народът казва: „Изписано му е на лицето.” Това е много мъдро.

Очевидно Вие давате преднина на духовната красота пред физическата?!

Красотата е винаги духовна. Произлиза от духа.

Коя добродетел цените най-високо?

Благородството и самопожертвователността. Те са свързани. Който е готов да се раздава за щастието на другите, той е благороден. И обратно – благородният е готов винаги да се раздава за другите! Това е добродетелта, която „съответства” на човека и на обществото, условие за хармония между тях.

А кой порок презирате най-вече?

Алчността, защото противоречи на онова, което обединява хората и ги събира в общество. Алчността „изяжда” човека най-напред, и то тъкмо когато той си въобразява, че е успял да „изяде” в лакомията си другите. Такава е изобщо „философията” на пороците – злото, което причиняват на околните, е зло преди всичко за опорочения.

Коя страст е най-много за окайване?

Скъперничеството! Скъперникът е човек без нищо човешко.

Коя човешка слабост сте склонен да извините?

Поначало всички. С това не казвам, че признавам слабостите и че освобождавам човека от дълга да се бори с тях. Защото тази борба изразява и и стремежа към усъвършенстване. Но все пак - коя слабост извинявам най-вече? Доверчивостта. Не доверието, което предполага приятелство, а доверчивостта. Често последствията от нея са жалки.

Коя черта на българина Ви допада особено?

Добротата му, доброто сърце на българина.

А коя черта у българина не харесвате?

Шмекерлъка.

Вие посочвате един недостатък, а народът така или иначе е съвкупност от добродетели!

Шмекерлъкът се среща навред по света, но сред нас, българите, най-често. С него, изглежда, „плащаме” за несгодите и неблагополучията си в миналото: 750 години робство, тежък нечовешки живот и прочие. Сега всичко е друго – и този недостатък изпъква, дразни и наскърбява.

Има ли народна поговорка или мъдрост, която да Ви озадачава?

Да. И това е поговорката, която не съществува в други народи, поне не в такъв вид: „Бежанова майка не плаче, плаче Стояновата майка”. Или : „Изтъка си платното, ритна кросното!” това са мъдрости на човешката неблагодарност – най-долното у човека!

Коя човешка гримаса Ви харесва най-много?

Усмивката.

А изразът на тъга?

Ако изразява промисъл или красота, както това бива най-често – тогава да. Не е присъщо на човека да бъде тъжен. Животът е радост сам по себе си.

А кой жест?

На ръката, която подава.

А онази, която поема?

Ако изразява благодарност.

Кое природно явление Ви впечатлява най-силно?

Бурята. Тя е като великденско чистене в природата. Всичко освежава. Връхлетява и отминава. Има над какво да размисли човек.

Коя местност в България харесвате най-много и смятате за най-красива?

Местността Папазгьол в Гоцеделчевско. Чудесен кът. Рай.

Кое е любимото ви цвете?

Розата. Царицата на цветята.

А коя билка?

Лайката. Защото помага във всекидневните грижи. Има и по-лечебни от нея, и с по-чудодейни действия, а лайката е винаги под ръка. Скромна билка.

Кой е любимият Ви плод?

Черешата. Тя пречиства кръвта, подмладява. Ябълката – тя е плод-градина. Не случайно присъства в Библията.

Ако започнете живота си отново, какво бихте променили в него?

Бих се стремил да бъда повече полезен на хората, защото само това дава смисъл на всеки живот.

Какви са условията на дълголетието според Вас?

Възможност за всекидневен равномерен труд. Неуморен, но не и преуморителен! Всеки ден. Съзнание за полезност и нужност на този труд. Светли и човечни мисли и помисли. Лошата мисъл състарява и убива.

Петър Димков има своеобразно разбиране за живота в напреднала възраст. „Искам да живея, докато съм полезен и мога да се трудя...Никой не е остарял, преди да е загубил интереса си към живота и отзивчивостта на сърцето си”, заявява категорично народният лечител. „За да останем млади, трябва да живеем цялостно и да се развиваме всестранно. А за да живеем цялостно, необходимо е винаги да мислим за бъдещето”.

Ето и 10 здравословни, хигиенни препоръки на Петър Димков за дълъг и смислен живот.

10 заповеди на Петър Димков за дълголетен живот:

1.Не яж месо;

2.Пий много мляко;

3.След обяд и вечеря почивай от 10 до 25 минути;

4.Спи до 10 часа в денонощието;

5.Дръж прозореца отворен, когато времето позволява това;

6.Не пуши;

7.Не употребявай алкохол и възбудителни средства;

8.Избягвай леността. Да не се работи, това е първата крачка към гроба;

9.Пази морала;

10.Пази се особено да не се ядосваш.

Източник: „Лечителят Димков”, Николай Антонов, издателство „Христо Г. Данов”, Пловдив 1987 г. и Петър Димков, „Българска народна медицина”, издателство на БАН, том 1;

Снимки: petardimkov.com;