С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Паул Тилих: Граница, религия, образ на Бога, култура, божествено и безусловно

Паул Тилих: Граница, религия, образ на Бога, култура, божествено и безусловно

Паул Тилих и границата като тема на живота

Паул Тилих (1886-1965) е възприеман като един от най-влиятелните протестантски богослови, религиозни философи и мислители на 20-ти век: „Чувствам се между световете. И утвърждавам тази позиция, тъй като тя е много сходна с основната християнска идея, че сме поклонници, странстващи на свещеното място - земята.” Темата на неговия живот беше границата. Той виждаше себе си като човек, вървящ и преминаващ границата. Тилих описва това състояние през 1962 г., когато беше удостоен с наградата за мир на немския съюз за търговия с книги:  „Съществуването на границата, граничната ситуация, е изпълнена с напрежение и вълнение. В действителност тя не е стоене, а преминаване, връщане, повторно връщане, повторно преминаване, едно сноване насам-натам, чиято цел е да създаде нещо трето, отвъд заградените с граници територии.” Паул Тилих е роден на 20 август 1886 г., баща му е лутерански пастор. Пасторският син следва богословие в Берлин, Тюбинген и Хале. По време на Първата световна война е свещеник на фронта. За нещата, които е преживял като  проповедник на фронта, той пише в едно писмо: „(То) разтвори бездната толкова дълбоко за мен, че тя никога вече не би могла да се затвори. Стана ми ясно: ако може да има ново богословие, тогава то трябва да отдаде заслуженото на този опит от преживяването на бездната на нашето съществуване.” Тилих не искаше да развива отговори на екзистенциалните въпроси за смисъла, страданието и смъртта в богословската кула от слонова кост. Който говори за Бога, това е неговото убеждение, трябва да свързва надеждите и съмненията на вярващите и невярващите, трябва да насочва вниманието си към обществените и политическите въпроси. Перспективи за това той намираше на границата между свещеното и светското, между земното и божественото.

Паул Тилих открива Бога в културата

Берлинският богослов Вилхелм Греб изказва следните размишления за Тилих: „Това, с което той продължава и днес да поставя критерии за нас: той открива Бога в културата. Бог е у дома си не само в църквата, той е у дома си на първо място не непременно в църквата, а в изкуството, в литературата, в музиката. Естествено, самото произведение на изкуството не е религиозна действителност. Но то ни носи досег с трансцендентната действителност.” Разтърсващите преживявания като проповедник на фронта през Първата световна война го заставят да промени цялостно ориентацията на своя светоглед. Идеалистичната вяра в прогреса на 19-ти век за него намира своя край на бойните полета при Вердюн. Истинската вяра за Тилих е „Куражът да бъдеш” (в превод на български: „Мъжеството да бъдеш”) - това е и заглавието на една от най-известните му творби. В нея става дума преди всичко за куража да устоиш на едно всеобщо разпространено отчаяние. Хората в модерността, Тилих беше сигурен в това, все още се вълнуват от въпросите, „които са ги вълнували още преди две хиляди години: въпросът за вината, въпросът за любовта, за справедливостта в света, за смисъла на живота, за смъртта”. Богословът Тилих предупреждаваше западния свят да не загуби измерението на дълбочината, пише католическият познавач на Тилих Еберхард Ролинк. Тилих отричаше традиционния образ на Бога като представа за едно върховно същество. Често Бог се явява на хората едва тогава, пише той, когато Бог вече е „потънал в страха на съмнението”.

Тилих определяше себе си като „религиозен мислител”

