Пеп Гуардиола: Стилът ни на игра е продиктуван от историята на този клуб

 Откъс от биографичната книга за Хосеп „Пеп” Гуардиола

Две години без трофеи минаха покрай тях. Наложителна бе промяна. Големи решения трябваше да бъдат взети. На първо място обаче Пеп трябваше да спечели отбора на своя страна. Среща лице в лице с футболистите предстоеше. Тя се случи на първия ден на тренировки в световно известния Сейнт Андрюз, Шотландия, в конферентна зала в мазето на хотел. Докато слизаше натам, Пеп постоянно си казваше: „Бъди себе си! Бъди себе си!”. Той усещаше, че вече е имал подобно изживяване поне веднъж преди с Барселона „Б”: лицата бяха различни, ала идеите, които предстоеше да изложи, бяха на практика същите. И чувстваше същото нервно потрепване в стомаха.

Съставът изпълни стаята с наредени на редици столове по подобие на класна стая с малко свободно пространство. Медицинският щаб, помощник-треньорите, хората от пресата – всички пътували за Шотландия бяха поканени. В следващия половин част новият треньор щеше да отправи послание, което да удиви групата. Играчите седяха тихо, слушайки светкавично движещия се из стаята Пеп, осъществяващ контакт очи в очи със своите слушатели, показвайки така майсторство в комуникационните умения. По спомените на мнозина от присъстващите (Чави, Иниеста, Пике, Виланова, Анри, Ето’о, Меси и др.) успяхме да съберем думите на Пеп от онзи основополагащ момент.

„Господа, добро утро! Можете да си представите каква огромна мотивация представлява за мен това да съм тук, да тренирам този отбор – върховната чест. Над всичко друго е това, че обичам клуба. Никога не бих взел решение, което би навредило на клуба или би било срещу неговия интерес. Всичко, което ще правя, се основава на любовта ми към ФК Барселона. Нуждаем се и настояваме за ред и дисциплина. Отборът мина пред период, когато не всеки се държа професионално, както подобава. Време е всеки да се вземе в ръце и даде всичко от себе си.

Част съм от този клуб от много години и съм наясно за грешките, направени в миналото. Ще ви защитавам до смърт, но мога да кажа и че ще бъда много взискателен към вас: точно колкото ще бъда и към себе си. Мога да поискам само това от вас. Няма да ви се карам, ако сбъркате пас или не успеете да играете с глава, което да ни струва гол, стига само да зная, че давате 100% от себе си. Бих простил всяка грешка, но не и това да не отдавате сърцето и душата си на Барселона. Не искам от вас резултати, а представяне. Няма да приема хора с половинчато представяне, нито скатаващи се.

Това е Барса, господа. Това се иска от нас и това ще изисквам от вас. Трябва да дадете всичко от себе си. Един играч сам за себе си е никой, той се нуждае от своите съотборници и колеги, от всекиго от нас в стаята, от хората около вас в момента.

Мнозина от вас не ме познават, тъй че ще използваме следващите няколко дни да съставим колектив, че дори и семейство. Ако някой има каквито и да било проблеми, винаги съм на линия – не само по спортни въпроси, а и по професионални, семейни, такива на средата.

Тук сме да си помагаме и да направим това място духовно, за да не чувствате напрежение или разделение вътре в него. Ние смe едно. Ние не сме колекция от малки групички, тъй като във всички тимове именно това в крайна сметка убива отборния дух. Играчите в тази стая са много добри и ако не успеем да ги изведем до спечелване на някой трофей, вината ще е наша. Нека се държим заедно в трудни времена! Направете така, че нищо „от кухнята” да не изтича към пресата. Не искам никой да води своя лична битка. Нека бъдем обединени, вярвайте ми! Като бивш футболист съм бил във вашето положение. Зная през какво минавате, какво чувствате.

Стилът ни на игра е продиктуван от историята на този клуб и ще му бъдем верни. Когато имаме топката, не можем да я губим. Когато това се случи, бягайте и си я върнете! Това е в общи линии.”

„Има речи, които просто ти идват на ума, и такива, които започват от няколко идеи въз основата на видяното – разказва Гуардиола. – Онова, което не бива да правиш, е да ги учиш наизуст. Две или три главни идеи са всичко, което ти трябва... и после трябва да вложиш сърцето си в речта. Не бива да заблуждаваш играчите си – те са твърде добре подготвени, интелигентни, интуитивни.

Бил съм футболист и зная какво казвам. Във всяка своя реч – от онази в Сейнт Андрюз до последната, съм поставял сърцето си на тепсия пред тях. Когато не чувствам нищо, не говоря – така е най-добре. Има дни, в които си мислиш, че трябва да кажеш нещо, но не усещаш какво, затова понякога е по-добре да си замълчиш.

Някой път показваш на момчетата кадри на съперниците, друг път – нито един кадър, тъй като в определения ден осъзнаваш по някаква причина, че в живота има и по-важни неща от един футболен мач, и им казваш друго, което няма отношение към мача: истории за преодоляване на трудности, за действия на човешки същества в изключителни обстоятелства.

Това е красотата в тази работа, защото всеки съперник, всяка ситуация са различни от предишните и винаги трябва да намериш нещо специално да кажеш на играчите си: „Момчета, днешният ден е важен... по тази и тази причина.” Не е задължително тя да бъде тактическа. Когато си го правил три или четири години, е много по-лесно да я откриеш. Когато обаче си го правил четири години с едни и същи играчи, става по-трудно.

Статията е публикувана в сайта www.sportal.bg;

Гийем Балаге, „Пеп Гуардиола: друг начин за побеждаване”;

Снимки: de.uefa.com; goalbola.wordpress.com; 101greatgoals.com; theguardian.com;