Във времената на Ваймарската република либералният и елегантен професор по богословие Паул Тилих се движеше сред света на хората на изкуството и на берлинските бохеми. От 20-те години на миналия век той беше част от кръга на „религиозните социалисти”, които се застъпваха за социална справедливост и разглеждаха критично институционализираното социално подпомагане на църквата. В тази връзка Тилих пише: „По-висша цел е да се премахнат условията за даване на милостиня, отколкото бедността да се смекчава чрез милостиня.” От 1924 г. той е професор в университетите в Марбург, Дрезден, Лайпциг; от 1928 г. преподава философия и социология във Франкфурт на Майн. Но Тилих предпочита да се определя просто като „религиозен мислител”; той осветлява това и в автобиографичната си творба „На границата”:  „За мен като проповедник и богослов изглеждаше невъзможно да представлявам нещо друго, освен мирянин и философ, който се осмелява да каже нещо за границите на човешкото съществуване.” През 1929 г. Паул Тилих дори влиза в ГСДП (Германска социалдемократическа партия). В своето съчинение „Социалистическото решение” той нападаше и националсоциализма. През 1933 г. книгата бе включена в списъка за изгаряне. Отрано Тилих предупреждаваше за варварството на нацистите. С това той стана един от първите немски нееврейски университетски преподаватели, който получиха забрана за упражняване на професията от нацистите и през 1933 г. е трябвало да напуснат университетите и да заживеят в изгнание. Паул Тилих става професор в САЩ, по-късно се връща като гост-лектор в Германия В изгнание Тилих преподава от 1933 до 1955 г. в Ню Йорк, до 1962 г. в Харвард и след това до смъртта си в Чикаго. Ученият с приветливото лице и големите очила посредничи и е като свързващо звено между САЩ и Европа, между богословие и философия, между църква и общество, католици и протестанти, религия и изкуство. В САЩ той скоро става водещият мислител - богослов, въпреки постоянните си затруднения с езика. Един от съвременниците му си спомня: „За него английският беше лесен за четене, труден за разбиране и изключително труден за говорене; говоренето беше истинско мъчение за него.”

Тилих - един търсещ и питащ човек

През целия си живот Паул Тилих остана търсещ и питащ човек. Чужда му беше нагласата, християнството да се приема за единствено правата религия. Дори и в напреднала възраст той търсеше диалога с представители на други религии. „Бях в Япония, където десет седмици беседвах с будисти. Трябва да се разбере, че във всяка актуална религия се съдържат елементи на това, което се среща и във всяка друга актуална религия. Така че, когато говориш с един будист, тогава винаги говориш същевременно със самия себе си. Тилих разбираше църквата преди всичко като духовна общност: „Църква, която не е нищо друго, освен една доброжелателна, социално полезна група, трябва да бъде заменена от други групи, които нямат претенцията да са църква. Такава църква няма никакво основание за съществуване.” Като философ на религията Паул Тилих, който през целия си живот имаше ясна принадлежност към лютеранството, тълкуваше по нов начин християнството след кризите на 20-и век. На въпроса за историческия фон на личността Исус Христос - една от най-важните теми в богословието от 19-ти век насам - той отговаря лаконично: „Ако той не беше това, то тогава просто щеше да е някой друг”, спомня си богословът и журналист Хайнц Царнт за един разговор с Тилих в Хамбург. За да бъде разбрано, религиозното съдържание би трябвало да „докосва човека непосредствено”- това беше важно за Паул Тилих. Затова християнското послание трябва да се превежда в съответствие с историческото време. Според неговото тълкуване то е това, „което ни засяга безусловно”. По този начин богословът достигаше и до хора, които са по-далече от църквите. Паул Тилих почина на 22 октомври 1965 г. на 79-годишна възраст в Чикаго. Той е бил толкова прочут, че са прекъснали новинарско предаване по радиото, за да съобщят за неговата смърт. Сигурно, защото Тилих преподаваше и работеше там от 1933 година. А може би и защото решителността му да постави на изпитание собствените възгледи е силно предизвикателство. Не само за германския протестантизъм, но и за християнството като цяло.

Професорът по богословие Матиас Крьогер за Паул Тилих:

През 20-те години беше публикувано съчинение на Паул Тилих със заглавие „Богословие на културата”. Тогава Тилих въведе в употреба един собствен израз. А именно: религиозното, действително религиозното е преживяването на безусловното. Безусловното, което може да обхване някого тотално, а друг да измъкне от неутралността на житейската му история. Безусловното, това е нещо, което може да се появи във всяка област на човешкия живот. Например, съществува едно известно описание. В една компания през 20-те години във Франкфурт, Тилих липсва по време на вечерята на тази компания. Къде е той? Той е навън, напълно вглъбен в градината на една майска нощ, удивлява се на цъфтежа на свежите пролетни цветя и казва, това не е ли откровение на Божественото и Безусловното. Изобщо не е нужно да посягаш към Библията или да имаш книга с църковни песни, просто трябва да имаш само погледа, за да го видиш по всякакъв начин,  художествена картина - да кажем картината с кулата на сините коне на Франц Марк - или стихотворение, всичко може да се превърне в мястото, на което се преживява безусловното. Източник: deutschlandfunk.de; evangelisch.de; Превод: Господин Тонев; снимки: ecotopia.org; essaywriting.expert;